Космическата совалка "Колумбия" (OV-102) е космически кораб, използван от НАСА за полет в космоса. Това е първата космическа совалка, която излита в космоса на 12 април 1981 г. Разпада се при навлизане в земната атмосфера на 1 февруари 2003 г., като загиват всичките седем души, които се намират на борда ѝ по това време. Совалката извършва общо 28 полета. Колумбия е кръстена на кораб на американския флот, който обикаля света през 1836 г. Това е и името на лунния екскурзионен модул на "Аполо 11".


 

История и разработка

Колумбия (OV-102) е една от петте бойни совалки от първата серия, построени в края на 1970-те и началото на 1980-те години от корпорацията Rockwell (по-късно част от Boeing). Проектът на совалките комбинира аспекти на космически кораб, самолет и носител с цел многократна употреба. Колумбия е първата, която е завършена и подготвена за полет, поради което тя извършва и първия изпитателен полет на совалките.

Технически характеристики (обобщение)

  • Тип: Пилотируема орбитална совалка (Reusable Orbiter Vehicle)
  • Основни системи: термична защита от керамични плочки, крио-резервоари и махови двигатели за маневри в орбита; управление и навигация, които позволяват възвръщаемо атмосферно влизане и кацане на писта
  • Особености: Колумбия бе относително тежка и носеше повече инструменти и системи за изпитване в сравнение с някои по-късни совалки; имаше отличителна черно-бяла окраска на носа и върховете на крилата

Полети и основни мисии

Колумбия изпълнява общо 28 мисии, започвайки с историческото изпълнение STS-1 на 12 април 1981 г., когато екипажът бе Джон Янг (John Young) и Робърт Крипън (Robert Crippen). През годините совалката служи за широк набор от задачи: изпитателни полети, доставяне и връщане на научни и технологични товари, полети с Spacelab и множество изследователски експерименти в орбита.

Някои от по-известните мисии включват демонстрационни полети при началото на програмата и научни експедиции в рамките на STS-цикъла. Колумбия носи множество научни прибори и експериментални полезни товари, с които се трупа ценен опит за дългосрочни човешки операции в орбита.

Катастрофа на STS-107 и разследване

На 16 януари 2003 г. Колумбия излита на мисията STS-107 с екипаж от седем души. По време на излитането от външния резервоар на ракетата-носител се отделя парче изолационна пяна, което удря левия преден ръб на крилото (leading edge). Въпреки че ударът е документиран по време на полета, началните оценки не показват значителни повреди и не се предприемат ефективни мерки за проверка от геостационарни изображения или за евентуално поправяне.

При входа в атмосферата на 1 февруари 2003 г. горещи плазмени потоци проникват през повредената част на крилото, което води до структурен провал и разпадане на совалката. Загиват всичките седем членове на екипажа:

  • Командир: Рик Д. Хъзбънд (Rick D. Husband)
  • Пилот: Уилям С. МакКул (William C. McCool)
  • Космически специалист: Майкъл П. Андерсън (Michael P. Anderson)
  • Космически специалист: Дейвид М. Браун (David M. Brown)
  • Космически специалист: Лоръл Б. Кларк (Laurel B. Clark)
  • Космически специалист: Калпана Чаула (Kalpana Chawla)
  • Специален изследовател/пилот: Илън Рамон (Ilan Ramon) — първият израелски астронавт

След инцидента бе проведено обширно разследване от Columbia Accident Investigation Board (CAIB). Заключенията на CAIB определиха основната причина като удар от изолационна пяна, довел до пробив в защитата на левия крилен ръб, и посочиха организационни и процедурни слабости в НАСА, които възпрепятстваха правилната оценка и реакция. Резултатът беше временно спиране на полетите на совалките, редица конструктивни промени и подобрения в процедурите за безопасност и инспекция.

Последици и наследство

Катастрофата с Колумбия доведе до продължителна пауза в програмата на совалките и до сериозни реформи в управлението и техниките за оценка на риска. Първият полет след възобновяване бе STS-114 с совалката Discovery през 2005 г., след въвеждане на мерки за намаляване на отлепването на пяна и за възможност за оглед и ремонт на щетите в орбита.

Колумбия остава в паметта на обществото като символ на ранните постижения в многократните космически полети, но и като трагичен урок за рисковете при сложни космически системи. В памет на екипажа са създадени мемориали и образователни центрове, като например Columbia Memorial Space Center, а случилото се повлия значително на бъдещите политики за безопасност и дизайн на космически кораби.

Заключение

Колумбия (OV-102) е ключова част от историята на човешките полети в околоземна орбита — първата совалка, която лети в космоса, инструктор и носител на многобройни научни експерименти, но и предмет на една от най-трагичните аварии в програмата на НАСА. Нейният опит доведе до важни изменения в подхода към безопасността и управлението на космическите мисии.