Хъбъл — космическият телескоп: характеристики, мисии и открития
Космическият телескоп Хъбъл (HST) е един от най-важните астрономически инструменти на XX и XXI век. Намирайки се над атмосферата, той вижда небето по-ясно и в по-широк диапазон от дължини на вълните, отколкото наземните телескопи — атмосферата на Земята разсейва и поглъща част от светлината, което замъглява образите и ограничава достъпа до ултравиолетова лъчение. Наречен на астронома Едуин Хъбъл, телескопът може да извършва наблюдения практически без прекъсване, даващи изключително детайлни изображения и спектри. Основното му огледало е с диаметър 94,5 инча (2,4 метра), което му осигурява пространствена резолюция от порядъка на 0,05 ъглови секунди в видимия диапазон — достатъчно да различи структури в далечни галактики, звезди и планетарни дискове.
Къде е и как лети
Хъбъл е проектиран и експлоатиран съвместно от НАСА и ЕКА. Телескопът обикаля Земята в ниска околоземна орбита на височина от около 540–600 км (височината варира с времето заради атмосферния дрейф и корекции на орбитата). Орбиталната му скорост е около 7,5 км/с (приблизително 27 000 км/ч), което означава, че извършва пълна обиколка около Земята за около 95–97 минути. Тази висока скорост и краткият период налагат прецизно планиране на наблюденията и синхронизация с обекти от интерес.
Изстрелване и обслужване
Хъбъл е изстрелян на 24 април 1990 г. с космическата совалка Discovery (мисия STS-31) и първоначално даде по-слабо качество на изображенията от очакваното поради дефект в формата на основното огледало (сферична аберация). Този проблем бе коригиран при първата сервизна мисия през 1993 г. (STS-61), когато бе инсталирана коригираща оптика и нов инструмент. След това телескопът е преминавал през няколко успешно изпълнени сервизни мисии, които замениха и допълниха научните инструменти, подобриха системите за управление и удължиха работния му живот:
- SM1 (1993) — корекция на оптиката и монтаж на WFPC2;
- SM2 (1997) — обновяване на инструменти и поддръжка;
- SM3A (1999) и SM3B (2002) — подмяна на гироскопи, батерии и инсталиране на нови инструменти;
- SM4 (2009) — последната голяма сервизна мисия, която инсталира Wide Field Camera 3 (WFC3), Cosmic Origins Spectrograph (COS) и извърши сериозен ремонт на други инструменти.
Конструкция и основни инструменти
Самият "Хъбъл" е с размерите приблизително на голям училищен автобус и е проектиран да побира няколко научни инструмента, които покриват ултравиолетовия, видимия и близкия инфрачервен диапазон. Основните научни инструменти през годините включват:
- Wide Field and Planetary Camera (WFPC, първоначален) и неговите наследници WFPC2 и WFC3 — за висококачествени широкополюсни изображения;
- Advanced Camera for Surveys (ACS) — за дълбоки изображения и изследване на галактики;
- Space Telescope Imaging Spectrograph (STIS) — спектрограф за наблюдение на линии и движения;
- Cosmic Origins Spectrograph (COS) — чувствителен ултравиолетов спектрограф;
- NICMOS — инфрачервен инструмент за наблюдение на прахови облаци и звездообразуване;
- Fine Guidance Sensors (FGS) — за високопрецизни насочвания и астрометрия.
Научни постижения и открития
Хъбъл е направил множество ключови открития и е дал основни данни за модерната космология и астрономия:
- Точни измервания на скоростта на разширяване на Вселената (постоянната на Хъбъл, H0), които помогнаха да се стесни диапазонът на възможните стойности;
- Наблюдения на далечни супернови от тип Ia, които заедно с други проучвания допринесоха за откритието на ускореното разширение на Вселената и наличието на т.нар. тъмна енергия;
- Хъбъл Deep Field и Ultra Deep Field — изображения, които разкриха хиляди далечни галактики и проследиха еволюцията на галактиките през милиарди години;
- Пряко откриване и картографиране на свръхмасивни черни дупки в центровете на галактики чрез наблюдения на движението на газ и звезди;
- Подробни наблюдения на протопланетарни дискове и процеси на формиране на звезди и планети;
- Изследвания на химичния състав и физиката на междузвездния и междугалактическия газ.
Данни и достъп
Данните от наблюденията на Хъбъл постъпват в отворени научни архиви и са достъпни за астрономическата общност и обществеността. Те се използват от хиляди учени по целия свят и служат за образователни и популярни визуализации, които правят космоса по-достъпен.
Влияние и бъдеще
Хъбъл промени представите ни за Вселената, както чрез визуалните си образи, така и чрез количествените научни резултати. Неговият принос ще остане фундаментален и след идването на по-нови инструменти като Джеймс Уеб (което работи в по-дълги инфрачервени дължини на вълните и е допълнение към наблюденията на Хъбъл). Благодарение на сервизните мисии и на внимателното управление, Хъбъл продължава да работи и да доставя нови открития десетилетия след изстрелването си.
Първоначалната версия на телескопа бе стабилно монтирана в товарния отсек на космическа совалка за изстрелването. След откриването на оптичния проблем през 1990 г. първата сервизна мисия през 1993 г. коригира качеството на изображението и позволи на Хъбъл да започне своята плодотворна кариера в космическата астрономия.


Космически телескоп Хъбъл


Едно от най-известните изображения, направени от телескопа Хъбъл: "Стълбовете на сътворението" в мъглявината Орел
Стартиране на
Телескопът е изстрелян през 1990 г. с помощта на космическа совалка. Когато навлезе в орбита, всичко изглеждаше наред. Но с телескопа имаше проблем, който беше открит едва когато започна да прави снимки.
Проблеми
Когато HST направи първите си снимки, астрономите бяха щастливи да видят изображенията, но те не бяха толкова резки и ясни, колкото се очакваше. Телескопите в космоса могат да правят по-добри снимки от телескопите на Земята, но по някаква причина снимките не бяха по-добри от тези, направени на Земята. Те откриха проблем с огледалото на телескопа. Огледалото не беше извито правилно. То е сгрешено само с 2,2 микрона (1/50 от дебелината на лист хартия). Въпреки това, това е достатъчно, за да бъдат изображенията размазани. Някои твърдяха, че Хъбъл е късоглед.
Ремонт
Скоро е изпратена друга космическа совалка, за да поправи телескопа. Ремонтът не беше лесен. Астронавтите трябваше да монтират няколко малки огледала, за да коригират светлината от голямото огледало. Голямото огледало все още можеше да се използва. Това отнело пет дни космически разходки. Когато един астронавт отвори една от вратите на Хъбъл, за да инсталира нова камера, вратата не се затвори. Астронавтите трябваше да измислят креативен начин да заобиколят проблема. В крайна сметка Хъбъл беше поправен.
На космическия телескоп "Хъбъл" са правени пет пъти мисии за ремонт и обслужване, за да се запази в орбита и да се подобри още повече с усъвършенстването на технологиите. Програмата за космически совалки продължи по-дълго от планираното, за да се изпрати допълнително пътуване до космическия телескоп "Хъбъл" за последен ремонт.
Постижения
- В началото, през 1994 г., "Хъбъл" се взира в празно пространство в продължение на десет дни. Той установи, че там всъщност има много галактики, но много слаби и много далечни. Никой друг телескоп не би могъл да види това.
- През 2004 г. Хъбъл погледна няколко милиарда години назад към първите галактики в ултрадълбокото поле на Хъбъл.
- Тя помогна да се определи възрастта на Вселената на около 13,7 милиарда години. Преди "Хъбъл" учените знаеха само, че тя е на възраст между 10 и 20 милиарда години.
- Той направи първата снимка на планета извън нашата Слънчева система и успя да установи какъв тип атмосфера може да имат други планети.
.jpg)

Галактиката Сомбреро в инфрачервена светлина (космически телескоп Хъбъл и космически телескоп Спицър)
Замяна
"Хъбъл" е заменен от космическия телескоп "Джеймс Уеб", който се намира още по-далеч от Земята. Сега в орбита има и други телескопи, като космическата обсерватория "Хершел", космическия телескоп "Спицър" и космическия апарат "Кеплер", който е създаден специално за откриване на подобни на Земята планети около други звезди.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява космическият телескоп Хъбъл?
О: Космическият телескоп Хъбъл (HST) е първият голям оптичен телескоп за космически наблюдения. Той е изработен от НАСА и ЕКА, които работят заедно, и може да наблюдава 24 часа в денонощието.
В: Колко голямо е основното огледало на HST?
О: Основното огледало на HST е с диаметър 94,5 инча (2,4 метра).
В: Какво позволява да се виждат неща от голямо разстояние с HST?
О: Намирайки се над атмосферата, той може да вижда небето по-ясно от телескоп на земята, което позволява да се наблюдават обекти, които би било почти невъзможно да се видят от друго място.
В: Кога Хъбъл е изстрелян в космоса?
О: Хъбъл е изстрелян в космоса на 24 април 1990 г.
В: С каква скорост се движи Хъбъл в ниска околоземна орбита?
О: В ниска околоземна орбита "Хъбъл" се движи със скорост 5 мили (10 км) в секунда.
В: Какъв е размерът на Хъбъл в сравнение с други обекти?
О: Размерът на Хъбъл е сравним с този на голям училищен автобус, но все пак е достатъчно малък, за да се побере в товарния отсек на космическа совалка.
В: Имало ли е някакви ремонтни дейности по Хъбъл след изстрелването му? О: Да, през 1993 г. бяха извършени ремонти поради проблеми с качеството на картината.