Джон Рей — бащата на английската естествена история и създател на таксономията

Джон Рей (29 ноември 1627 г. - 17 януари 1705 г.) е английски естествоизпитател, понякога наричан бащата на английската естествена история. Рей е син на селски ковач, който постъпва в университета в Кеймбридж със стипендия. Това се случва през 1644 г., когато пуританите водят война срещу Чарлз I. Когато получава бакалавърската си степен през 1648 г., той продължава като член на Тринити Колидж.

Рей е протестантски разколник, който приема връщането на Чарлз II. През 1660 г. е ръкоположен за свещеник на Англиканската църква в Лондон. По това време Чарлз II настоява всички свещеници да подпишат декларация срещу пуританската партия. Със Закона за унифициране от 1662 г. Книгата за обща молитва става задължителна за религиозните служби, на което се противопоставят хората с пуритански убеждения. Рей не иска да подпише клетвената декларация, затова е принуден да се откаже от стипендията си и не може да работи като свещеник.

Рей се завръща в родното си село Блек Нотли, близо до Брейнтрий в Есекс. След като Рей се присъединява към бившия си ученик Франсис Уилъби, двамата прекарват три години в континентална Европа, за да открият най-новите научни идеи. Когато се завръща в Англия през пролетта на 1666 г., той се присъединява към новото Кралско дружество и се посвещава на изучаването на естествената история. Най-важните му научни трудове са подкрепени финансово от Кралското дружество, чийто председател през 1684–1685 г. беше Самюъл Пепис.

Рей публикува важни трудове за растенията, животните и естествената теология. Неговата класификация на растенията в Historia Plantarum е важна стъпка към съвременната таксономия. Рей отхвърля системата, при която видовете се класифицират според системата "или/или". Вместо това той класифицира растенията чрез наблюдение в зависимост от приликите и разликите. По този начин той развива научния емпиризъм срещу дедуктивния рационализъм на схоластиците. Той е първият човек, който дава биологично определение на понятието "вид".

Научна дейност и метод

Джон Рей работи систематично и критично, като съчетава лабораторни и полеви наблюдения. Той събира голям брой образци и подробно описва морфологични белези, местообитания и разпространение. Рей акцентира върху устойчивите, постоянни признаци при характеризиране на видовете и предупреждава срещу опирането на класификацията само на отделни, случайни черти. Тази методика поставя основите на съвременните системи за класификация, основани на множество сравними характеристики.

Основни публикации и сътрудничества

Historia Plantarum (в няколко тома, публикувани в края на 17. век) — монументална работа върху растителния свят, съдържа описания, класификации и бележки за разпространението.
Synopsis Methodica Stirpium Britannicarum (1690) — синопсис на британската флора, полезен справочник за ботаници и натуралисти.
The Wisdom of God Manifested in the Works of the Creation — труд по естествена теология, в който Рей аргументира цел и разум в природата, съчетавайки научни наблюдения с религиозни разсъждения.
След смъртта на своя приятел и сътрудник Франсис Уилъби, Рей подготвя и публикува трудовете на Уилъби в областта на орнитологията и іхтиологията, като по този начин допринася за систематизирането на знанията за птиците и рибите.

Влияние и наследство

Рей остава влиятелна фигура в развитието на природонаучната методология. Неговото отношение към наблюдението и събирането на факти предизвиква последващи поколения натуралисти. Работите му са използвани и цитирани от по-късни учени, включително Карл Линей, който признава значението на ранните английски натуралисти при създаването на системите за класификация.

В наследство от Рей остават не само обширни описания на флората и фауната, но и пример за научна почтеност: внимателно документиране, проверяеми наблюдения и стремеж към общообразователен и практически полезен резултат. През 19. век е основано общество в негова чест — Ray Society — което продължава да издава важни природонаучни трудове и да поддържа интереса към класическите източници в ботаниката и зоологията.

Личностни характеристики

Рей е описван като скромен, усърден и дълбоко религиозен човек. Въпреки че религиозните му убеждения влияят върху интерпретациите му (особено в областта на естествената теология), той настоява наблюденията и фактите да стоят в основата на изводите. Животът му — от скромен произход до уважаван натуралист — служи като пример за възможностите на научна кариера, основана на труд и методично изследване.

Джон Рей умира през 1705 г. в Блек Нотли, но приносът му към ботаниката, зоологията и природонаучната методология продължава да се цени и изучава и в следващите столетия.

Джон Рей

Произведения на Рей

Рей публикува около 23 произведения, в зависимост от това как ги броим. Биологичните произведения обикновено са на латински, а останалите - на английски. За по-лесно четене заглавията по-долу са на английски език.

1660: Каталог на растенията в Кеймбридж.
1668: Таблици на растенията
1668: Каталог на английските растения плюс Fasiculus (*приложение)
1670: Каталог на английските пословици.
1673: Наблюдения в Ниските страни и каталог на растенията, които не произхождат от Англия.
1674: Сборник с английски думи, които не се използват по принцип.
1675: Триезичен речник, или nomenclator classicus.
1676: Орнитология на Уилъби. "Всъщност книгата е дело на Рей въз основа на предварителните бележки на Франсис Уилъби". ^{стр. 52 Глава 12} "Уилъби и Рей полагат основите на научната орнитология".
1682: Нов метод за растенията.
1686: История на рибите +фронтис и 187 гравирани плочи. Плаките са подписани от членовете на Кралското дружество. Председателят Самюъл Пепис е абониран за 79 от плочите.
1686–1704: История на растенията. 3 тома, т. 1 1686 г., т. 2 1688 г., т. 3 1704 г. В третия том липсват табла, затова неговият помощник Джеймс Петивър публикува каталога на Петивър на части, 1715-1764 г., с табла. Работата по първите два тома е подпомогната с абонаменти от председателя и сътрудниците на Кралското дружество.
1690: Справка за британските растения.
1691: Божията мъдрост. 2-ро издание от 1692 г., 3-то издание от 1701 г., 4-то издание от 1704 г. (всяко от тях е разширено спрямо предишното издание). Това е най-популярният му труд. То е в духа, наречен по-късно естествена теология, като обяснява приспособяването на живите същества като дело на Бога. Тя е силно плагиатствана (копирана) от Уилям Пейли в неговата "Естествена теология" от 1802 г.^{стр. 92 стр. 452}
1692: Различни разсъждения за разпадането и промените в света. Това включва някои важни дискусии за вкаменелостите. Рей настоява, че вкаменелостите някога са били живи, в противовес на приятелите си Мартин Листър и Едуард Луид. "Първоначално те [вкаменелостите] са били черупки и кости на живи риби и други животни, отглеждани в морето". Рейвън коментира, че това е "най-пълното и просветено разглеждане от англичанин" по онова време. ^{стр. 426}

1713 Три физико-теологични дискурса. Това е третото издание на "Разни разсъждения", последното на Рей преди смъртта му, което се забавя при публикуването. Основното му значение е, че Рей се отказва от предишното си приемане на вкаменелостите, очевидно защото е бил богословски обезпокоен от последиците от изчезването. ^{стр. 37} Робърт Хук, подобно на Никола Стено, не се съмнява в биологичния произход на вкаменелостите. Хук изтъква, че някои вкаменелости вече не са живи, например амонитите: това е източникът на безпокойството на Рей. ^с327

1693: Справка за животните и влечугите.
1693: Сборник с пътеписи.
1694: Колекция от европейски растения.
1695: Растения от всяко графство (Камденска Британия).
1696: Кратка дисертация.
1700: Убеждаващ към свят живот.
1705. Метод и история на насекомите. (След смъртта и без редакция)
1713: Справка за птиците и рибите.

Библиотеки, притежаващи произведения на Рей

Включително различните издания, има 172 творби на Рей, повечето от които са редки. Единствените библиотеки със значителни фондове са в Англия. ^{стр. 153} Списъкът по реда на фондовете е следният:

Британска библиотека, Юстън, Лондон. Съхранява над 80 от изданията.

Библиотека Бодлиан, Оксфордски университет.

Библиотеката на Университета в Кеймбридж.

Библиотека на Тринити Колидж, Университет на Кеймбридж.

Библиотека на Природонаучния музей, Южен Кенсингтън, Лондон.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Джон Рей?

О: Джон Рей е английски естествоизпитател, понякога наричан бащата на английската естествена история.

В: Как е стигнал до университета в Кеймбридж?

О: Постъпва в Кеймбриджския университет със стипендия.

В: Какво се случва, когато Чарлз II се връща на власт през 1660 г.?

О: Чарлз II настоява всички свещеници да подпишат клетвена декларация срещу пуританската партия, а Законът за уеднаквяване от 1662 г. прави задължителна Книгата за обща молитва в религиозните служби, срещу което се противопоставят хората с пуритански убеждения. В резултат на това Рей не подписва клетвената декларация и е принуден да се откаже от стипендията си.

Въпрос: Какво прави Рей след завръщането си от континентална Европа през пролетта на 1666 г.?

О: След като се завръща от континентална Европа през пролетта на 1666 г., той се присъединява към новото Кралско дружество и се посвещава на изучаването на естествената история.

В: Кои са важните трудове, публикувани от Рей?

О: Рей публикува важни трудове за растенията, животните и естественото богословие, като Historia Plantarum.

В: Как Рей класифицира растенията по различен начин от другите преди него? О: Вместо да класифицира растенията по системата "или/или", той ги класифицира чрез наблюдение според приликите и разликите. По този начин той развива научния емпиризъм срещу дедуктивния рационализъм на схоластиците. Той също така е първият човек, който дава биологично определение на вида.