НАСА: история, мисии и постижения на американската космическа агенция

НАСА е предшествана от "Националния консултативен комитет по аеронавтика" (NACA). NACA е американска федерална агенция, основана на 3 март 1915 г. с цел предприемане, насърчаване и институционализиране на аеронавигационни изследвания. На 1 октомври 1958 г. агенцията е разпусната, а активите и персоналът ѝ са прехвърлени към новосъздадената Национална администрация по аеронавтика и изследване на космическото пространство (НАСА). НАСА е създадена, за да се конкурира със Съветския съюз в космическата надпревара. През 50-те и 60-те години на ХХ век се провежда космическа надпревара между САЩ и Съветския съюз - сега наричан Русия. През октомври 1957 г. Съветският съюз започва първи да изстрелва Спутник 1 - първият обект, направен от хора, който излиза в орбита. Американците бяха обезпокоени от това. Това предизвика криза, известна като кризата със Спутник, тъй като американците се опасяваха, че руснаците могат да започнат да създават оръжия в космоса. Всичко това се случва по време на Студената война, когато САЩ и Съветският съюз винаги са били много близо до война.

Проект "Меркурий" (1958-1963 г.)

Първоначално НАСА е много малка - има само четири лаборатории и около осемдесет души, които работят в нея. Германски инженери и учени, ръководени от Вернер фон Браун, им помагат да създават ракети. Те са помогнали за създаването на ракетата V-2 в Германия по време на Втората световна война и на ракетата "Редстоун" за американската армия след това. Тяхната армейска ракетна лаборатория е прехвърлена на НАСА.

През 1960 г. те създават проекта "Меркурий". Космическите мисии по проекта "Меркурий" са разработени от НАСА най-вече с цел да се провери дали хората могат да оцелеят в космоса. След като доказват, че е възможно хората да живеят в космоса, те продължават напред.

На 15 май 1961 г. астронавтът Алън Шепърд става първият американец в космоса. По-малко от година по-късно Джон Глен става първият американец, обиколил Земята. Той прави това в космически кораб, наречен "Приятелство 7". След като проектът "Меркурий" доказва, че хората могат да живеят в космоса, започва проектът "Джемини". По-малко от година след началото му започва и програмата "Аполо".

Проект "Близнаци" (1961-1966 г.)

След успеха на "Меркурий" НАСА осъзнава, че трябва да започне да планира мисиите си до Луната. Космическият кораб "Джемини" е създаден за двама души. Той все още беше малък и тесен, подобно на капсулата на "Меркурий", но позволяваше по-голяма свобода на движение. Проектът "Джемини" доказва, че два космически кораба могат да се срещнат в космоса. Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, също участва в първия полет на "Джемини", който се свързва с друг космически кораб в космоса. Космическият кораб "Джемини" не се скачи с друг космически кораб с хора в него. Вместо това той се скачи с ракета, наречена "Agena target vehicle". Последните няколко мисии на "Джемини" са научни експерименти и космически разходки, предназначени да подготвят програмата "Аполо", която ще приземи хора на Луната.

Програма "Аполо" (1961-1972 г.)

Програмата "Аполо" е започната от президента Джон Кенеди през 60-те години на миналия век. Програмата се състои от 16 мисии, предназначени да изпратят човек на Луната и да го върнат безопасно на Земята. Първата мисия на "Аполо", "Аполо 1", завършва с катастрофа, когато при пожар в командния модул загиват всички астронавти на борда. Мисиите "Аполо 8" и "Аполо 10" стигнаха до Луната. Те тестваха оборудване и направиха снимки, но не кацнаха.

Основният успех на проекта идва през 1969 г., когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин кацат на Луната в рамките на "Аполо 11". Мисията е голям успех за НАСА и е наблюдавана от над шест милиона души по целия свят. След "Аполо 11" до Луната отиват още шест полета на "Аполо". Пет от тях се приземиха. Този, който не кацна, "Аполо 13", трябваше да прекъсне мисията си, когато кислороден резервоар в космическия кораб се взриви. Аполо 17 е последната мисия, която каца на Луната.

Скайлаб (1965-1979 г.)

След като Конгресът спира кацането на Луната, НАСА се нуждае от нова посока. С помощта на остатъка от ракетата "Сатурн V" - гигантската ракета, която изпрати хора на Луната, те създадоха космическа станция, която обикаляше над Земята. Тази космическа станция се нарича Скайлаб. Скайлаб беше много голяма отвътре, дори по-голяма от малка къща. Скайлаб беше посетена от космическите кораби "Аполо". Имаше три мисии до Скайлаб. Всяка от тях носеше важни експерименти. Последната мисия с екипаж, Скайлаб 4, прекара 84 дни, 1 час, 15 минути и 30 секунди - повече от всяка друга космическа мисия до 1977 г. Скайлаб се разпадна в атмосферата през 1979 г.

Изпитателен проект "Аполо-Союз" (1972-1975 г.)

По време на космическата надпревара Съветският съюз е проектирал свой космически кораб, който да полети до Луната. Космическият им кораб се нарича "Союз". Съветският съюз така и не кацна на Луната, защото имаше твърде много проблеми. Вместо това те започнаха да създават малки космически станции. Космическият кораб "Союз" е това, което те използват, за да отидат до тези космически станции. САЩ и Съветският съюз бяха част от Студената война. За да постигнат мир между Съветския съюз и САЩ, те решават да свържат космически кораб "Аполо" с космически кораб "Союз" в космоса. След скачването екипажите провеждат експерименти и се запознават с културата на другия. "Аполо-Союз" е последният полет на космическия кораб "Аполо". Оттогава той никога не е използван, а към 2020 г. няма планове да бъде използван отново.

Програма "Космическа совалка" (1972-2011 г.)

През 80-те и 90-те години на ХХ век НАСА започва да се концентрира върху изграждането на космически совалки. През 1985 г. са построени четири совалки. Първата изстреляна совалка е "Колумбия" на 12 април 1981 г. По това време обществеността започва да губи интерес към космическата програма, а НАСА е изправена пред бюджетни съкращения. Те планират космическите совалки да струват по-малко, тъй като могат да се използват повече от веднъж. Но в крайна сметка се оказа, че совалките са по-скъпи, тъй като построяването им струваше повече пари от обикновено. Допълнителни проблеми за НАСА възникнаха, след като през 1986 г. совалката "Чалънджър" се разпадна по време на полет, при което загинаха всичките ѝ седем астронавти. Инцидентът е известен като катастрофата на Challenger.

Катастрофата с "Челинджър" принуди НАСА да се замисли за начина си на работа. Целият флот от космически совалки беше спрян за една година. След това НАСА изстреля в орбита космическия телескоп "Хъбъл". Най-известната му снимка е "Дълбокото поле на Хъбъл".

През 2011 г. НАСА прекратява програмата "Космическа совалка". Използването на совалките беше по-скъпо от използването на други ракети-носители.

Международна космическа станция (от 1993 г. досега)

В началото на 80-те години на миналия век НАСА планира космическа станция "Свобода" като аналог на съветските космически станции "Салют" и "Мир". Тя така и не напуска чертожната дъска и с края на Съветския съюз и Студената война е отменена. Краят на Космическата надпревара подтиква представителите на американската администрация да започнат преговори с международните партньори Европа, Русия, Япония и Канада в началото на 90-те години с цел изграждане на Международната космическа станция. Този проект е обявен за първи път през 1993 г. и е наречен "Космическа станция Алфа". Предвиждаше се той да обедини предложените космически станции на всички участващи космически агенции: Космическа станция "Свобода" на НАСА, руската "Мир-2" (наследник на космическата станция "Мир", чието ядро сега е "Звезда") и "Колумб" на ЕКА, която беше планирана като самостоятелна космическа лаборатория.

Марсоход "Кюриосити" (2011 г. - понастоящем)

"Кюриосити" е марсоход с размерите на автомобил. Той е създаден, за да изследва кратера Гейл на Марс. Кюриосити е изстрелян от Кейп Канаверал на 26 ноември 2011 г. в 15:02 UTC и каца на Еолис Палус в кратера Гейл на Марс на 6 август 2012 г. в 05:17 UTC. Мястото за кацане в Бредбъри е на по-малко от 2,4 км от мястото, където марсоходът се приземи след пътуване от 560 млн. км. Целите на марсохода включват изследване на марсианския климат и геология.

НАСА продължава операциите, включващи мисии до планетите Марс, Сатурн и Плутон. В близко бъдеще са планирани и мисии до Юпитер. Космическият апарат "Нови хоризонти" прелетя покрай Юпитер през февруари 2007 г., изучавайки някои от луните на планетата. На 14 юли 2015 г. апаратът прелетя покрай Плутон, направи снимки с висока резолюция на повърхността на планетата и анализира химическите свойства на атмосферата ѝ.

През 2004 г. НАСА обяви, че планира да изгради постоянна база на Луната до 2020 г. През 2007 г. висш администратор на НАСА също така заяви, че НАСА има за цел "да постави човек на Марс до 2037 г.".

В началото на 2010 г. обаче президентът Барак Обама отмени проекта Constellation, който предвиждаше завръщане на хора на повърхността на Луната до 2020 г. Той заяви, че проектът е "изостанал от графика и няма иновации". В същото време той намали размера на средствата, които НАСА ще получи от правителството през 2011 г.

Когато президентът Барак Обама направи това, той също така работи с НАСА за създаването на Space Launch System. Тя, заедно с търговските ракети-носители (ракети-носители, които не са собственост на НАСА), ще отвежда хора до Луната, Марс и Церера.

През 2069 г. НАСА планира да изпрати космическа сонда до Алфа Кентавър - най-близката до Слънцето звездна система. Предложеното изстрелване ще се състои на 100-годишнината от първото кацане на Луната - Аполо 11[1].

В своята 50-годишна история НАСА е изстреляла над 500 мисии. На борда на повече от 150 мисии е имало хора. Такива пилотирани мисии са най-скъпи и предизвикват най-много новини, но по-голямата част от изстрелванията са за изследване на космоса, наука и други цели, които не изискват хора. Космическите апарати на НАСА като "Касини-Хюйгенс" и програмата "Вояджър" са посетили всички планети в Слънчевата система. Четири космически апарата на НАСА са напуснали Слънчевата система - "Вояджър 1", "Вояджър 2", "Пионер 10" и "Пионер 11", а петият, космическият апарат "Нови хоризонти", се очаква да напусне Слънчевата система до 2048 г. Към 2022 г. "Вояджър 1" се намира на 23 447 000 000 (23,4 милиарда) километра от Земята, а "Вояджър 2" е бил на разстояние 19 474 000 000 (19,4 милиарда) километра от Земята.

Подобно на други научни организации, НАСА извършва повечето от своите измервания в международната система (метрична система). Това отчасти се дължи на федералния закон, който изисква повечето правителствени програми на САЩ да се изпълняват в международната система. През 80-те години на ХХ век НАСА преминава към метричната система, но през 90-те години на ХХ век все още използва американските обичайни \имперски единици. През септември 1999 г. объркване между имперските и метричните единици води до загубата на орбиталния апарат Mars Climate Orbiter.

• "High School Dynamite" (2022)

• Администратори и заместник-администратори на НАСА
• Военновъздушна станция Кейп Канаверал
• Космически център Кенеди