Вернер Магнус Максимилиан Фрайхер фон Браун (23 март 1912 г. - 16 юни 1977 г.) е германски инженер и учен. Работи като ракетен конструктор между 30-те и 70-те години на ХХ век. Някои хора казват, че той е най-важният ракетен инженер на XX век. По време на Втората световна война работи за нацистите. След Втората световна война заминава за Съединените щати. Там работи за НАСА. През 1955 г., десет години след влизането си в страната, фон Браун става американски гражданин.

Той е един от създателите на ракетата V-2 - първата ракета, която излита в космоса. Разработва и ракетата "Сатурн V", която през 1969 г. отвежда хора на Луната.

Ранен живот и образование

Вернер фон Браун е роден на 23 март 1912 г. в градче Вирзиш (дн. Wyrzysk, Полша) в семейство от пруската аристокрация. Проявява интерес към механиката и науката още в детството. Следва инженерство в Technische Hochschule в Берлин и по-късно защитава докторат по физика, занимавайки се основно с ракетна техника и течни горива. В ранните си години той е влияно и вдъхновен от трудовете на ранните ракетни пионери.

Работа в Германия и проектите през войната

През 30-те години фон Браун се включва в ракетни изследвания и става водещ инженер в разработката на балистични ракети в Германия. В Центъра за ракетни изследвания в Пеенемюнде неговият екип работи върху проектите, които довеждат до създаването на V-2 — първата голяма балистична ракета с течни горива. Първите полетни изпитания на V-2 през началото на 40-те достигат суборбитални височини и се считат за първите стъпки към практическите космически полети.

Тези постижения са обвързани и с тежки морални и човешки проблеми: серийното производство на V-2 се извършва в заводи като Mittelwerk, където са използвани принудителен труд и затворническа работна сила от концентрационните лагери. Много хора загиват по време на производството и транспортирането на ракетите; фактите за това остават част от противоречивата история на технологичните постижения в епохата.

Прехвърляне в САЩ и работа за американските военни

След края на войната фон Браун и голяма част от неговия екип се предават на американските войски. В рамките на т.нар. операция "Paperclip" той е пренесен в Съединените щати заедно с други германски специалисти. Първоначално работи за американската армия във военни бази като Форт Блис и Уайт Сендс, където участва в изпитания и развитието на балистични ракети и ракетни системи.

Екипът на фон Браун разработва редица проекти, сред които ракетата Redstone и модификации, използвани за първите американски опити в космоса. Един от ранните успехи, свързан с неговата група, е използването на ракети-носители на базата на Jupiter-C/Juno за изстрелването на първия американски спътник.

Кариера в НАСА и програмата „Аполо“

Когато е създадена НАСА през 1958 г., фон Браун и неговият екип преминават в космическата агенция. През 1960 г. той става директор на Marshall Space Flight Center, където ръководи разработката на големите носители от семейството Saturn. Най-известният резултат от тази работа е Сатурн V — триярусна ракета-носител, способна да изведе хора и полезен товар до Луната. Saturn V е ключов елемент от успеха на мисията Аполо 11 през 1969 г., когато хората за първи път стъпват на Луната.

През целия период фон Браун е отличаван за ролята си като инженер и ръководител, като неговият принос към практическата реализация на пилотираните космически полети е голям и многопластов.

Спорни моменти и критики

Към образа на фон Браун винаги е имало две страни: от една страна — революционните му технически постижения; от друга — връзките му с нацисткия режим и фактите за използване на принудителен труд при производството на оръжията, които е разработвал. Тези обстоятелства предизвикват морални и исторически дискусии за отговорността на учените и границите между научния прогрес и политическите режими, за които работят.

Лично и по-късни години

През 1955 г. фон Браун става американски гражданин. След големите успехи при програмата „Аполо“ той постепенно отстъпва от оперативното ръководство и през 1972 г. напуска НАСА, като по-късно работи в частния сектор и се занимава с популяризирането на идеите за бъдещи полети до Марс и други планети. Пише и участва в публични дискусии за космическите изследвания.

Умира на 16 юни 1977 г. в Александрия, Вирджиния, САЩ. Причината за смъртта е рак.

Наследство

  • Фон Браун оставя след себе си значимо техническо наследство: редица ракети и системи, които поставят началото на ерата на космическите полети.
  • Неговият живот и кариера служат като пример за сложните взаимоотношения между наука, политика и етика — теми, които продължават да се обсъждат и днес.
  • Много институции, музеи и мемориали посвещават внимание на приноса му, а името му често се свързва с ранните големи успехи на американската космическа програма.

В исторически и технически смисъл Вернер фон Браун остава една от най-видните фигури на XX век в областта на ракетостроенето и космическите изследвания — личност с големи постижения, но и с противоречива биография, която задължава към внимателен и критичен поглед върху миналото.