Тикал (или Тик'ал, според съвременната ортография) е най-големият от древните разрушени градове на цивилизацията на маите. Разположен е в съвременна Гватемала, в департамента Петен, сред гъста тропическа джунгла. Координатите му са 17°13′19″N 89°37′22″W (17.22194°N 89.62278°W). Сега е част от Национален парк Тикал и е включен в списъка на обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО (1979 г.). Тикал е една от най-популярните туристически и археологически дестинации в Гватемала.
Тикал е бил един от основните културни и демографски центрове на цивилизацията на маите. Най-старата монументална архитектура на мястото датира от IV век пр.н.е. (раннопротокласически период). Най-яркият и развит период е през Класическия период - от 200 до 900 г. след Христа, когато Тикал управлява голям регион в Мезоамерика и развива сложна социална, политическа и икономическа структура. През този период градът поддържа контакти и връзки с други важни центрове в Мезоамерика, включително влияния и връзки с центъра на централна Мексико и Теотиуакан.
Архитектурният комплекс на Тикал включва високи пирамиди‑храмове, големи площадни ансамбли, дворци, административни сгради, акрополи и множество стели и надписи с йероглифи. Сред най-известните постройки са Храм I (известен като „Храмът на Големия ягуар“, височина около 47 м), Храм II (срещу Храм I) и Храм IV — една от най-високите майа пирамиди (над 60 м), от чието върху се откриват впечатляващи гледки над джунглата. Градът е разполагал и с развитa система за съхранение на вода (агуади), тераси и земеделски терени, които са подпомагали голямото население.
В края на Къснокласическия период (IX–X век) в Тикал настъпва упадък: строителството на нови големи паметници почти спира, множество дворци и сгради са били опожарени или разрушени, а населението значително намалява. Причините за упадъка са сложни и включват комбинация от политическа нестабилност, междуцарствени военни конфликти, социални промени, прекомерно използване на природните ресурси и климатични фактори (продължителни засушавания), които затрудняват аграрното производство и водното осигуряване. Крайното изоставяне на градската структура става към края на X век.
Археологическите проучвания в Тикал започват по-интензивно през XX век — с разкопки, картографиране и реставрации от гватемалски и международни екипи. Изследванията разкриват богата историческа последователност, йероглифни надписи, погребални комплекси и ежедневни артефакти, които позволяват възстановяване на политическата история, религиозните практики и икономическите връзки на града. Част от паметниците са консолидирани и частично реставрирани, за да бъдат достъпни за посетители, като се прилагат мерки за опазване и контрол на потока от туристи.
Тикал е не само археологически резерват, но и район с богато биологично разнообразие. Джунглата около паметниците е дом на разнообразие от птици (тук се срещат тукани и ара), примати (включително каклурите), както и множество други видове бозайници, влечуги и растения. Затова Националният парк изпълнява и важна роля за опазване на екосистемата на петенските гори.
За посетителите Тикал предлага възможности за разглеждане както на големите археологически ансамбли и храма‑пирамиди, така и на наблюдение на дивата природа. Наблизо има туристическа инфраструктура в град Флорес и на езерото Петен Ица, откъдето често тръгват екскурзии до парка. Препоръчително е да се планира посещение рано сутрин (за събуждане на джунглата и по-хладно време) и да се спазват правилата за опазване и безопасност в защитената територия.
Значението на Тикал е многопосочно: той е ключов за разбирането на класическата маийска култура, нейните политически взаимоотношения, религиозни представи и градско строителство. Проучванията там продължават и днес и непрекъснато добавят нови знания за едно от най-важните и внушителни селища в древна Мезоамерика.
