Метеоритен дъжд: определение, произход и най-известните метеорни потоци

Метеоритният дъжд е събитие, при което много метеори сякаш идват от една точка на нощното небе. Тези метеори са причинени от метеороиди, които навлизат в земната атмосфера с изключително висока скорост по паралелни пътища. Повечето метеори са по-малки от песъчинка, така че почти всички изгарят и никога не попадат на повърхността на Земята.

Метеоритният дъжд е резултат от взаимодействието между планета, като Земята, и потоци отломки от комета. Кометите са мръсни снежни топки, съставени от скали, вградени в лед, които обикалят около Слънцето. Всеки път, когато комета преминава покрай Слънцето по своята орбита, част от леда ѝ се изпарява и се изхвърлят метеороиди. Метеороидите се разпръскват по цялата орбита на кометата и образуват метеоритен поток, известен още като "прашна следа".

Повечето от нашите краткотрайни метеоритни дъждове са резултат от редки разпадания, когато големи парчета се откъсват от предимно спяща комета. Примери за това са Квадрантидите и Джеминидите. Те произлизат от разпадането на астероидоподобни обекти, съответно 2003 EH1 и 3200 Phaethon, преди около 500 и 1000 години. Фрагментите обикновено се разпадат бързо на прах, пясък и камъчета и се разпространяват по орбитата на кометата, за да образуват плътен метеоритен поток, който по-късно се движи по пътя на Земята.

Най-видимият метеоритен дъжд през повечето години са Персеидите, които достигат своя пик на 12 август всяка година с повече от един метеор в минута. НАСА разполага с полезен инструмент за изчисляване на броя на метеорите на час, които се виждат от вашето място за наблюдение.

Метеоритният дъжд Леониди достига своя връх около 17 ноември всяка година. На всеки 33 години дъждът на Леонидите предизвиква голяма метеорна буря с максимална скорост от хиляди метеори на час. Бурите на Леонидите водят до появата на термина "метеоритен дъжд", когато по време на бурята през ноември 1833 г. за първи път се разбира, че метеорите се излъчват от близка до звездата Гама Леонис. Последните бури на Леонидите са през 1999 г., 2001 г. (две) и 2002 г. (две). Преди това е имало бури през 1767, 1799, 1833, 1866, 1867 и 1966 г. Когато потокът Леониди не е бурен, той е по-малко активен от Персеидите.

Какво е разликата между метеор, метеороид и метеорит?

Метеороид е твърдо тяло от космически произход (прах, пясък, камъчета или по-големи парчета), което се движи в Слънчевата система. Когато метеороид влезе в земната атмосфера и започне да свети поради триенето и нагряването, наблюдаваме метеор (падаща звезда). Ако част от това тяло оцелее и достигне повърхността на Земята, остатъкът се нарича метеорит.

Произход и поведение на метеорните потоци

Главните източници на метеорни потоци са кометите, но някои потоци произхождат и от астероидоподобни тела (пример: Джеминидите от 3200 Phaethon, Квадрантидите от 2003 EH1). Когато Земята пресече орбитата, заета от тези прашни следи, частиците в тях навлизат в атмосферата и създават характерния увеличен брой метеори.

Плътността на потока не е равномерна — в орбитата има „нишки“ и концентрирани фрагменти, затова активността на даден дъжд варира от година на година и понякога причинява бурни изблици или дори метеорни „бури“ (хиляди метеори в час).

Радиант, ZHR и скорост

• Радиант — мястото в небето, от което визуално изглежда, че идват метеорите. Това е перспективен ефект; самите частици вървят по паралелни траектории.
• ZHR (Zenithal Hourly Rate) — стандартна мярка за активността на поток при идеални условия (радиант в зенита, ясна тъмна секунда). Реално наблюдаваните числа зависят от слънчева/лунна светлина, метеорологични условия и местоположение.
• Скорост — метеороидите влизат в атмосферата с различна скорост (от ~11 до над 70 km/s). По-високите скорости обикновено дават по-ярки, бързи следи и често по-къси, но драматични явления (фейъруоли).

Най-известните и лесно наблюдаеми метеорни потоци

• Персеиди — пик около 11–13 август; обикновено висок ZHR (до няколкостотин при идеални условия), удобни за наблюдение през нощта и предрассветните часове. Родител: кометата Swift–Tuttle.
• Джеминиди — пик около 13–14 декември; много ярки и бавни метеори, често с множество фойерверкови явления. Родител: 3200 Phaethon (астероидоподобен обект).
• Квадрантиди — пик рано през януари (обикновено 3–4 януари); кратък, но много остър максимален период. Родител: 2003 EH1 (фрагмент от по-голямо тяло).
• Леониди — пик около 17 ноември; са известни с периодични бурни събития (на всеки ~33 години), когато ZHR може да достигне хиляди.
• Ориониди — пик около 20–22 октомври; произхождат от кометата Хейл–Боп (Halley) и дават бързи, ярки метеори, често с дълги следи.
• Ета Аквариди — пик през началото на май; също свързани с кометата Хейл–Боп, по-добре видими от южното полукълбо и от тропиците.
• Дракониди (Гиакобиниди) — пик около 8–9 октомври; активността е променлива, понякога предизвикват силни, но краткотрайни изригвания. Родител: 21P/Giacobini–Zinner.

Съвети за наблюдение

• Изберете тъмно място далеч от градските светлини; слънчева и лунна светлина намаляват видимите метеори.
• Проверете прогнозите за облачност и фазата на Луната; най-добрите нощи са ясни и без луна.
• Дайте на очите си 20–30 минути да привикнат към тъмнината; използвайте тъмно облекло и одеяло или шезлонг за комфорт.
• Не използвайте бинокъл или телескоп — те ограничават полето на видимост; най-добре е да погледнете с невъоръжено око.
• Ако искате да снимате, използвайте широкополюсен обектив, стабилен статив и дълга експозиция; експериментирайте с ISO и времето на експозиция.
• За детайлно проследяване се използват и радио методи (приемане на отражения от йоносферата) и автоматични камери/сензори.

Безопасност и метеорити на повърхността

Почти всички метеороиди изгарят напълно в атмосферата; риск от поражение на земята е изключително малък. Само по-едри фрагменти могат да достигнат повърхността като метеорити. Ако някога видите паднал космически обект, не пипайте непознато материали и се свържете с компетентни органи — находките могат да имат научна стойност.

Как се предсказват активностите?

Астрономите проследяват орбитите на кометите и останките им, моделират разпределението на прашинките и идентифицират по-плътни нишки, които може да предизвикат краткотрайни бури. Това позволява предварителни прогнози за възможни по-интензивни събития. За любителите НАСА и други организации поддържат инструменти и калкулатори за наблюдение, които помагат да определите очаквания брой метеори за вашето местоположение.

Метеоритните дъждове са едни от най-достъпните и впечатляващи астрономически явления — подходящи за наблюдение както от начинаещи, така и от опитни любители. С малко подготовка и подходящи условия можете да видите десетки или дори стотици метеори за една нощ.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява метеоритният дъжд?

Въпрос: Какво причинява метеоритния дъжд?

Въпрос: Кой е най-видимият метеоритен дъжд през повечето години?

В: Какво е особеното на метеорния дъжд Леониди?

Въпрос: Как мога да разбера колко метеора ще бъдат видими от моето местоположение?

Търсене по буква