Космическа совалка „Колумбия“ (OV-102) — история, полети, трагедия
Космическа совалка Колумбия (OV-102) — пълна история, 28 полета, трагичният разпад през 2003 г., подвизи на първата совалка и паметта за загиналите астронавти.
Космическата совалка "Колумбия" (OV-102) е космически кораб, използван от НАСА за полет в космоса. Това е първата космическа совалка, която излита в космоса на 12 април 1981 г. Разпада се при навлизане в земната атмосфера на 1 февруари 2003 г., като загиват всичките седем души, които се намират на борда ѝ по това време. Совалката извършва общо 28 полета. Колумбия е кръстена на кораб на американския флот, който обикаля света през 1836 г. Това е и името на лунния екскурзионен модул на "Аполо 11".
История и разработка
Колумбия (OV-102) е една от петте бойни совалки от първата серия, построени в края на 1970-те и началото на 1980-те години от корпорацията Rockwell (по-късно част от Boeing). Проектът на совалките комбинира аспекти на космически кораб, самолет и носител с цел многократна употреба. Колумбия е първата, която е завършена и подготвена за полет, поради което тя извършва и първия изпитателен полет на совалките.
Технически характеристики (обобщение)
- Тип: Пилотируема орбитална совалка (Reusable Orbiter Vehicle)
- Основни системи: термична защита от керамични плочки, крио-резервоари и махови двигатели за маневри в орбита; управление и навигация, които позволяват възвръщаемо атмосферно влизане и кацане на писта
- Особености: Колумбия бе относително тежка и носеше повече инструменти и системи за изпитване в сравнение с някои по-късни совалки; имаше отличителна черно-бяла окраска на носа и върховете на крилата
Полети и основни мисии
Колумбия изпълнява общо 28 мисии, започвайки с историческото изпълнение STS-1 на 12 април 1981 г., когато екипажът бе Джон Янг (John Young) и Робърт Крипън (Robert Crippen). През годините совалката служи за широк набор от задачи: изпитателни полети, доставяне и връщане на научни и технологични товари, полети с Spacelab и множество изследователски експерименти в орбита.
Някои от по-известните мисии включват демонстрационни полети при началото на програмата и научни експедиции в рамките на STS-цикъла. Колумбия носи множество научни прибори и експериментални полезни товари, с които се трупа ценен опит за дългосрочни човешки операции в орбита.
Катастрофа на STS-107 и разследване
На 16 януари 2003 г. Колумбия излита на мисията STS-107 с екипаж от седем души. По време на излитането от външния резервоар на ракетата-носител се отделя парче изолационна пяна, което удря левия преден ръб на крилото (leading edge). Въпреки че ударът е документиран по време на полета, началните оценки не показват значителни повреди и не се предприемат ефективни мерки за проверка от геостационарни изображения или за евентуално поправяне.
При входа в атмосферата на 1 февруари 2003 г. горещи плазмени потоци проникват през повредената част на крилото, което води до структурен провал и разпадане на совалката. Загиват всичките седем членове на екипажа:
- Командир: Рик Д. Хъзбънд (Rick D. Husband)
- Пилот: Уилям С. МакКул (William C. McCool)
- Космически специалист: Майкъл П. Андерсън (Michael P. Anderson)
- Космически специалист: Дейвид М. Браун (David M. Brown)
- Космически специалист: Лоръл Б. Кларк (Laurel B. Clark)
- Космически специалист: Калпана Чаула (Kalpana Chawla)
- Специален изследовател/пилот: Илън Рамон (Ilan Ramon) — първият израелски астронавт
След инцидента бе проведено обширно разследване от Columbia Accident Investigation Board (CAIB). Заключенията на CAIB определиха основната причина като удар от изолационна пяна, довел до пробив в защитата на левия крилен ръб, и посочиха организационни и процедурни слабости в НАСА, които възпрепятстваха правилната оценка и реакция. Резултатът беше временно спиране на полетите на совалките, редица конструктивни промени и подобрения в процедурите за безопасност и инспекция.
Последици и наследство
Катастрофата с Колумбия доведе до продължителна пауза в програмата на совалките и до сериозни реформи в управлението и техниките за оценка на риска. Първият полет след възобновяване бе STS-114 с совалката Discovery през 2005 г., след въвеждане на мерки за намаляване на отлепването на пяна и за възможност за оглед и ремонт на щетите в орбита.
Колумбия остава в паметта на обществото като символ на ранните постижения в многократните космически полети, но и като трагичен урок за рисковете при сложни космически системи. В памет на екипажа са създадени мемориали и образователни центрове, като например Columbia Memorial Space Center, а случилото се повлия значително на бъдещите политики за безопасност и дизайн на космически кораби.
Заключение
Колумбия (OV-102) е ключова част от историята на човешките полети в околоземна орбита — първата совалка, която лети в космоса, инструктор и носител на многобройни научни експерименти, но и предмет на една от най-трагичните аварии в програмата на НАСА. Нейният опит доведе до важни изменения в подхода към безопасността и управлението на космическите мисии.
Космическа совалка Колумбия
Причина за унищожаване
По време на изстрелването 16 дни по-рано парче изолационна пяна от външния горивен резервоар се отлепи и удари лявото крило на совалката.
В предния ръб на крилото е пробита дупка. По време на интензивното нагряване при повторното влизане във вътрешността на крилото навлизат горещи газове, които разрушават носещите конструкции и предизвикват разпадане на останалата част от совалката.
Екипаж
- Командир: Рик Д. Хъсбанд, полковник от ВВС на САЩ и машинен инженер, който е пилотирал предишната совалка по време на първото скачване с Международната космическа станция (STS-96).
- Пилот: Уилям К. Маккол, командир на военноморските сили на САЩ
- Командир на полезния товар: Майкъл П. Андерсън, подполковник от ВВС на САЩ и физик, който отговаряше за научната мисия.
- Специалист по полезен товар: Илан Рамон, полковник от израелските военновъздушни сили и първият израелски астронавт.
- Специалист на мисията: Калпана Чаула, авиокосмически инженер от индийски произход, която изпълнява втората си космическа мисия.
- Специалист на мисията: Дейвид М. Браун, капитан от ВМС на САЩ, обучен като летец и летец-хирург. Браун е работил по редица научни експерименти.
- Специалист на мисията: Лорел Кларк, капитан от Военноморските сили на САЩ и бордови хирург. Кларк е работила по редица биологични експерименти.
Екипажът на STS-107. От ляво на дясно: Браун, съпруг, Кларк, Чаула, Андерсън, Маккол, Рамон.
Мисии
| # | Дата | Наименование | Стартова площадка | Място на кацане | Бележки |
| 1 | 12 април 1981 г. | STS-1 | 39-A | Военновъздушна база Едуардс | Първа мисия на совалката |
| 2 | 12 ноември 1981 г. | STS-2 | 39-A | Военновъздушна база Едуардс | Първа повторна употреба на пилотиран космически кораб |
| 3 | 22 март 1982 г. | STS-3 | 39-A | Космическо пристанище Белите пясъци | Първа мисия с небоядисан външен резервоар. |
| 4 | 27 юни 1982 г. | STS-4 | 39-A | Военновъздушна база Едуардс | Последен полет на совалка за научноизследователска и развойна дейност |
| 5 | 11 ноември 1982 г. | STS-5 | 39-A | Военновъздушна база Едуардс | Първи четиричленен екипаж, първо разполагане на търговски спътник. |
| 6 | 28 ноември 1983 г. | STS-9 | 39-A | Военновъздушна база Едуардс | Първият шестчленен екипаж, първата космическа лаборатория. |
| 7 | 12 януари 1986 г. | STS-61-C | 39-A | Военновъздушна база Едуардс | Представителят Бил Нелсън (D-FL) на борда/ последният успешен полет на совалката преди катастрофата на Challenger |
| 8 | 8 август 1989 г. | STS-28 | 39-B | Военновъздушна база Едуардс | Изстрелян разузнавателен спътник KH-11 |
| 9 | 9 януари 1990 г. | STS-32 | 39-A | Военновъздушна база Едуардс | Извлечен обект за експозиция с голяма продължителност |
| 10 | 2 декември 1990 г. | STS-35 | 39-B | Военновъздушна база Едуардс | Превозва множество рентгенови и ултравиолетови телескопи |
| 11 | 5 юни 1991 г. | STS-40 | 39-B | Военновъздушна база Едуардс | 5-та космическа лаборатория - Науки за живота-1 |
| 12 | 25 юни 1992 г. | STS-50 | 39-A | Космически център Кенеди | Американска лаборатория за микрогравитация 1 (USML-1) |
| 13 | 22 октомври 1992 г. | STS-52 | 39-B | Космически център Кенеди | Разгърнат лазерен геодинамичен спътник II |
| 14 | 26 април 1993 г. | STS-55 | 39-A | Военновъздушна база Едуардс | Изследвания на микрогравитацията в немската космическа лаборатория D-2 |
| 15 | 18 октомври 1993 г. | STS-58 | 39-B | Военновъздушна база Едуардс | Науки за живота на Spacelab |
| 16 | 4 март 1994 г. | STS-62 | 39-B | Космически център Кенеди | Микрогравитационен полезен товар на САЩ-2 (USMP-2) |
| 17 | 8 юли 1994 г. | STS-65 | 39-A | Космически център Кенеди | Международна лаборатория за микрогравитация (IML-2) |
| 18 | 20 октомври 1995 г. | STS-73 | 39-B | Космически център Кенеди | Лаборатория за микрогравитация на САЩ (USML-2) |
| 19 | 22 февруари 1996 г. | STS-75 | 39-B | Космически център Кенеди | Повторен полет на привързана спътникова система (TSS-1R) |
| 20 | 20 юни 1996 г. | STS-78 | 39-B | Космически център Кенеди | Космическа лаборатория за живот и микрогравитация (LMS) |
| 21 | 19 ноември 1996 г. | STS-80 | 39-B | Космически център Кенеди | Трети полет на съоръжението за защита от събуждане/ най-дългият полет на совалка от 2006 г. насам |
| 22 | 4 април 1997 г. | STS-83 | 39-A | Космически център Кенеди | Научна лаборатория за микрогравитация (MSL) - съкратена |
| 23 | 1 юли 1997 г. | STS-94 | 39-A | Космически център Кенеди | Научна лаборатория за микрогравитация (MSL) - повторен полет |
| 24 | 19 ноември 1997 г. | STS-87 | 39-B | Космически център Кенеди | Полезен товар за микрогравитация на САЩ (USMP-4) |
| 25 | 13 април 1998 г. | STS-90 | 39-B | Космически център Кенеди | Neurolab - Spacelab |
| 26 | 23 юли 1999 г. | STS-93 | 39-B | Космически център Кенеди | Разгърната рентгенова обсерватория Чандра |
| 27 | 1 март 2002 г. | STS-109 | 39-A | Космически център Кенеди | Мисия за обслужване на космическия телескоп Хъбъл (HSM-3B) |
| 28 | 16 януари 2003 г. | STS-107 | 39-A | Не е кацнал (планирано кацане в космическия център Кенеди) | Изследователска мисия в областта на науките за Земята. Совалката е унищожена при повторното си влизане в атмосферата на 1 февруари 2003 г. Всичките седем астронавти на борда загиват. |
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше космическата совалка "Колумбия"?
О: Космическата совалка "Колумбия" (OV-102) беше космически кораб, използван от НАСА за полети в космоса.
В: Кога за първи път излетя в космоса?
О: За първи път излетя в космоса на 12 април 1981 г.
В: Колко мисии изпълни?
О: Совалката извърши общо 28 полета.
В: Какво се случи с "Колумбия" на 1 февруари 2003 г.?
О: На 1 февруари 2003 г. совалката "Колумбия" се разпадна, докато навлизаше в земната атмосфера, и загинаха всичките седем души, които се намираха на борда ѝ по това време.
В: Откъде идва името му?
О: "Колумбия" е кръстен на кораб на военноморските сили на САЩ, който обикаля света през 1836 г., а също така е името на лунния модул на "Аполо 11".
В: Успешна ли беше тази космическа совалка?
О: Да, тя изпълни 28 мисии, преди да бъде унищожена през 2003 г.
обискирам