Маите са присъствали в района преди около 4000 години (около 2000 г. пр.н.е.). В дългия период от своето развитие те преминават през няколко важни етапа: Предкласически период, Класически (класическият разцвет) и Посткласически период. Във всеки от тези периоди в южните части на Мезоамерика, с разнообразните си природни условия, възникват сложни селскостопански и градски общества.
Основните храни в хранителната им програма са били култивирани растения. Сред тях важна роля играе царевицата, а също така боб, тиквички и люти чушки. Маите развиват техники като повишаване на добивите чрез терасиране, системи за напояване и огнищно земеделие (slash-and-burn) в различни райони. Първите по-големи градове и политически центрове започват да се оформят около 750 г. пр.
Маите създават развита писменост на йероглифна основа и сложна цифрова система, в която присъства концепцията за нула — едно от значимите достижения в историята на математиката. Те са известни с високото си ниво в изкуството, монументалното строителство и математиката. Жреците и учените изучават небесните тела и планетите, което им помага да съставят прецизни календари и да правят астрономически наблюдения, свързани с религиозни и селскостопански ритуали.
Цивилизацията на маите достига своя разцвет между 420 и 900 г. след Христа. В този период се изграждат големи градове и центрове на властта, като всеки от тях развива собствена архитектурна и художествена традиция. Територията на маите обхваща големи части от Централно Мексико до днешните територии на Хондурас, Гватемала и северен Салвадор. По оценки на учените в пиковите си периоди населението на региона може да е надхвърляло няколко милиона души — някои оценки стигат до десетки милиони при включване на всички населени райони. Маите поддържат активна търговия с други народи на север и юг, което води до разнообразие в стиловете на тяхното изкуство и строителство; контактите и обменът се отразяват и в архитектурните нововъведения и градоустройството. След около 900 г. н.е. много центрове в низините преживяват упадък или изоставяне — процес, който учените обясняват с комбинация от екологични, социални и политически фактори.
Конкистадорите и испанските колонизатори достигат до част от териториите на маите в XV–XVI век и завладяват големи части от Мексико, а впоследствие и на Централна Америка, включително райони, населявани от маите. Въпреки това народът на маите не изчезва — много общности оцеляват, адаптират се и запазват традиции, езиково многообразие и религиозни практики. До днес в региона се говорят десетки майски езици и остава жива богата фолклорна и ритуална традиция. Един от известните традиционни театрални епоси е рабинал ачи, който се смята за важна част от културното наследство на някои майски групи.
Писменост и наука: Майските йероглифи са сложна система, която комбинира логографски и сричкови елементи. След продължителни усилия на лингвисти и епиграфисти през XX век голяма част от надписите са дешифрирани, което дава информация за политическата история, владетелите и религиозните представи. Маите използват няколко календарни системи — Tzolk'in (ритуален календар), Haab' (соларен календар) и дългия отчет (Long Count) за установяване на исторически дати. В техните календари и математически системи присъства позиционният принцип и понятието за нула — рядко явление за древните култури.
Архитектура и градоустройство: Майските градове включват пирамидални храмове, дворци, площадни комплекси, астрономически наблюдателници и игрища за ритуалната топка (ballgame). Известни центрове като Тикал, Паленке, Копан, Чичен Ица и Ушмал демонстрират различни стилове и технически решения — това отразява регионалното многообразие и дългогодишните културни връзки между общините.
Причините за упадъка на част от класическите центрове след IX–X в. н. е. са обект на изследване и вероятно включват комбинация от продължителни суши, деградация на почвите, пренаселеност, вътрешни войни и социални кризи. Някои градове в планинските райони продължават да процъфтяват и през Посткласическия период.
Археология и наследство: Съвременните разкопки и изследвания разкриват подробности за политическата динамика на майските царства, ежедневието, религията и икономиката. Запазените монументални постройки, керамика, резби и кодекси (частично унищожени в колониалния период) са източник на ценна информация за цивилизацията. Днес множество археологически обекти са обект на реставрация и привличат международно внимание.
Днешните майски общности: Потомците на древните маи продължават да живеят в същите географски региони, като управляват земите си, практикуват традиционни занаяти, земеделие и религиозни ритуали, съчетани често с католически елементи вследствие на колониалния период. Езиковото и културно разнообразие на маите е част от богатото културно наследство на Централна Америка и дава важен принос към регионалната идентичност.
Маите остават една от най-значимите древни цивилизации на Америка — със своеобразни постижения в писмеността, математиката, астрономията, архитектурата и изкуството, чието наследство е активно и днес.
