Hubble Ultra Deep Field
Свръхдълбокото поле на Хъбъл (Hubble Ultra Deep Field, HUDF) е изображение на малка част от пространството в посока на съзвездието Форнакс.
Заснемането на това изображение отне повече от 3 месеца - от 24 септември 2003 г. до 16 януари 2004 г. Това е най-далечното изображение на Вселената, правено някога от хора. На него виждаме Вселената такава, каквато е била преди 13 милиарда години, когато е била на около 800 милиона години.
HUDF съдържа около 10 000 галактики. Участъкът от небето, където се намират галактиките, е избран, тъй като има малко ярки звезди в близкото поле. Въпреки че повечето от обектите, видими на изображението на Хъбъл, могат да бъдат наблюдавани и в инфрачервените вълни от наземни телескопи, Хъбъл е единственият инструмент, който може да прави наблюдения на тези далечни обекти във видимите дължини на вълните.
Югозападно от Орион в съзвездието Форнакс в Южната полусфера, при право възнесение 3h 32m 40.0s, деклинация -27° 47' 29" (J2000), изображението обхваща 36,7 квадратни дъгови минути. Това е по-малко от квадрат хартия с размери 1 на 1 милиметър (0,039 на 0,039 инча), поставен на разстояние 1 метър, и се равнява на приблизително една тринадесетмилионна част от общата площ на небето. Изображението е такова, че горният ляв ъгъл сочи към север (-46,4°) на небесната сфера. Звездата близо до центъра на полето е USNO-A2.0 0600-01400432 с видима звездна величина 18,95.
Общо изображението изисква 800 експозиции, направени в продължение на 400 обиколки на Хъбъл около Земята. Общото време на експозиция е 11,3 дни за ACS и 4,5 дни за NICMOS.
Изображение на ABYSS WFC3/IR от ултрадълбокото поле на Хъбъл (24 януари 2019 г.)
Това изображение с висока разделителна способност на HUDF включва галактики с различна възраст, размери, форми и цветове. Най-малките, най-червените галактики, около 100, са едни от най-отдалечените галактики, заснети от Хъбъл, съществували, когато Вселената е била само на 800 милиона години.
Позиция на ултрадълбокото поле на Хъбъл в нощното небе.
По-късни версии
На 25 септември 2012 г. НАСА публикува по-усъвършенствана версия на Ултрадълбокото поле, наречена Ултрадълбоко поле (eXtreme Deep Field, XDF). XDF разкрива галактики, които се простират 13,2 милиарда години назад във времето, разкривайки галактика, за която се твърди, че се е образувала само 450 милиона години след Големия взрив. На 3 юни 2014 г. НАСА публикува изображение на Хъбъл от ултрадълбокото поле, съставено за първи път от пълния диапазон на ултравиолетовата до близката инфрачервена светлина.
На 23 януари 2019 г. Институтът по астрофизика на Канарските острови публикува още по-дълбока версия на инфрачервените изображения на Ултрадълбокото поле на Хъбъл, получени с инструмента WFC3, наречена ABYSS Hubble Ultra Deep Field. Новите изображения подобряват предишната редукция на изображенията на WFC3/IR, включително внимателно изваждане на фона на небето около най-големите галактики в зрителното поле. След тази актуализация беше установено, че някои галактики са почти два пъти по-големи от измерените преди това.
Свързани страници
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява ултрадълбокото поле на Хъбъл?
О: Ултрадълбокото поле на Хъбъл, или HUDF, е изображение на малка част от пространството в посока на съзвездието Форнакс. Това е най-далечното изображение на Вселената, правено някога от хора.
В: Колко време отне заснемането на това изображение?
О: Заснемането на това изображение отне повече от 3 месеца - от 24 септември 2003 г. до 16 януари 2004 г.
В: На колко години е била Вселената, когато е направено това изображение?
О: Когато е направено това изображение, Вселената е била на около 800 милиона години.
В: Колко галактики се виждат в ултрадълбокото поле на Хъбъл?
О: HUDF съдържа около 10 000 галактики.
Въпрос: Къде се намира участъкът от небето, където са разположени тези галактики?
О: Участъкът от небето, в който се намират тези галактики, е югозападно от Орион в съзвездието Форнакс в южната част на полукълбото, при право възвишение 3h 32m 40.0s и деклинация -27° 47' 29" (J2000).
Въпрос: Колко голям е този участък от небето в сравнение с квадратно парче хартия с размери 1 на 1 милиметър, поставено на разстояние един метър?
О: Това петно покрива 36,7 квадратни аркминути, което е по-малко от квадратно парче хартия с размери 1 на 1 милиметър (0,039 на 0,039 инча), поставено на разстояние 1 метър, и се равнява приблизително на една тринадесетмилионна част от общата площ на небето.
Въпрос: Колко време за експозиция е било необходимо за двете камери ACS и NICMOS взети заедно?
О: Общото време на експозиция, необходимо за двете камери ACS и NICMOS, беше 11,3 дни за ACS и 4,5 дни за NICMOS.
