Ихнологията е наука за изучаване на вкаменелостите на следи — наречени ихнофосили — които документират поведението и взаимодействията на някога живели организми с почвата и седиментите.
Нори, пътеки, маршрути и сондажи са само някои примери за следи, оставени от организми. Учените анализират тези отпечатъци, тунели и изкопи, за да възстановят поведение като придвижване, хранене, копаене, гнездене или почивка. Такива следи могат да разкрият скорост и походка, групово поведение, начин на хранене и реакция на околната среда както при животни, така и при растения. Ихнологът е учен, който се занимава именно с това изследване и интерпретация на следите и техните условия на запазване, а изследване на тяхната форма и разпределение дава данни за древни екосистеми и седиментни среди.
Видовото име, дадено на вкаменелост от следа, се нарича ихноспецис (ихно вид). Имената в ихнотаксономията се изписват в курсив; епитетът (името на вида) започва с малка буква, докато името на ихногенуса по правило започва с главна буква. Това именуване е част от специална таксономия, отделна от класификацията на телесните (морфологичните) вкаменелости, тъй като една и съща морфологична следа може да е оставена от различни организми, а един организъм може да остави различни видове следи. Често се използва също съкращението "isp" за означаване на несигурно приписан ихноспецис (например Genus isp.).
Запазването на следи зависи от редица фактори — консистенцията на субстрата, скоростта на утаяване, последващата диагенеза и ерозионни процеси. Ихнологията е тясно свързана със седиментологията, палеоекологията и терапономията и има практическо приложение в стратиграфията, интерпретацията на палеоморфологични условия и оценката на ресурси (напр. в петроложките проучвания). Изучаването на следите разширява и нашето разбиране за еволюционни промени в поведението през геоложкото време.
