Викинг: НАСА мисия до Марс (Викинг 1 и 2, 1975–1982)

Викинг: НАСА мисия до Марс (1975–1982) — два апарата с орбитални и спускаеми модули, революционни снимки и ключови научни открития за Марс.

Програмата "Викинг" е мисия на НАСА, която изпраща два космически апарата до планетата Марс. Космическите апарати бяха наречени "Викинг 1" и "Викинг 2". Всеки космически кораб се състоеше от орбитален и спускаем апарат. Орбиталните апарати правеха снимки на Марс от своята орбита и изпращаха информация на Земята. Спускаемите апарати събираха научни данни за повърхността на планетата.

Пускове, пристигане и кацания

Двата космически апарата "Викинг" бяха изстреляни през 1975 г. — "Викинг 1" и "Викинг 2" полетяха с цел да достигнат Марс и да извършат орбитални наблюдения и космическо кацане през 1976 г. Орбиталните апарати влязоха в орбита около Марс и от тях бяха отделени спускаемите апарати за меко кацане на повърхността. Учените избраха местата за кацане въз основа на предварителните снимки и анализ от орбиталните системи.

Цели и конструкция на мисията

Основните цели на мисията бяха:

• детайлно картографиране на повърхността на Марс и търсене на геоложки структури;
• изучаване на атмосферата и климата — температура, налягане, състав и метеорологични явления;
• провеждане на биологични и химични експерименти за търсене на признаци на живот или на условия, подходящи за живот;
• тестване на технологии за бъдещи междупланетни мисии.

Всеки комплекс включваше орбитален модул с камери и наблюдателни инструменти и спускаем модул (лендър), оборудван с панорамни камери, механична ръка за проби, набор от научни прибори и радиоантени за комуникация чрез орбитера. Системите бяха захранвани предимно с соларни панели и резервни топлинни елементи за поддържане на температурата.

Научни инструменти и експерименти

Ландерите и орбиталните апарати носеха множество инструменти. Сред основните бяха:

• камери за панорамни и близки снимки;
• метеорологични сензори за измерване на налягане, температура и скорост/посока на вятъра;
• апаратура за химичен анализ на почвата — включително газ-хроматограф и масспектрометър (GC-MS);
• биологични експерименти, сред които Labeled Release, Gas Exchange и Pyrolytic Release, създадени да откриват метаболитна активност;
• механична ръка за вземане на проби от повърхността и доставянето им до приборите.

Основни резултати и открития

Програмата "Викинг" донесе значителен пробив в познанието за Марс и остава основен източник на данни за планетата в продължение на десетилетия. Сред най-важните постижения са:

• първите ясни, детайлни снимки от повърхността на Марс — панорами и близки кадри, които показаха скали, почва и хоризонти;
• картиране на големи части от планетата и откриване на геоморфологични форми, които подсказват, че в миналото е имало вода по повърхността (канали, долини и алувиални структури);
• точни измервания на атмосферния състав — атмосферата е предимно въглероден диоксид (CO2), с много ниско налягане в сравнение със Земята;
• дългосрочни наблюдения на времето и сезонните промени, включително прахови бури и промени в облачността;
• химичен анализ на почвата — открити бяха неорганични съединения и минерали; резултатите за наличието на органични молекули бяха спорни (GC-MS не намери убедителни доказателства за стабилни органични материали в пробите, но интерпретацията е усложнена от реакциите на оксидиращи вещества в почвата).

Спорове около биологичните експерименти

Един от най-обсъжданите резултати от "Викинг" беше смесените резултати на експериментите за откриване на живот. Докато някои тестове като Labeled Release показаха положителни реакции, други методи (особено GC-MS) не откриха ясни следи от органична материя. Дълго време учените спореха дали наблюдаваните реакции са биологични или причинени от химически процеси в почвата (например силно окислителни съставки). Този дебат продължава и до днес и е важен за тълкуване на резултатите от по-късни мисии.

Край на мисията и наследство

Всички космически апарати, включително двата орбитални и двата спускаеми апарата, работиха по-дълго, отколкото беше планирано, и доставиха огромно количество данни, преди да прекратят работа. В обобщение:

• орбиталният апарат "Викинг 2" спря да работи през 1978 г.;
• орбиталният апарат "Викинг 1" и спускаемият апарат "Викинг 2" — през 1980 г.;
• спускаемият апарат "Викинг 1" — през 1982 г.

Програмата "Викинг" беше и остава една от най-амбициозните и скъпи мисии до Марс — общата стойност на проекта тогава възлизаше на около 1 милиард щатски долара. Въпреки високата цена, мисията е широко смятана за една от най-успешните: тя промени представите ни за Марс, предостави базова научна рамка за всички следващи мисии и помогна за избор на бъдещи кацателни зони и методи за изследване.

Влияние върху последващи мисии

Данните и опитът от "Викинг" повлияха на дизайна и целите на по-късни мисии — роботизирани роувъри, орбитери и бъдещи планове за изпращане на хора. Резултатите от "Викинг" доведоха до по-добро разбиране на необходимостта от чувствителни аналитични инструменти за търсене на органика, както и на ролята на геологията и климата при оценката на потенциалната обитаемост на Марс.

Като цяло програмата "Викинг" положи основите на съвременната марсианска наука и остава ключов етап в човешките усилия да разберем Червената планета.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше програмата "Викиди"?

В: За какво бяха използвани орбиталните и спускаемите апарати в програмата "Викинг"?

В: Кога са изстреляни двата космически кораба "Викинг" и кога достигат Марс?

В: Как учените избраха местата за кацане на двата спускаеми апарата?

Въпрос: Колко дълго работиха всички космически апарати?

Въпрос: Колко успешна беше програмата "Викинг"?

В: Колко струваше програмата "Викинг"?

Търсене по буква