Полярна звезда (Малка мечка)
Полярната звезда (Alpha Ursae Minoris) е Полярната звезда или Северната звезда.
Тя е най-ярката звезда в съзвездието Урса-Миньор. Намира се почти точно над северния полюс на Земята. Поради това, когато се вижда от Земята, изглежда, че винаги остава на едно и също място в небето. В продължение на векове моряците в северното полукълбо са използвали Полярната звезда, за да разберат къде се намират в океана и накъде се движат.
Полярната звезда е част от тройна звездна система. Тя има много близко двойно джудже и по-голяма звезда, Поларис Б, която обикаля на разстояние 2400 AU.
Главната звезда, Поларис А, е гигант с маса 4,5 пъти по-голяма от тази на Слънцето и диаметър 45 милиона километра. Тя е класическа променлива звезда на Цефеидите и е най-близката до нас в целия Млечен път. Полярна звезда Б може да се види дори със скромен телескоп. Тя е открита от Уилям Хершел през 1780 г. с помощта на един от най-мощните телескопи по онова време - собствения му рефлекторен телескоп. Близката звезда джудже, Ab, е предсказана през 1929 г., но е видяна съвсем наскоро. Джуджето обикаля толкова близо до А, колкото Уран до нашето слънце.
Въпреки че днес Полярната звезда е Северната звезда, това не винаги е било така. Мястото в небето, към което сочи северният полюс на Земята, се променя бавно с течение на времето. Това движение се нарича звездна прецесия. През 3000 г. пр.н.е. слаба звезда, наречена Тубан в съзвездието Драко, е била Северната звезда. Полярната звезда става Северна звезда едва около 500 г. след Христа. Тя ще се доближи до правата над северния полюс на Земята някъде до 2102 г. След това отново ще се отдалечи. Тя ще бъде най-близката до полюса звезда до около 3000 г. след Христа.
Изненадващо е, че като се има предвид относителната му близост, разстоянието до него все още не е известно със сигурност. В много скорошни статии разстоянието до Полярната звезда е изчислено на около 434 светлинни години (133 парсека). Някои обаче предполагат, че тя може да е с 30% по-близо. Ако това е вярно, то би било особено забележително, тъй като Полярната звезда е най-близката до Земята променлива Цефеида. Нейните физически параметри са от решаващо значение за цялата скала на астрономическите разстояния.
В южното полукълбо няма звезда, която да играе подобна роля на Полярната звезда.
Полярната звезда, видяна от космическия телескоп Хъбъл
Въпроси и отговори
В: Какво е Полярна звезда?
О: Полярната звезда (Alpha Ursae Minoris) е Полярната звезда или Северната звезда. Тя е най-ярката звезда в съзвездието Ursa Minor и се намира почти точно над Северния полюс на Земята.
В: Как се е използвала Полярната звезда в миналото?
О: Векове наред моряците в северното полукълбо са използвали Полярната звезда, за да разберат къде се намират в океана и накъде се движат.
В: Полярната звезда част от многозвездна система ли е?
О: Да, тя е част от тройна звездна система с много близко двойно джудже и по-голяма звезда, Поларис Б, която обикаля на разстояние 2400 AU.
В: Кога Полярната звезда е станала Северна звезда?
О: През 3000 г. пр.н.е. слаба звезда, наречена Тубан в съзвездието Драко, е била Северната звезда. Въпреки това Полярната звезда е станала Северна звезда едва около 500 г. след Христа.
Въпрос: Колко време ще остане най-близо до това да бъде точно над северния полюс на Земята?
О: Тя ще се доближи до равнището над северния полюс на Земята до 2102 г., след което отново ще се отдалечи. Тя ще бъде най-близо до северния полюс на Земята до около 3000 г. след Христа.
В: Какъв тип звезда е Полярна звезда А?
О: Главната звезда, Поларис А, е гигант с маса 4,5 пъти по-голяма от тази на Слънцето и диаметър 45 милиона километра. Класифицирана е и като класическа променлива звезда на Цефеидите - една от най-близките до нас в галактиката Млечен път.
Въпрос: Има ли еквивалентна звезда на Южния полюс?
О: Не, няма еквивалентна Южнополюсна звезда, която да играе подобна роля на Полярната звезда за хората, намиращи се в районите на южното полукълбо на Земята.
