Космическа совалка Чалънджър (OV-099) — история и катастрофа през 1986 г.

Кратка история и конструкция

OV-099 („Чалънджър“) е изградена като част от програмата за орбитери на НАСА и е втората совалка, която извършва полети в орбита след първата совалка. Тя е създадена с комбинирани конструкции, възстановени и пригодени от тестови елементи, и е предназначена за многократни полети. Совалката е кръстена на кораб на Кралския флот, който изследва Тихия и Атлантическия океан от 1872 до 1876 г., а името "Challenger" носи и лунният модул на Аполо 17.

Полети и значение

Преди катастрофата Чалънджър е изпълнявала няколко мисии, сред които научни експерименти и изстрелвания на спътници. Совалките бяха ключова част от програмата на НАСА за достъп до космоса поради тяхната частична многократна използваемост и гъвкавост при различни задачи — от изследователски полети до изстрелване и възстановяване на полезни товари.

Полетът STS-51-L и катастрофата

На 28 януари 1986 г. совалката излита на мисията STS-51-L. На борда са седем души. 73 секунди след излитането, при изключително ниски температури за деня на старта, се получава нарушение в уплътнението на един от съединенията на двете твърдогоривни ракети-носители (solid rocket boosters, SRB). Това води до пропускане на горещи газове, които повреждат външния резервоар с течен водород и кислород и в крайна сметка причиняват разрушаването на совалката и загубата на екипажа. Катастрофата е видно събитие, предавано на живо и оставя дълбока следа в обществото.

Причина и разследване

Разследването, проведено от комисията, ръководена от бившия държавен секретар Уилям Роджърс (Роджърс комисия), установява, че непосредствената техническа причина е провалът на „о-пръстена“ (о-ring) в ставата на SRB. По-ниските температури на стартовата площадка през утрото на полета намаляват еластичността на гумения о-пръстен и той не осигурява плътна връзка при натоварване. Горещи газове пробиват уплътнението, увреждат външния резервоар и предизвикват структурното разграждане.

Комисията обаче не спира само на техническата причина – тя идентифицира и организационни и процедурни проблеми в НАСА и у производителя на SRB (компанията Morton Thiokol). По-специално, докладът изтъква, че инженерните предупреждения за риска при ниски температури не са били адекватно взети предвид при решението да се извърши стартът.

Екипажът

• Франсис Ричард „Дик“ Скоубий — командир
• Майкъл Дж. Смит — пилот
• Роналд Макнейр — специалист по мисията
• Елисън Онизука — специалист по мисията
• Джудит Резник — специалист по мисията
• Грегъри Джарвис — специалист по полезен товар
• Криста МакОлиф — „учител в космоса“ (payload specialist)

Последствия и промени

Катастрофата на Чалънджър има редица дългосрочни последици за програмата на НАСА и за космическата индустрия като цяло:

• НАСА спира програмата на совалките за 32 месеца, докато се извършат промени и проверки. Полетите са подновени през септември 1988 г. със совалката Discovery (мисия STS-26).
• Технически промени включват преработка на ставите на твърдогоривните ракети, добавяне на нагреватели и други мерки за защита на о-пръстените, както и подобрения в конструкцията и системите за безопасност на екипажа.
• Бяха въведени организационни и процедурни реформи в НАСА, за да се подобри управлението на риска, комуникацията между инженерите и ръководството и процесите за вземане на решения при старта.

Памет и наследство

Чалънджър и нейните астронавти се помнят със специални мемориали, образователни програми и инициативи, посветени на безопасността и честта на загиналите. Особено въздействие имаше участието на Криста МакОлиф като учител — нейната мисия провокира нови дискусии за образованието и участието на обществото в космическите програми.

Катастрофата на Чалънджър остава един от най-значимите инциденти в историята на пилотираната космонавтика — пример за това как технически дефекти и организационни слабости могат да доведат до трагични последици и как от тях се извличат уроци за подобряване на бъдещите мисии.