Космическа совалка „Колумбия“ (OV-102) — история, полети, трагедия

Космическа совалка Колумбия (OV-102) — пълна история, 28 полета, трагичният разпад през 2003 г., подвизи на първата совалка и паметта за загиналите астронавти.

Автор: Leandro Alegsa

Космическата совалка "Колумбия" (OV-102) е космически кораб, използван от НАСА за полет в космоса. Това е първата космическа совалка, която излита в космоса на 12 април 1981 г. Разпада се при навлизане в земната атмосфера на 1 февруари 2003 г., като загиват всичките седем души, които се намират на борда ѝ по това време. Совалката извършва общо 28 полета. Колумбия е кръстена на кораб на американския флот, който обикаля света през 1836 г. Това е и името на лунния екскурзионен модул на "Аполо 11".


 

История и разработка

Колумбия (OV-102) е една от петте бойни совалки от първата серия, построени в края на 1970-те и началото на 1980-те години от корпорацията Rockwell (по-късно част от Boeing). Проектът на совалките комбинира аспекти на космически кораб, самолет и носител с цел многократна употреба. Колумбия е първата, която е завършена и подготвена за полет, поради което тя извършва и първия изпитателен полет на совалките.

Технически характеристики (обобщение)

  • Тип: Пилотируема орбитална совалка (Reusable Orbiter Vehicle)
  • Основни системи: термична защита от керамични плочки, крио-резервоари и махови двигатели за маневри в орбита; управление и навигация, които позволяват възвръщаемо атмосферно влизане и кацане на писта
  • Особености: Колумбия бе относително тежка и носеше повече инструменти и системи за изпитване в сравнение с някои по-късни совалки; имаше отличителна черно-бяла окраска на носа и върховете на крилата

Полети и основни мисии

Колумбия изпълнява общо 28 мисии, започвайки с историческото изпълнение STS-1 на 12 април 1981 г., когато екипажът бе Джон Янг (John Young) и Робърт Крипън (Robert Crippen). През годините совалката служи за широк набор от задачи: изпитателни полети, доставяне и връщане на научни и технологични товари, полети с Spacelab и множество изследователски експерименти в орбита.

Някои от по-известните мисии включват демонстрационни полети при началото на програмата и научни експедиции в рамките на STS-цикъла. Колумбия носи множество научни прибори и експериментални полезни товари, с които се трупа ценен опит за дългосрочни човешки операции в орбита.

Катастрофа на STS-107 и разследване

На 16 януари 2003 г. Колумбия излита на мисията STS-107 с екипаж от седем души. По време на излитането от външния резервоар на ракетата-носител се отделя парче изолационна пяна, което удря левия преден ръб на крилото (leading edge). Въпреки че ударът е документиран по време на полета, началните оценки не показват значителни повреди и не се предприемат ефективни мерки за проверка от геостационарни изображения или за евентуално поправяне.

При входа в атмосферата на 1 февруари 2003 г. горещи плазмени потоци проникват през повредената част на крилото, което води до структурен провал и разпадане на совалката. Загиват всичките седем членове на екипажа:

  • Командир: Рик Д. Хъзбънд (Rick D. Husband)
  • Пилот: Уилям С. МакКул (William C. McCool)
  • Космически специалист: Майкъл П. Андерсън (Michael P. Anderson)
  • Космически специалист: Дейвид М. Браун (David M. Brown)
  • Космически специалист: Лоръл Б. Кларк (Laurel B. Clark)
  • Космически специалист: Калпана Чаула (Kalpana Chawla)
  • Специален изследовател/пилот: Илън Рамон (Ilan Ramon) — първият израелски астронавт

След инцидента бе проведено обширно разследване от Columbia Accident Investigation Board (CAIB). Заключенията на CAIB определиха основната причина като удар от изолационна пяна, довел до пробив в защитата на левия крилен ръб, и посочиха организационни и процедурни слабости в НАСА, които възпрепятстваха правилната оценка и реакция. Резултатът беше временно спиране на полетите на совалките, редица конструктивни промени и подобрения в процедурите за безопасност и инспекция.

Последици и наследство

Катастрофата с Колумбия доведе до продължителна пауза в програмата на совалките и до сериозни реформи в управлението и техниките за оценка на риска. Първият полет след възобновяване бе STS-114 с совалката Discovery през 2005 г., след въвеждане на мерки за намаляване на отлепването на пяна и за възможност за оглед и ремонт на щетите в орбита.

Колумбия остава в паметта на обществото като символ на ранните постижения в многократните космически полети, но и като трагичен урок за рисковете при сложни космически системи. В памет на екипажа са създадени мемориали и образователни центрове, като например Columbia Memorial Space Center, а случилото се повлия значително на бъдещите политики за безопасност и дизайн на космически кораби.

Заключение

Колумбия (OV-102) е ключова част от историята на човешките полети в околоземна орбита — първата совалка, която лети в космоса, инструктор и носител на многобройни научни експерименти, но и предмет на една от най-трагичните аварии в програмата на НАСА. Нейният опит доведе до важни изменения в подхода към безопасността и управлението на космическите мисии.

Космическа совалка Колумбия  Zoom
Космическа совалка Колумбия  

Причина за унищожаване

По време на изстрелването 16 дни по-рано парче изолационна пяна от външния горивен резервоар се отлепи и удари лявото крило на совалката.

В предния ръб на крилото е пробита дупка. По време на интензивното нагряване при повторното влизане във вътрешността на крилото навлизат горещи газове, които разрушават носещите конструкции и предизвикват разпадане на останалата част от совалката.



 

Екипаж

  • Командир: Рик Д. Хъсбанд, полковник от ВВС на САЩ и машинен инженер, който е пилотирал предишната совалка по време на първото скачване с Международната космическа станция (STS-96).
  • Пилот: Уилям К. Маккол, командир на военноморските сили на САЩ
  • Командир на полезния товар: Майкъл П. Андерсън, подполковник от ВВС на САЩ и физик, който отговаряше за научната мисия.
  • Специалист по полезен товар: Илан Рамон, полковник от израелските военновъздушни сили и първият израелски астронавт.
  • Специалист на мисията: Калпана Чаула, авиокосмически инженер от индийски произход, която изпълнява втората си космическа мисия.
  • Специалист на мисията: Дейвид М. Браун, капитан от ВМС на САЩ, обучен като летец и летец-хирург. Браун е работил по редица научни експерименти.
  • Специалист на мисията: Лорел Кларк, капитан от Военноморските сили на САЩ и бордови хирург. Кларк е работила по редица биологични експерименти.


 Екипажът на STS-107. От ляво на дясно: Браун, съпруг, Кларк, Чаула, Андерсън, Маккол, Рамон.  Zoom
Екипажът на STS-107. От ляво на дясно: Браун, съпруг, Кларк, Чаула, Андерсън, Маккол, Рамон.  

Мисии

#

Дата

Наименование

Стартова площадка

Място на кацане

Бележки

1

12 април 1981 г.

STS-1

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Първа мисия на совалката

2

12 ноември 1981 г.

STS-2

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Първа повторна употреба на пилотиран космически кораб

3

22 март 1982 г.

STS-3

39-A

Космическо пристанище Белите пясъци

Първа мисия с небоядисан външен резервоар.
 Единственият път, в който космическа совалка се приземява в космическото пристанище Уайт Сендс. Това изстрелване е посветено от
Роналд Рейгън на "народа на Афганистан".

4

27 юни 1982 г.

STS-4

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Последен полет на совалка за научноизследователска и развойна дейност

5

11 ноември 1982 г.

STS-5

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Първи четиричленен екипаж, първо разполагане на търговски спътник.

6

28 ноември 1983 г.

STS-9

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Първият шестчленен екипаж, първата космическа лаборатория.

7

12 януари 1986 г.

STS-61-C

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Представителят Бил Нелсън (D-FL) на борда/ последният успешен полет на совалката преди катастрофата на Challenger

8

8 август 1989 г.

STS-28

39-B

Военновъздушна база Едуардс

Изстрелян разузнавателен спътник KH-11

9

9 януари 1990 г.

STS-32

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Извлечен обект за експозиция с голяма продължителност

10

2 декември 1990 г.

STS-35

39-B

Военновъздушна база Едуардс

Превозва множество рентгенови и ултравиолетови телескопи

11

5 юни 1991 г.

STS-40

39-B

Военновъздушна база Едуардс

5-та космическа лаборатория - Науки за живота-1

12

25 юни 1992 г.

STS-50

39-A

Космически център Кенеди

Американска лаборатория за микрогравитация 1 (USML-1)

13

22 октомври 1992 г.

STS-52

39-B

Космически център Кенеди

Разгърнат лазерен геодинамичен спътник II

14

26 април 1993 г.

STS-55

39-A

Военновъздушна база Едуардс

Изследвания на микрогравитацията в немската космическа лаборатория D-2

15

18 октомври 1993 г.

STS-58

39-B

Военновъздушна база Едуардс

Науки за живота на Spacelab

16

4 март 1994 г.

STS-62

39-B

Космически център Кенеди

Микрогравитационен полезен товар на САЩ-2 (USMP-2)

17

8 юли 1994 г.

STS-65

39-A

Космически център Кенеди

Международна лаборатория за микрогравитация (IML-2)

18

20 октомври 1995 г.

STS-73

39-B

Космически център Кенеди

Лаборатория за микрогравитация на САЩ (USML-2)

19

22 февруари 1996 г.

STS-75

39-B

Космически център Кенеди

Повторен полет на привързана спътникова система (TSS-1R)

20

20 юни 1996 г.

STS-78

39-B

Космически център Кенеди

Космическа лаборатория за живот и микрогравитация (LMS)

21

19 ноември 1996 г.

STS-80

39-B

Космически център Кенеди

Трети полет на съоръжението за защита от събуждане/ най-дългият полет на совалка от 2006 г. насам

22

4 април 1997 г.

STS-83

39-A

Космически център Кенеди

Научна лаборатория за микрогравитация (MSL) - съкратена

23

1 юли 1997 г.

STS-94

39-A

Космически център Кенеди

Научна лаборатория за микрогравитация (MSL) - повторен полет

24

19 ноември 1997 г.

STS-87

39-B

Космически център Кенеди

Полезен товар за микрогравитация на САЩ (USMP-4)

25

13 април 1998 г.

STS-90

39-B

Космически център Кенеди

Neurolab - Spacelab

26

23 юли 1999 г.

STS-93

39-B

Космически център Кенеди

Разгърната рентгенова обсерватория Чандра

27

1 март 2002 г.

STS-109

39-A

Космически център Кенеди

Мисия за обслужване на космическия телескоп Хъбъл (HSM-3B)

28

16 януари 2003 г.

STS-107

39-A

Не е кацнал (планирано кацане в космическия център Кенеди)

Изследователска мисия в областта на науките за Земята. Совалката е унищожена при повторното си влизане в атмосферата на 1 февруари 2003 г. Всичките седем астронавти на борда загиват.



 

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше космическата совалка "Колумбия"?


О: Космическата совалка "Колумбия" (OV-102) беше космически кораб, използван от НАСА за полети в космоса.

В: Кога за първи път излетя в космоса?


О: За първи път излетя в космоса на 12 април 1981 г.

В: Колко мисии изпълни?


О: Совалката извърши общо 28 полета.

В: Какво се случи с "Колумбия" на 1 февруари 2003 г.?


О: На 1 февруари 2003 г. совалката "Колумбия" се разпадна, докато навлизаше в земната атмосфера, и загинаха всичките седем души, които се намираха на борда ѝ по това време.

В: Откъде идва името му?


О: "Колумбия" е кръстен на кораб на военноморските сили на САЩ, който обикаля света през 1836 г., а също така е името на лунния модул на "Аполо 11".

В: Успешна ли беше тази космическа совалка?


О: Да, тя изпълни 28 мисии, преди да бъде унищожена през 2003 г.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3