Планетата е голям небесен обект, например Венера или Земята, който обикаля около звезда. Планетите са значително по-малки от звездите и не произвеждат значително собствено светлинно излъчване — видимата им светлина е отразена от звездата; някои много масивни планети отделят малко инфрачервено (теплово) излъчване. Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система.

Дефиниция и критерии

Според решението на Международния астрономически съюз (IAU) от август 2006 г., за обект да бъде класифициран като планета в нашата Слънчева система трябва да изпълнява три условия:

  • да обикаля около Слънцето (или съответната му звезда);
  • да има достатъчна маса, за да може собствената му гравитация да го оформя в почти сферична форма (хидростатично равновесие);
  • да е почистил околността на своята орбита от други значителни обекти (да не съществуват други тела със съпоставима маса на неговата орбита).

Обекти, които отговарят на първите два условия, но не са почистили орбитата си, се наричат планети джуджета (например Плутон, Церера, Макемаке, Ерис и Хаумеа в Слънчевата система).

Форма и вътрешна структура

Планетите имат форма на почти сферична фигура, наричана сфероид, поради действието на собствената си гравитация. Вътрешната им структура зависи от масата и състава — от скалисто ядро и силикатна мантия при земеподобните планети до богати на газ и течна/метална материя вътрешности при гигантите. Много планети имат атмосфера, чиято плътност и състав варират широко: от тънки газови обвивки до гъсти слоеве облаци и бурни ветрове при газовите гиганти.

Класификация по тип

  • Скалисти (терестриални) планети: малки и с твърда повърхност (например Земята, Венера, Марс).
  • Газови гиганти: големи, предимно от водород и хелий (например Юпитер, Сатурн).
  • Ледени гиганти: богати на вода, амоняк и метан — с дебели атмосферни и вътрешни слоеве (например Уран и Нептун).
  • Суб-нептуни и супер-Земни: междинни категории при екзопланетите — планети с маса и размер между Земята и Нептун.

Спътници и пръстени

Обектите, които обикалят около планетите, се наричат спътници (или луни). Някои планети имат системи от пръстени, съставени от ледени и каменни частици. Всяка звезда и всичко, което обикаля около нея, се нарича звездна система.

Произход и еволюция

Планетите се формират в протопланетни дискове от газ и прах около млади звезди чрез процеси на акреция и сблъсъци. Оформянето на планетни системи зависи от условията в диска — маса, химичен състав и динамика — което обяснява голямото разнообразие от системи и типове планети.

Екзопланети (извънслънчеви планети)

До края на XX век хората познаваха само планетите в Слънчевата система. От 90-те години насам астрономите откриват планети около други звезди — т.нар. екзопланети. Към юни 2024 г. са регистрирани над 5 000 екзопланети в множество планетни системи (включително множество многопланетни системи). Известните екзопланети варират по размер от планетоподобни тела с размера на Луната до газови гиганти, два пъти по-големи от Юпитер. Има и класове като супер-Земите и мини-Нептуните, които нямат аналог в нашата система.

Примерно около 100 от откритите екзопланети имат размери, близки до тези на Земята; няколко от тях обикалят в обитаемата зона на своята звезда — областта, където температурните условия позволяват наличие на течна вода на повърхността при подходящо налягане.

Методи за откриване на екзопланети

  • Транзитен метод: определяне чрез временното отслабване на светлината на звездата, когато планетата премине пред нея.
  • Доплеров (радиална скорост): измерване на мънички смущения в скоростта на звездата, предизвикани от гравитацията на обикалящата планета.
  • Директно изображение: снимане на самата планета, най-често при големи разстояния и/или при млади горещи гиганти.
  • Гравитационно микролещиране и време на импулсни промени: други техники, полезни за откриване на по-нетипични планети.

Живот и обитаемост

Въпросът за наличие на живот извън Земята остава открит. Обитаемостта зависи от множество фактори: наличие на течна вода, подходяща атмосфера и химически елементи, стабилност на звездата и дългосрочна геоложка активност. Откриването на биосигнатури (газове или други признаци в атмосферата или на повърхността) е една от големите цели на съвременната астрономия и бъдещите космически мисии.

Етимология

Названието "планета" произлиза от гръцката дума πλανήτης (planetes), която означава "странник" или "нещо, което се движи".

Кратко обобщение: планетите са сравнително големи, почти сферични обекти, които обикалят звезди; те имат разнообразни състави и структури, могат да имат спътници и пръстени, и в многобройни случаи — извън нашата Слънчева система — съществуват в огромно разнообразие от форми и размери.