Кометата е топка, съставена предимно от лед, прах и замразени газове, която се движи в космическото пространство. Често кометите се описват като „мръсни снежни топки“, защото ледът и прахът са смесени с по-твърди скални частици и органични съединения. Те се различават от астероидите, които обикновено са по-скалисти и почти не отделят газ. Ядрото на повечето комети е малко (от стотици метри до десетки километри в диаметър), но при приближаване към Слънцето образува голяма атмосфера — кома — и дълги опашки, които правят кометите видими от Земята.

Строеж и състав

Ядрата на кометите съдържат вода, въглероден диоксид, амоняк, метан и други замразени летливи вещества, смесени с прах и породи. Твърдият център на кометата е ядрото. То има много ниско албедо и е сред най-черните обекти в Слънчевата система — например, когато светлината се насочи към ядрото на Халеевата комета, то отразява само около 4 % от светлината обратно към нас. Когато се загрее, ледът сублимира (преход от твърдо към газообразно), освобождавайки прах и газ, които образуват комата и опашките.

Опашки и тяхната насоченост

Когато кометата се доближи до Слънцето, тя развива поне две вида опашки: прахова и йонна. Те имат голяма дължина — понякога милиони километри — и не „остават“ зад кометата, а се насочват от Слънцето. В описанието по-горе е посочено, че Слънцето топи леда; по-точно — слънчевото затопляне предизвиква сублимация. Йонната опашка се оформя и се разнася от слънчевия вятър и обикновено е права и светла, докато праховата опашка е по-широка и леко изкривена поради движението на прашинките по орбитата.

Орбити и произход

Наклоните на орбитите на кометите варират значително. Дългопериодичните комети често имат големи наклони и произхождат от Оортовия облак — сферично разпределен резервоар много по-далеч от Слънцето. Някои късопериодични комети (с период под ~200 години) идват от пояса на Кайпер и обикновено имат орбити по-близо до еклиптиката, където са и повечето планети. Планетарните гравитационни взаимодействия, особено с Юпитер, и сили от изхвърлянето на газ могат да променят орбитите на кометите с времето.

Класификация по периодичност

Периодичните комети се появяват на предвидими интервали — те имат сравнително кратки или средни орбити и могат да бъдат наблюдавани многократно. Непериодичните комети или кометите с едно появяване се появяват само веднъж за човешки времена, тъй като техните орбити са много дълги (или те биват изпратени извън Слънчевата система).

Поведение, разпадане и въздействия

Понякога кометите се разпадат на по-малки парчета в резултат на термичен стрес, приливни сили или сблъсъци — пример за това е разпадането на кометата Биела през XIX век. Кометата Шумейкър-Леви 9 се разпадна и парчетата ѝ се удариха в Юпитер през 1994 г, което беше уникално наблюдавано събитие и показа как газовите гиганти могат да „уловят“ и разрушават комети. Фрагментацията и изпускането на прах от кометите са също причина за метеорни потоци на Земята — когато нашата планета пресича следа от прахови частици, те влизат в атмосферата и създават метеори.

Научни наблюдения и мисии

Кометите са важни за науката, тъй като съдържат първични материали от ранната Слънчева система. За последните десетилетия имаше редица космически мисии до комети (например мисии като „Розета“ и други), които изучават ядрото, комата и процесите на изпарение. Астрономите наблюдават кометите с телескопи, пробни апарати и чрез отчитане на метеорни потоци, за да разберат тяхната структура, състав и еволюция.

Практическо значение

  • Кометите помагат да се проследи химичният състав на ранната Слънчева система и възможно доставяне на вода и органика на младата Земя.
  • Разбиването или сблъсъците с планети показват динамиката на външната Слънчева система и рисковете от потенциални въздействия.
  • Някои ярки комети могат да бъдат наблюдавани с невъоръжено око и са популярни астрономически събития.

Астрономите продължават да следят и изучават кометите, защото те са „времеви капсули“ от началото на слънчевата ни система и дават ключова информация за нейното формиране и еволюция.