Космическият телескоп "Спицър" е телескоп, изстрелян в космоса от НАСА през 2003 г. Той е четвъртият телескоп от програмата "Големи обсерватории" (първият е космическият телескоп "Хъбъл"). Космическият телескоп "Хъбъл" прави снимки на видимата светлина, а космическият телескоп "Спицър" прави снимки на инфрачервената светлина. За разлика от Хъбъл, Спицър обикаля около Слънцето, а не около Земята.

Космическият телескоп "Спицър" е кръстен на учения Лайман Спицър. Планирано е той да работи 2,5 години, но всъщност издържа до 2009 г., когато изчерпва запасите си от охладителна течност. Някои части на телескопа могат да работят, дори когато са топли, и все още работят.

Кратки технически данни и орбита

Телескопът беше изведен в орбита на 25 август 2003 г. с ракета-носител Delta II от космодрума в Кейп Канаверал. За да се постигне висока чувствителност в инфрачервения диапазон, основното огледало от бeриллий с диаметър около 85 см и инструментите бяха охладени с течен хелий (криоген). Спицър беше поставен в хелиоцентрична (Слънчево-обикаляща) орбита, която постепенно се отделя от Земята — това намали термичните и радиационни смущения и позволи по-добро пасивно охлаждане.

Основни научни инструменти

  • IRAC (Infrared Array Camera) – широкоформатна камера за близки до средни инфрачервени дължини на вълната (канали ~3.6, 4.5, 5.8 и 8.0 μm).
  • IRS (Infrared Spectrograph) – инфрачервен спектрограф за проучване на спектрални линии и характеристиките на газ и прах (~5–40 μm).
  • MIPS (Multiband Imaging Photometer for Spitzer) – фотометър за дълги инфрачервени дължини на вълната (24, 70 и 160 μm), полезен за изследване на хладна прах и дискове около звезди.

Мисии: криогенна и "топла" фаза

Първоначалната (криогенна) фаза на мисията използваше течен хелий за охлаждане на инструментите до много ниски температури и продължи, докато запасите от хелий не бяха изчерпани на 15 май 2009 г. След това започна т.нар. Warm Mission — "топла" фаза, при която част от инструментите, най-вече каналите 1 и 2 на IRAC (3.6 и 4.5 μm), продължиха да работят при по-високи температури. Тази продължителна работа позволи на Спицър да събере още научни данни до официалното си пенсиониране на 30 януари 2020 г.

Научни постижения и открития

Спицър даде значителен принос в много области на астрономията, между които:

  • Изследване на проформиращите се планетни системи и пръстените от прах около млади звезди — проследяване на процесите на образуване на планети.
  • Открития и характеристики на атмосфери на екзопланети чрез наблюдение на вторични затъмнения и промени в инфрачервения поток.
  • Картографиране на звездообразуването в нашата и съседни галактики и откриване на прах и студени структури, невидими в оптичен диапазон.
  • Откриване и изучаване на ултрахладни бледи обекти като кафяви джуджета и далечни, прахообразни галактики от ранната вселена.
  • Наблюдения на комети, астероиди и обекти в пояса на Кайпер, които допринесоха за разбиране на състава и еволюцията на малките тела в Слънчевата система.

Управление на мисията и архивиране на данни

Научната дейност и обработката на данни бяха координирани от Spitzer Science Center (част от IPAC/Caltech), а мисията се управляваше от NASA и лаборатории като Jet Propulsion Laboratory. Всички научни данни са съхранени и достъпни в публични архиви (Spitzer Heritage Archive), което позволи многократна повторна обработка и извличане на нови резултати години след наблюденията.

Значение и наследство

Спицър промени начина, по който астрономите изучават хладните и прахообразни компоненти на Вселената, и подготви терена за следващото поколение инфрачервени телескопи. Неговите наблюдения продължават да се използват широко в изследвания на планетни системи, екзопланети и космологични обекти, а данните от мисията остават важен ресурс за астрономическата общност.