Тикал

Тикал (или Тик'ал, според съвременната ортография) е най-големият от древните разрушени градове на цивилизацията на маите. Разположен е в съвременна Гватемала на 17°13′19″N 89°37′22″W / 17.22194°N 89.62278°W / 17.22194; -89.62278Кордината: 17°13′19″ С. Ш. 89°37′22″ З. Д. / 17.22194° С. Ш. 89.62278° З. Д. / 17.22194; -89.62278. Сега е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и е популярно туристическо място.

Тикал е бил един от основните културни и демографски центрове на цивилизацията на маите. Най-старата монументална архитектура на мястото датира от IV в. пр. Най-доброто време на Тикал е през Класическия период - от 200 до 900 г. след Христа. През този период Тикал е ръководил региона на маите в политическо, икономическо и военно отношение. Това е така, защото той е бил свързан с области в цяла Мезоамерика, като например централната мексиканска, центъра на Теотиуакан. След края на къснокласическия период не са построени нови големи паметници. Някои дворци били опожарени, а населението намаляло. Обектът е изоставен към края на X в.

Характеристики на сайта

Руините се намират в дъждовна гора в низината, но в Тикал не е имало вода, освен тази, която се е събирала от дъждовната вода и се е съхранявала под земята. Археолозите, работили в Тикал през миналия век, са използвали подземните съоръжения, за да съхраняват вода за собствени нужди. Липсата на извори, реки и езера наблизо е необичайна за голям град. Въпреки това Тикал се справя добре с интензивните земеделски техники. Те са били по-напреднали от първоначално теоретизираните от археолозите методи на косене и изгаряне. Зависимостта от сезонните валежи прави Тикал отворен към сушата. Сега се смята, че това е изиграло важна роля за колапса на класическите маи.

Правила

Сред известните владетели на Тикал, на които са приписани общи или конкретни дати, са следните:

Късен предкласически период

Yax Ehb' Xook - ок. 60 г. пр.н.е., основател на династията
Siyaj Chan K'awil Chak Ich'aak ("Бурно небе I") - около II в.
Yax Ch'aktel Xok - около 200 г.

Ранна класика

Balam Ajaw ("Украсен ягуар") - 292 г. сл.
K'inich Ehb' - ок. 300 Г. СЛ.
Ix Une' B'alam ("Кралица Ягуар") - 317 г. сл.
"Правило на плочата от Лайден" - 320 г. пр.н.е.
К'иних Муваан Джол - починал през 359 г. сл.
Чак Ток Ич'аак I ("Ягуарска лапа I") - ок. 360-378 г. Дворецът му, което е необичайно, никога не е застроен от по-късните владетели и е поддържан в ремонт в продължение на векове като очевидно почитан паметник. Той умира в същия ден, в който Сия К'ак' пристига в Тикал, вероятно екзекутиран от завоевателите от Теотиуакано.
Нун Якс Аин - 370-411 г. сл. Нун Якс Аин е благородник от Теотиуакан, който е поставен на трона на Тикал през 379 г. от Сияй К'ак'.
Сиядж Чан К'авийл II ("Буреносно небе II") - 411-456 г. сл.
К'ан-Ак ("Кан кан") - 458-486 г. сл.
Ma'Kin-na Chan - около края на V век.
Чак Ток Ич'аак (Череп на бахлумска лапа) - 486-508 г. сл. Женен за "Lady Hand"
Ix Kalo'mte' Ix Yo K'in ("Господарката на Тикал") - 511-527 г. сл. Управлява заедно с Калоумте' Б'алам, вероятно като съпруга.
Калумте' Б'алам ("Къдравата глава" и "19-ият господар") - 511-527 г. сл. Управлява заедно с Икс Калоумте' Икс Йо К'ин ("Госпожата на Тикал"), като регент.
"Птичи нокът" ("Животински череп I", "Ete I") - ок. 527-537 Г. ОТ Н.Е.
Вак Чан К'авийл ("Двойната птица") - 537-562 г. сл. Заловен и вероятно жертван от Каракол.
"Главата на гущера II" - неизвестен, загубил битката с Каракол през 562 г. сл.

Hiatus

К'инич Ваау - 593-628 г. сл.Хр.
K'inich Wayaan - около началото/ средата на VII век.
K'inich Muwaan Jol II - около началото/ средата на VII в.

Късна класика

Джасау Чан К'ауил I (известен още като владетел А или Ах Какао) - 682-734 г. от н.е. Погребан в храм I. Неговата кралица лейди Дванайсет Макао (починала 704 г. сл. Хр.) е погребана в храм II. Триумфира във войната с Калакмул през 711 г. сл.
Йик'ин Чан К'ауил (известен още като владетел Б) - 734-766 г. от н.е. Съпругата му е Шана'кин Якшел Пакал "Зелената сойка на стената" от Лакамха. Не е известно къде точно се намира гробницата, но силните археологически паралели между погребение 116 (мястото на покой на баща му) и погребение 196, разположено в умалената пирамида непосредствено на юг от Храм II и наричано Str. 5D-73, предполагат, че последното може да е гробницата на Як'ин Чан Кавил (Sharer 1994:169). Други възможни местоположения и вероятни кандидати за погребални светилища са Храмове IV и VI.
"Владетел на храма VI" - 766-768 г. сл.
Якс Нуун Айин II ("Читам") - 768-790 г. сл.
Читам II ("Тъмното слънце") - Погребан около 810 г. пр.н.е. Погребан в храм III
"Jewel K'awil" - 849 г. сл.
Джасав Чан К'авийл II - 869-889 г. сл.

Цар на Тикал от дървена преграда в храм III. Изобразява или "Yax Nuun Ayin II", или "Тъмното слънце"

Карта на центъра на Тикал

Въпроси и отговори

В: Кое е съвременното местоположение на Тикал?

О: Тикал се намира в съвременна Гватемала на 17°13′19″N 89°37′22″W / 17.22194°N 89.62278°W / 17.22194; -89.62278Координатати: 17°13′19″N 89°37′22″W / 17.22194°N 89.62278°W / 17.22194; -89.62278

Въпрос: Кога е построена най-старата монументална архитектура в Тикал?

О: Най-старата монументална архитектура на мястото датира от IV в. пр.

В: Кой период се смята за най-подходящ за посещение на Тикал?

О: Най-доброто време за Тикал е било по време на класическия период, от 200 до 900 г. след Христа.

В: Как Тикал се превръща в основен културен и населен център на цивилизацията на маите?

О: По време на своя разцвет той е бил свързан с области в цяла Мезоамерика, като например централно Мексико, което му е позволило да се превърне в основен културен и демографски център на цивилизацията на маите чрез търговия и политическо влияние върху други региони в Мезоамерика.

Въпрос: Защо след 900 г. от н.е. спира изграждането на нови паметници?

О: След 900 г. от н.е. някои дворци са опожарени, а населението намалява, което кара хората да се откажат от изграждането на нови паметници по това време поради липсата на ресурси и работна ръка, необходими за строителни проекти от такъв мащаб.

В: Как е известен Тикал сега?

О: Днес Тикал е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и популярно туристическо място за посетители, които се интересуват от разглеждане на древни руини от културата на маите.