Йероглифите са вид писменост, при която звуци и думи се заместват със символи или картинки. Сред културите, които са използвали йероглифи, са египтяните, лувийците и маите. Те са открити и в Турция, Крит, Съединените щати и Канада. Йероглифните знаци са били използвани върху стените на храмове и гробници, върху керамика, дърво, папирус и други материали, и са служели както за официални надписи, така и за религиозни и административни цели.

Произход и развитие

Смята се, че йероглифите произлизат от прости изображителни знаци — пиктограми — които първоначално са служели за обозначаване на предмети или действия (напр. слънце, риба, човек). Първите писмени системи, които преминават от пиктография към по-сложни форми, се появяват в края на 4-то и началото на 3-то хилядолетие пр.н.е. в района на Близкия изток и Египет. В процеса на развитие изображението постепенно започва да представя не само предмети, но и звукови стойности (фонограми) и абстрактни понятия (логограми).

В много случаи картинките, използвани за разказване на истории върху гърнета и други произведения на изкуството, с течение на времето се трансформират в по-стилизирани знаци и букви. Този преход от рисунка към системен знак е основната стъпка в превръщането на пиктограмите в истинска писменост.

Думата и нейният смисъл

Думата "йероглиф" произлиза от гръцките думи ἱερός (hierós, "свещен") и γλύφειν (glúphein, "издълбавам" или "пиша") и за първи път е използвана за означаване на египетските йероглифи. Гърците, които идват в Египет, виждат рисуваните букви, които често се намират издълбани по стените на къщите, гробниците и паметниците, и ги наричат „свещени надписи“.

Функции и строеж на йероглифните системи

Йероглифните писмености обикновено комбинират различни видове знаци:

  • Логограми — знаци, които обозначават понятия или цели думи (напр. знак за „слънце“ = дума „слънце“).
  • Фонограми (фонетични знаци) — знаци, които предават звук или сричка и позволяват изписване на имена и граматични форми.
  • Детерминативи — нефонетични знаци, поставяни често в края на думата, които уточняват категорията на значението (напр. дали думата е за бог, растение, действие и т.н.).

Така например египетските йероглифи са логосиллабична система — в тях съжителстват логограми и фонограми. Четенето може да бъде отдясно-наляво, отляво-надясно или вертикално; посоката се указва чрез лицата на изображените хора/животни, които „гледат“ към началото на реда.

Видове йероглифни системи

Има няколко известни и проучвани йероглифни системи:

  • Египетски йероглифи — една от най-добре проучените системи; използвани в надписи върху камък, папирус и дърво, с богата и дълга традиция (от началото на цивилизацията до късно античния период).
  • Лувийски (анатолийски) йероглифи — използвани в древна Турция и в други части на Анатолия по време на късната бронзова и ранната желязна епоха; различават се от египетските по структура и знаци.
  • Критски йероглифи — от бронзовата епоха на Крит, предшестващи и/или съвпадащи с други крито-микенски писмености; частично все още неразчетени.
  • Майски йероглифи — развили се в Мезоамерика; представляват сложна логосиллабична система, използвана за летописи, религиозни текстове и административни записи през класическия период на маите.
  • Ронгоронго и други реестри — писмени или пиктографски системи като ронгоронго от остров Пасха са предмет на дебати относно това дали представляват действителна писменост или системи от символи.

Важно е да се отбележи, че в Северна Америка и Канада има множество примери на пиктографски изображения и знаци, но те не винаги представляват писменост в пълния смисъл на думата както египетските или майските йероглифи. Терминът „йероглиф“ често се използва по-широко в публицистиката, но специалистите правят ясни граници между пиктография, писменост и символни системи.

Дешифриране и изучаване

Дешифрирането на йероглифни системи е ключово за разбирането на старите култури. Най-известният пример е разбира се Розетският камък, който позволил на Жан-Франсоа Шамполион (Jean-François Champollion) да разчете египетските йероглифи през XIX век чрез сравнение с гръцкия текст. От тогава е развита епиграфиката — научната дисциплина, която изучава надписите, и палеографията — изучаването на старите почерци.

Днес изследователите използват и съвременни методи: дигитална фотограметрия, инфрачервена и ултравиолетова фотография, компютърна обработка и бази данни, които помагат за идентификация на знаци, анализ на стиловете и по-прецизно датиране.

Значение за историческите науки

Йероглифните надписи са незаменим източник за историята, религията, правото, икономиката и ежедневието на древните общества. Чрез тях учените реконструират имената на владетели, дипломатически контакти, държавни закони, митове и ритуали. Освен това те дават информация за езика, граматиката и мисловните категории на хората, които са ги създали.

В заключение, йероглифите представляват един от най-старите и сложни начини за записване на човешката реч и мисъл. Те демонстрират как визуалното изображение е в състояние да се преобрази в система за комуникация, носеща информация през хилядолетията.