Ursa Minor е съзвездие в северното небе, широко познато на български като Малката мечка. Подобно на сродното съзвездие Ursa Major (Голяма мечка), то образува характерна форма с дълга „дръжка“, завършваща с „чаша“ или „черпак“ — известният астеризъм, наричан Малкият черпак. В края на дръжката се намира Северната звезда, наречена Полярна звезда, която в момента почти съвпада с посоката на северния небесен полюс.

Древният астроном Птолемей включва Ursa Minor в своя списък от 48 съзвездия; днес то е едно от 88-те официални съзвездия на Международния астрономически съюз. Малката мечка е особено значима, защото съдържа северния небесен полюс и поради това Полярната звезда се използва от векове за ориентиране и навигация.

Въпреки това подредбата на звездите спрямо небесните полюси не е постоянна: оста на Земята постепенно променя посоката си — явление, известно като прецесия, а самата земна ос описва бавен конус. В резултат на това Полярната звезда няма да бъде винаги толкова близо до северния полюс; около началото на 22-ри век тя ще бъде сред най-близките, а в далечното бъдеще други звездни светила (например Вега) ще заемат ролята на полярна звезда.

Някои от основните звезди в съзвездието са добре познати: α Ursae Minoris — Поларис — е многоизвестна като полярна звезда и е система от няколко компонента (основният компонент показва признаци на променливост). Други видими членове на Малката мечка са β (Кохаб) и γ (Ферхад), които с α образуват характерния черпак и понякога се наричат „стражите на полюса“ заради тяхната позиция около Полярната звезда.

Малката мечка е сравнително малко и слабо съзвездие — извън Поларис няма много ярки звезди, затова от градски територии, замърсени от светлинно замърсяване, формата на черпака може да бъде трудна за разпознаване. То е циркумполярно за голяма част от Северното полукълбо, което означава, че над определени ширини се вижда през цялата година.

От гледна точка на дълбокото небе, Ursa Minor не е богато на ярки обекти и не съдържа обекти в каталога на Месиер; въпреки това в полето ѝ има по-слаби галактики и други далечни обекти, които могат да се наблюдават с помощта на по-мощни аматьорски прибори. Историческото и практическо значение на Малката мечка остава най-важното ѝ наследство — особено ролята на Поларис при навигацията и определянето на ширина.

В митологиите старогръцкият образ на мечката е свързан предимно с разказите за Калисто и Аркас (по-известни с връзката си с Голямата мечка), но във фолклора и навигационните традиции на много народи Малката мечка и нейните звезди също имат свои собствени имена и истории.