Тикал: най-големият разрушен град на маите в Гватемала, обект на ЮНЕСКО

Тикал (или Тик'ал, според съвременната ортография) е най-големият от древните разрушени градове на цивилизацията на маите. Разположен е в съвременна Гватемала, в департамента Петен, сред гъста тропическа джунгла. Координатите му са 17°13′19″N 89°37′22″W (17.22194°N 89.62278°W). Сега е част от Национален парк Тикал и е включен в списъка на обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО (1979 г.). Тикал е една от най-популярните туристически и археологически дестинации в Гватемала.

Тикал е бил един от основните културни и демографски центрове на цивилизацията на маите. Най-старата монументална архитектура на мястото датира от IV век пр.н.е. (раннопротокласически период). Най-яркият и развит период е през Класическия период - от 200 до 900 г. след Христа, когато Тикал управлява голям регион в Мезоамерика и развива сложна социална, политическа и икономическа структура. През този период градът поддържа контакти и връзки с други важни центрове в Мезоамерика, включително влияния и връзки с центъра на централна Мексико и Теотиуакан.

Архитектурният комплекс на Тикал включва високи пирамиди‑храмове, големи площадни ансамбли, дворци, административни сгради, акрополи и множество стели и надписи с йероглифи. Сред най-известните постройки са Храм I (известен като „Храмът на Големия ягуар“, височина около 47 м), Храм II (срещу Храм I) и Храм IV — една от най-високите майа пирамиди (над 60 м), от чието върху се откриват впечатляващи гледки над джунглата. Градът е разполагал и с развитa система за съхранение на вода (агуади), тераси и земеделски терени, които са подпомагали голямото население.

В края на Къснокласическия период (IX–X век) в Тикал настъпва упадък: строителството на нови големи паметници почти спира, множество дворци и сгради са били опожарени или разрушени, а населението значително намалява. Причините за упадъка са сложни и включват комбинация от политическа нестабилност, междуцарствени военни конфликти, социални промени, прекомерно използване на природните ресурси и климатични фактори (продължителни засушавания), които затрудняват аграрното производство и водното осигуряване. Крайното изоставяне на градската структура става към края на X век.

Археологическите проучвания в Тикал започват по-интензивно през XX век — с разкопки, картографиране и реставрации от гватемалски и международни екипи. Изследванията разкриват богата историческа последователност, йероглифни надписи, погребални комплекси и ежедневни артефакти, които позволяват възстановяване на политическата история, религиозните практики и икономическите връзки на града. Част от паметниците са консолидирани и частично реставрирани, за да бъдат достъпни за посетители, като се прилагат мерки за опазване и контрол на потока от туристи.

Тикал е не само археологически резерват, но и район с богато биологично разнообразие. Джунглата около паметниците е дом на разнообразие от птици (тук се срещат тукани и ара), примати (включително каклурите), както и множество други видове бозайници, влечуги и растения. Затова Националният парк изпълнява и важна роля за опазване на екосистемата на петенските гори.

За посетителите Тикал предлага възможности за разглеждане както на големите археологически ансамбли и храма‑пирамиди, така и на наблюдение на дивата природа. Наблизо има туристическа инфраструктура в град Флорес и на езерото Петен Ица, откъдето често тръгват екскурзии до парка. Препоръчително е да се планира посещение рано сутрин (за събуждане на джунглата и по-хладно време) и да се спазват правилата за опазване и безопасност в защитената територия.

Значението на Тикал е многопосочно: той е ключов за разбирането на класическата маийска култура, нейните политически взаимоотношения, религиозни представи и градско строителство. Проучванията там продължават и днес и непрекъснато добавят нови знания за едно от най-важните и внушителни селища в древна Мезоамерика.

Характеристики на сайта

Руините се намират в дъждовна гора в низината, но в Тикал не е имало вода, освен тази, която се е събирала от дъждовната вода и се е съхранявала под земята. Археолозите, работили в Тикал през миналия век, са използвали подземните съоръжения, за да съхраняват вода за собствени нужди. Липсата на извори, реки и езера наблизо е необичайна за голям град. Въпреки това Тикал се справя добре с интензивните земеделски техники. Те са били по-напреднали от първоначално теоретизираните от археолозите методи на косене и изгаряне. Зависимостта от сезонните валежи прави Тикал отворен към сушата. Сега се смята, че това е изиграло важна роля за колапса на класическите маи.

Правила

Сред известните владетели на Тикал, на които са приписани общи или конкретни дати, са следните:

Късен предкласически период

• Yax Ehb' Xook - ок. 60 г. пр.н.е., основател на династията
• Siyaj Chan K'awil Chak Ich'aak ("Бурно небе I") - около II в.
• Yax Ch'aktel Xok - около 200 г.

Ранна класика

• Balam Ajaw ("Украсен ягуар") - 292 г. сл.
• K'inich Ehb' - ок. 300 Г. СЛ.
• Ix Une' B'alam ("Кралица Ягуар") - 317 г. сл.
• "Правило на плочата от Лайден" - 320 г. пр.н.е.
• К'иних Муваан Джол - починал през 359 г. сл.
• Чак Ток Ич'аак I ("Ягуарска лапа I") - ок. 360-378 г. Дворецът му, което е необичайно, никога не е застроен от по-късните владетели и е поддържан в ремонт в продължение на векове като очевидно почитан паметник. Той умира в същия ден, в който Сия К'ак' пристига в Тикал, вероятно екзекутиран от завоевателите от Теотиуакано.
• Нун Якс Аин - 370-411 г. сл. Нун Якс Аин е благородник от Теотиуакан, който е поставен на трона на Тикал през 379 г. от Сияй К'ак'.
• Сиядж Чан К'авийл II ("Буреносно небе II") - 411-456 г. сл.
• К'ан-Ак ("Кан кан") - 458-486 г. сл.
• Ma'Kin-na Chan - около края на V век.
• Чак Ток Ич'аак (Череп на бахлумска лапа) - 486-508 г. сл. Женен за "Lady Hand"
• Ix Kalo'mte' Ix Yo K'in ("Господарката на Тикал") - 511-527 г. сл. Управлява заедно с Калоумте' Б'алам, вероятно като съпруга.
• Калумте' Б'алам ("Къдравата глава" и "19-ият господар") - 511-527 г. сл. Управлява заедно с Икс Калоумте' Икс Йо К'ин ("Госпожата на Тикал"), като регент.
• "Птичи нокът" ("Животински череп I", "Ete I") - ок. 527-537 Г. ОТ Н.Е.
• Вак Чан К'авийл ("Двойната птица") - 537-562 г. сл. Заловен и вероятно жертван от Каракол.
• "Главата на гущера II" - неизвестен, загубил битката с Каракол през 562 г. сл.

Hiatus

• К'инич Ваау - 593-628 г. сл.Хр.
• K'inich Wayaan - около началото/ средата на VII век.
• K'inich Muwaan Jol II - около началото/ средата на VII в.

Късна класика

• Джасау Чан К'ауил I (известен още като владетел А или Ах Какао) - 682-734 г. от н.е. Погребан в храм I. Неговата кралица лейди Дванайсет Макао (починала 704 г. сл. Хр.) е погребана в храм II. Триумфира във войната с Калакмул през 711 г. сл.
• Йик'ин Чан К'ауил (известен още като владетел Б) - 734-766 г. от н.е. Съпругата му е Шана'кин Якшел Пакал "Зелената сойка на стената" от Лакамха. Не е известно къде точно се намира гробницата, но силните археологически паралели между погребение 116 (мястото на покой на баща му) и погребение 196, разположено в умалената пирамида непосредствено на юг от Храм II и наричано Str. 5D-73, предполагат, че последното може да е гробницата на Як'ин Чан Кавил (Sharer 1994:169). Други възможни местоположения и вероятни кандидати за погребални светилища са Храмове IV и VI.
• "Владетел на храма VI" - 766-768 г. сл.
• Якс Нуун Айин II ("Читам") - 768-790 г. сл.
• Читам II ("Тъмното слънце") - Погребан около 810 г. пр.н.е. Погребан в храм III
• "Jewel K'awil" - 849 г. сл.
• Джасав Чан К'авийл II - 869-889 г. сл.

Цар на Тикал от дървена преграда в храм III. Изобразява или "Yax Nuun Ayin II", или "Тъмното слънце"


Карта на центъра на Тикал

Въпроси и отговори

В: Кое е съвременното местоположение на Тикал?

Въпрос: Кога е построена най-старата монументална архитектура в Тикал?

В: Кой период се смята за най-подходящ за посещение на Тикал?

В: Как Тикал се превръща в основен културен и населен център на цивилизацията на маите?

Въпрос: Защо след 900 г. от н.е. спира изграждането на нови паметници?

В: Как е известен Тикал сега?

Търсене по буква