Космическа совалка Чалънджър (OV-099) — история и катастрофа през 1986 г.

Космическата совалка "Чалънджър" (OV-099) е втората космическа совалка, използвана от НАСА за полет в космоса. Совалката се разпада 73 секунди след излитането от Кейп Канаверал на 28 януари 1986 г. Загиват всичките седем астронавти, които се намират на борда ѝ по това време. Катастрофата се случва, защото поради студеното време гумената тръба, наречена о-пръстен, не се разширява, за да запълни празнина в една от ракетите-носители.

Кратка история и конструкция

OV-099 („Чалънджър“) е изградена като част от програмата за орбитери на НАСА и е втората совалка, която извършва полети в орбита след първата совалка. Тя е създадена с комбинирани конструкции, възстановени и пригодени от тестови елементи, и е предназначена за многократни полети. Совалката е кръстена на кораб на Кралския флот, който изследва Тихия и Атлантическия океан от 1872 до 1876 г., а името "Challenger" носи и лунният модул на Аполо 17.

Полети и значение

Преди катастрофата Чалънджър е изпълнявала няколко мисии, сред които научни експерименти и изстрелвания на спътници. Совалките бяха ключова част от програмата на НАСА за достъп до космоса поради тяхната частична многократна използваемост и гъвкавост при различни задачи — от изследователски полети до изстрелване и възстановяване на полезни товари.

Полетът STS-51-L и катастрофата

На 28 януари 1986 г. совалката излита на мисията STS-51-L. На борда са седем души. 73 секунди след излитането, при изключително ниски температури за деня на старта, се получава нарушение в уплътнението на един от съединенията на двете твърдогоривни ракети-носители (solid rocket boosters, SRB). Това води до пропускане на горещи газове, които повреждат външния резервоар с течен водород и кислород и в крайна сметка причиняват разрушаването на совалката и загубата на екипажа. Катастрофата е видно събитие, предавано на живо и оставя дълбока следа в обществото.

Причина и разследване

Разследването, проведено от комисията, ръководена от бившия държавен секретар Уилям Роджърс (Роджърс комисия), установява, че непосредствената техническа причина е провалът на „о-пръстена“ (о-ring) в ставата на SRB. По-ниските температури на стартовата площадка през утрото на полета намаляват еластичността на гумения о-пръстен и той не осигурява плътна връзка при натоварване. Горещи газове пробиват уплътнението, увреждат външния резервоар и предизвикват структурното разграждане.

Комисията обаче не спира само на техническата причина – тя идентифицира и организационни и процедурни проблеми в НАСА и у производителя на SRB (компанията Morton Thiokol). По-специално, докладът изтъква, че инженерните предупреждения за риска при ниски температури не са били адекватно взети предвид при решението да се извърши стартът.

Екипажът

  • Франсис Ричард „Дик“ Скоубий — командир
  • Майкъл Дж. Смит — пилот
  • Роналд Макнейр — специалист по мисията
  • Елисън Онизука — специалист по мисията
  • Джудит Резник — специалист по мисията
  • Грегъри Джарвис — специалист по полезен товар
  • Криста МакОлиф — „учител в космоса“ (payload specialist)

Последствия и промени

Катастрофата на Чалънджър има редица дългосрочни последици за програмата на НАСА и за космическата индустрия като цяло:

  • НАСА спира програмата на совалките за 32 месеца, докато се извършат промени и проверки. Полетите са подновени през септември 1988 г. със совалката Discovery (мисия STS-26).
  • Технически промени включват преработка на ставите на твърдогоривните ракети, добавяне на нагреватели и други мерки за защита на о-пръстените, както и подобрения в конструкцията и системите за безопасност на екипажа.
  • Бяха въведени организационни и процедурни реформи в НАСА, за да се подобри управлението на риска, комуникацията между инженерите и ръководството и процесите за вземане на решения при старта.

Памет и наследство

Чалънджър и нейните астронавти се помнят със специални мемориали, образователни програми и инициативи, посветени на безопасността и честта на загиналите. Особено въздействие имаше участието на Криста МакОлиф като учител — нейната мисия провокира нови дискусии за образованието и участието на обществото в космическите програми.

Катастрофата на Чалънджър остава един от най-значимите инциденти в историята на пилотираната космонавтика — пример за това как технически дефекти и организационни слабости могат да доведат до трагични последици и как от тях се извличат уроци за подобряване на бъдещите мисии.

"Чалънджър" се взривява по време на излитане през 1986 г.  Zoom
"Чалънджър" се взривява по време на излитане през 1986 г.  

Екипаж

  • Франсис "Дик" Скоби (46)
  • Майкъл Джон Смит (40)
  • Judith Resnik (36)
  • Елисън Онизука (39)
  • Роналд МакНеър (35)
  • Грегъри Джарвис (41)
  • Криста Маколиф (37 г.), първият учител в космоса


 Астронавтите от Challenger  Zoom
Астронавтите от Challenger  

Мисии

#

Дата

Наименование

Стартова площадка

Място на кацане

Бележки

1

04.April.1983

STS-6

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Първа разходка на совалка в космоса

2

.18.June.1983

STS-7

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Първата жена от САЩ в Космоса

3

30. August.1983

STS-8

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Изстрелване и кацане през първата нощ

4

03. February.1984

STS-41-B

39-A

Космически център Кенеди

Първо кацане на KSC

5

06.April.1984

STS-41-C

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Първи ремонт на космически кораб в орбита.

6

05.October.84

STS-41-G

39-A

Космически център Кенеди

Спътник за бюджета на земната радиация, Служба за космически и земни приложения-3.

7

29.April.1985

STS-51-B

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Spacelab-3

8

29. юли 1985 г.

STS-51-F

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Spacelab-2

9

30.October.1985

STS-61-A

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Мисия D-1 Spacelab (първата немска специализирана космическа лаборатория)

10

28 януари 1986 г.

STS-51-L

39-B

Не се приземи (планирано е да се приземи в космическия център "Кенеди")

TDRS-2; SPARTAN-203 Спътници. Совалката се разрушава след изстрелването и всичките седем астронавти на борда загиват.



 

Въпроси и отговори

В: Как се казваше втората космическа совалка, използвана от НАСА?


О: Втората космическа совалка, използвана от НАСА, се наричаше Space Shuttle Challenger (OV-099).

В: Кога се случи катастрофата на космическата совалка "Чалънджър"?


О: Катастрофата на космическата совалка "Чалънджър" стана 73 секунди след излитането от Кейп Канаверал на 28 януари 1986 г.

В: Колко астронавти са били на борда, когато се е случила катастрофата?


О: По време на катастрофата на борда имаше седем астронавти.

В: Какво причини катастрофата на космическата совалка "Чалънджър"?


О: Катастрофата на космическата совалка "Чалънджър" е причинена от това, че гумената тръба, наречена о-пръстен, не се разширява, за да запълни празнината в една от ракетите-носители поради студеното време.

В: Откъде идва името "Challenger"?


О: Името "Challenger" идва от кораб на Кралските военноморски сили, който изследва Тихия и Атлантическия океан от 1872 до 1876 г., както и от името на лунния модул на "Аполо 17".

В: Имаше ли оцелели при тази авария?


О: Не, нямаше оцелели при тази авария; всичките седем астронавти, които са били на борда по това време, са загинали.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3