Церера: най-голямата планета джудже в главния астероиден пояс

Церера — най-голямата планета джудже в главния астероиден пояс: открита 1801 г., сферична и изследвана от Dawn; ярки соли, уникални кратери и тайни на древната планета.

Церера, известна още като 1 Церера, е най-малката планета джудже в Слънчевата система и единствената в главния астероиден пояс. Открита е на 1 януари 1801 г. от Джузепе Пиаци и е кръстена на римската богиня Церера, която е богиня на растенията, реколтата и майчината любов. След около 200 години от откриването ѝ, през 2006 г. Международният астрономически съюз решава да повиши статута на Церера от астероид (или малка планета) до планета джудже.

Орбита, размери и въртене

Церера описва орбита в главния астероиден пояс на средно разстояние около 2.77 астрономични единици от Слънцето и обикаля за около 4.6 земни години. Диаметърът ѝ е приблизително 940–950 км, което я прави най-големият и най-масивният обект в пояса — тя съдържа приблизително една трета от общата маса на астероидния пояс. Периодът на въртене около оста е близо 9 часа, а наклонът на оста е малък, което означава относително слаби сезонни промени.

Вътрешна структура и състав

Наблюдения и данни от мисията НАСА показват, че Церера е диференцирано тяло — със скална сърцевина и по-воден (ледено-минерален) външен слой. Плътността ѝ е междинна между тези на скалистите и ледени тела, което предполага смес от силикатни минерали и вода в различни форми (лед, хидратирани минерали и потенциални течни разтвори в миналото или под повърхността). Повърхностната гравитация е много по-малка от тази на Земята — около 0.27 m/s² (приблизително 0.03 g).

Повърхност и забележителни образувания

Повърхността на Церера е комбинация от по-тъмни, богати на карбонирани материали райони и по-ярки образувания. Някои от най-известните характеристики са:

• Окатор — голям кратер, съдържащ ярки соли (т.нар. фациали), които се считат за натриев карбонат и други минерали. Ярките петна в Окатор (напр. Cerealia Facula и Vinalia Faculae) са резултат от изпаряване и кристализация на солени разтвори, което намеква за наличие на скорошна или все още активна хидротермална активност.
• Ахуна Монс (Ahuna Mons) — впечатляващ самотен куполоподобен хълм, интерпретиран като възможен криовулкан, образуван от изригване на вискозни солени разтвори (брайни).
• Множество ударни кратери с различна възраст и степен на изветряне, някои с централни височини и други сложни структури.

Води, соли и възможна подповърхностна океанска вода

Наблюдения с телескопи и данни от Dawn показват признаци на воден лед по повърхността и на локализирани изпарения на водна пара. През 2014 г. телескопът Herschel сигнализира за водна пара, а съставният анализ на ярките петна от Dawn откри значителни количества натриев карбонат и други хидратирани соли — силен индикатор, че в недалечно геологично минало (или в момента на локално ниво) е имало течни разтвори. Това прави Церера особено интересен обект за изучаване на процеси, свързани с наличието на солени подповърхностни резервоари и потенциална химическа среда, подходяща за прости форми на сложна органична химия.

Изследване от мисията Dawn

На 27 септември 2007 г. НАСА изстрелва космическата сонда Dawn, за да изследва Церера и Веста. Dawn пристигна във Vesta през 2011 г., след това продължи към Церера и влезе в орбита около нея на 6 март 2015 г., ставайки първият космически апарат, който е орбитирал над две различни малки тела в Слънчевата система. Данните от Dawn разкриха топография, състав на повърхността, минералогия (включително наличието на карбонати и амониеви фосфати), а също и геоложка история, включваща криовулканизъм и химически процеси, свързани с вода.

Видимост и наблюдение от Земята

Церера е по-ярка от повечето астероиди, но обикновено е твърде слаба, за да се види с невъоръжено око при стандартни условия. При максимална яркост тя може да доближи прага на видимост при много добри атмосферни условия и тъмно небе. За аматьорски астрономи тя е лесно проследима с малки телескопи и добър обект за фотографиране и мониторинг на яркостта.

Класфикация и историческо значение

Исторически Церера първоначално е смятана за планета след откриването ѝ в началото на 19 век, но с разкриването на множество подобни обекти в астероидния пояс тя е прекласифицирана като астероид. Решението на Международния астрономически съюз през 2006 г. да я дефинира като планета джудже отразява новото разбиране за нейната маса и форма — тя е достатъчно голяма, за да приеме хидростатична (почти сферична) форма, но не е изчистила орбиталната си зона.

Бъдещи изследвания и значение

Церера остава ключов обект за разбиране на еволюцията на малките планети, ролята на водата в ранната Слънчева система и възможните пътища за доставка на органични материали към по-вътрешните планети. Предстоящи мисии и наблюдения ще могат да проучат по-подробно структурата на подповърхностните слоеве, наличието на течни или полутечни резерви и геоложката активност, която е оставила следи върху повърхността.

В най-общ план, Церера съчетава характеристики както на скалисти, така и на ледени светове — нещо, което я прави уникална и научно ценна в рамките на нашата Слънчева система.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Церера?

В: Кой откри Церера?

В: Какъв е диаметърът на Церера?

В: На какво разстояние от Слънцето се намира Церера?

В: Има ли Церера луни?

В: Каква космическа сонда беше изстреляна, за да изследва Веста и Церера?

Търсене по буква