Полярна звезда (Поларис, Alpha Ursae Minoris) — определение и важни факти

Открийте всичко за Полярната звезда (Поларис) — триплетна система, историческа навигация, прецесия, характеристики и най-новите данни за разстоянието ѝ.

Полярната звезда (Alpha Ursae Minoris) е известна като Полярната звезда или Северната звезда. Името "Поларис" често се използва за основната звезда в системата и за ориентиране в нощното небе.

Тя е най-ярката звезда в съзвездието Урса-Миньор и се намира почти точно над северния полюс на Земята. Поради това Поларис, когато е видима от северното полукълбо, изглежда почти неподвижна спрямо хоризонта и през вековете моряците в северното полукълбо са я използвали като надеждна отправна точка, за да определят посоката на север и приблизителната си географска ширина в открито океана. Полярис има видима звездна величина около 2.0 и спектрален тип, близък до жълто-бял (F-клас), което я прави лесно различима в ясно небе.

Поларис е многокомпонентна (най-често описвана като тройна) звездна система. Главният компонент се означава като Polaris Aa (или просто Polaris A), има близък спътник Polaris Ab и далечен спътник Polaris B, който обикаля на разстояние от порядъка на 2400 AU. Polaris B е достатъчно ярка, за да се види със скромен телескоп и е била открита от Уилям Хершел през 1780 г. с неговия рефлекторен телескоп от онова време. Близката звезда джудже, Ab, е била предсказана още през 1929 г. поради наблюдаваните движения и промените в скоростта на Polaris A, а по-късно е наблюдавана директно чрез високорезолюционни техники (например интерферометрия и наблюдения с космическия телескоп).

Поларис A е жълто-бял гигант/светъл гигант и е класическа променлива звезда на Цефеидите. Оценките за масата ѝ са от порядъка на няколко пъти масата на Слънцето (често посочвана стойност около 4–5 M☉), а радиусът ѝ е значително по-голям от слънчевия (приблизно десетки до стотици слънчеви радиуси), което прави и диаметъра ѝ от порядъка на десетки милиони километри в зависимост от използваните методи на изчисление. Polaris A показва пулсации и промени в светимостта и периода си — явления, които са полезни за изучаване на еволюцията на Цефеидите и физиката на пулсиращите звезди. Polaris B може да се види дори със скромен аматьорски телескоп; тя е наблюдавана още от Хершел. Близкият компонент Ab обикаля толкова близо до A, че еквивалентните орбитални разстояния се сравняват с разстояния в рамките на нашата Слънчева система (в публикациите понякога се дава аналогия с разстоянието до Уран).

Въпреки че днес Поларис изпълнява ролята на Северна звезда, това положение в небето не е постоянно. Посоката, към която сочи северният полюс на Земята, се променя бавно поради движението, наречено звездна прецесия, резултат от бавната клатеща се промяна на оста на въртене на Земята с период около 26 000 години. В миналото за Северна звезда е служила друга звезда — например около 3000 г. пр.н.е. това е била Тубан в съзвездието Драко. Поларис става видима като най-близка до северния полюс звезда в началото на първото хилядолетие след Христа, а според астрономическите изчисления ще се доближи най-много до правата над северния полюс около 2100–2102 г. и след това отново ще се отдалечи; тя ще остане сред водещите полярни звезди още няколко века и ще бъде една от най-близките до полюса до около 3000 г. сл. Хр.

Изненадващо за мнозина, въпреки относителната ѝ близост до нас, точното разстояние до Поларис дълго време беше предмет на дискусии. В скорошни статии разстоянието е оценено на около 434 светлинни години (133 парсека), но различни измервания (Hipparcos, последващи анализи и данни от мисии като Gaia, както и проблемите, свързани с многокомпонентността и яркостта на системата) доведоха до известни несъответствия и възможност за отклонение от порядъка на десетки проценти. Тъй като Поларис е една от най-близките до Земята класически променливи Цефеиди, точното ѝ разстояние и физични параметри са от решаващо значение за калибрирането на скалата на астрономическите разстояния, тъй като Цефеидите се използват като стандартни свещи при измерване на разстояния във Вселената.

За наблюдателите: Поларис е лесна за намиране — от средните ширини на северното полукълбо може да се използва линията, свързваща двете външни звезди в „каната“ на Голямата мечка (наречени понякога указващи звезди, Dubhe и Merak), която продължена води почти директно към Поларис. В южното полукълбо няма ярка и удобна звезда с ролята на аналог на Полариса; най-близкият кандидат е слабата Sigma Octantis (Пoлярна звезда на юг), която обаче е твърде слаба, за да бъде практична за навигация.

Въпроси и отговори

В: Какво е Полярна звезда?

В: Как се е използвала Полярната звезда в миналото?

В: Полярната звезда част от многозвездна система ли е?

В: Кога Полярната звезда е станала Северна звезда?

Въпрос: Колко време ще остане най-близо до това да бъде точно над северния полюс на Земята?

В: Какъв тип звезда е Полярна звезда А?

Въпрос: Има ли еквивалентна звезда на Южния полюс?

Търсене по буква