Кометата Суифт-Тътъл (109P/Swift-Tuttle) е периодична комета с орбитален период от 133 години. Тя отговаря на класическото определение за комета от типа на Халеевата комета с период между 20 и 200 години. Открита е независимо от Люис Суифт и Хорас Парнел Тътъл през юли 1862 г. Тя има добре позната орбита и има кометно ядро с диаметър 26 km.
Китайските архиви показват, че през 188 г. кометата е достигнала видима звездна величина 0,1. През 1862 г. кометата е била толкова ярка, колкото Полярната звезда. Кометата се появява отново през 1992 г. и става видима с бинокъл. През 2126 г. тя ще бъде ярка комета с невъоръжено око, достигаща видима звездна величина около 0,7.
Това е родителското тяло на метеоритния дъжд Персеиди - може би най-известният дъжд и един от най-надеждните по отношение на представянето си.
Орбита и движение
Кометата следва силно елиптична и ретроградна орбита със следни основни характеристики (приблизителни стойности): полуосна ос ~26,1 AU, ексцентриситет ~0,963, перихелий ~0,96 AU и афелий ~51 AU. Наклонът на орбитата спрямо еклиптиката е голям (над 110°), което означава, че тя се движи в ретроградна посока — това обяснява и високата скорост на частици от нейната метеорна пътека при среща със Земята.
Орбитата на Суифт‑Тътъл е повлияна от гравитационни въздействия, най-вече от Юпитер. Малки изменения в орбитата след многократни преминавания около Слънцето и гравитационни взаимодействия могат да променят времето и разстоянието на бъдещи приближения до Земята и до планетите.
Физични характеристики
Ядрото на кометата е едно от най-големите сред известните кометни ядра — диаметър около 26 km. Това я прави значително по-масивна от повечето други комети и означава, че при евентуален удар с планета би причинила катастрофални последствия. Ядрото вероятно е съставено от смес от замръзнали летливи вещества (вода, въглеродни оксиди и др.) и прах, с ниска албедо и силно неравна повърхност. При приближаване към Слънцето повърхностните ледове изпаряват, формирайки кома и опашки от прах и йонизиран газ.
Персеиди и метеорна активност
Персеидите са ежегоден метеорен поток, чиято активност достига максимум около 11–13 август. Радиацият (изглеждащата точка от която идват метеорите) се намира в съзвездието Персей, откъдето идва и името на дъжда. Метеорите от този поток са бързи — приблизително 59 km/s при среща с атмосферата — и често включват ярки метеори и болиди, тъй като частиците от родителското тяло са сравнително големи и уплътнени.
Персеидите произлизат от разпадането и ерозията на повърхността на Суифт‑Тътъл през многобройни орбитални преминавания. Поради разпределението на отпадналите частици по орбитата възможни са както предвидими ежегодни пикове, така и периодични по‑силни изригвания, когато Земята преминава през по‑плътни участъци от потока.
История на наблюденията
Кометата е регистрирана в исторически документи и е била ярка при поне няколко появявания. Освен наблюденията от XIX век и откриването през 1862 г., китайски извори посочват видимост още през 188 г. Нашите модерни наблюдения и астрометрични данни от XX и XXI век позволяват висока точност при определяне на орбитата и прогнозиране на бъдещи приближения.
Риск за Земята и бъдещи приближения
Поради големия си размер и това, че орбитата ѝ пресича орбитата на Земята, Суифт‑Тътъл е класифицирана като потенциално опасен обект (ПО). Това означава, че при много далечно бъдеще сблъсък с планетата би бил катастрофален. В научната литература са правени изчисления за възможни далечни сценарии на сблъсък (включително дискусии за много отдалечено бъдеще — няколко столетия или хилядолетия напред), но съвременните орбитални решения и непрекъснатите наблюдения значително намаляват невъзможността за краткосрочен риск: към момента няма предсказание за вероятен сблъсък с Земята в обозримо бъдеще.
Следващото perihelion преминаване е очаквано около 2126 г., когато кометата отново ще бъде видима с невъоръжено око при благоприятни условия и евентуално ще предостави обновени данни за орбитата и количеството отделен прах, което ще влияе на бъдещи метеорни прояви.
За по‑нататъшни изследвания
Кометата Суифт‑Тътъл остава привлекателен обект за наблюдения и моделиране — както за изучаване на произхода на метеорните потоци, така и за разбиране на дългосрочните гравитационни взаимодействия между малки тела и планетите. Непрекъснатото събиране на данни при следващите приближения ще позволи още по‑точни прогнози за орбитата и поведението на това важно кометно тяло.