Спитцер — инфрачервен космически телескоп на НАСА (мисия 2003–2009)
Спитцер — инфрачервен космически телескоп на НАСА (2003–2009): революционни открития в инфрачервената астрономия, изучаване на космически прах, звездообразуване и екзопланети.
Космическият телескоп "Спицър" е телескоп, изстрелян в космоса от НАСА през 2003 г. Той е четвъртият телескоп от програмата "Големи обсерватории" (първият е космическият телескоп "Хъбъл"). Космическият телескоп "Хъбъл" прави снимки на видимата светлина, а космическият телескоп "Спицър" прави снимки на инфрачервената светлина. За разлика от Хъбъл, Спицър обикаля около Слънцето, а не около Земята.
Космическият телескоп "Спицър" е кръстен на учения Лайман Спицър. Планирано е той да работи 2,5 години, но всъщност издържа до 2009 г., когато изчерпва запасите си от охладителна течност. Някои части на телескопа могат да работят, дори когато са топли, и все още работят.
Кратки технически данни и орбита
Телескопът беше изведен в орбита на 25 август 2003 г. с ракета-носител Delta II от космодрума в Кейп Канаверал. За да се постигне висока чувствителност в инфрачервения диапазон, основното огледало от бeриллий с диаметър около 85 см и инструментите бяха охладени с течен хелий (криоген). Спицър беше поставен в хелиоцентрична (Слънчево-обикаляща) орбита, която постепенно се отделя от Земята — това намали термичните и радиационни смущения и позволи по-добро пасивно охлаждане.
Основни научни инструменти
- IRAC (Infrared Array Camera) – широкоформатна камера за близки до средни инфрачервени дължини на вълната (канали ~3.6, 4.5, 5.8 и 8.0 μm).
- IRS (Infrared Spectrograph) – инфрачервен спектрограф за проучване на спектрални линии и характеристиките на газ и прах (~5–40 μm).
- MIPS (Multiband Imaging Photometer for Spitzer) – фотометър за дълги инфрачервени дължини на вълната (24, 70 и 160 μm), полезен за изследване на хладна прах и дискове около звезди.
Мисии: криогенна и "топла" фаза
Първоначалната (криогенна) фаза на мисията използваше течен хелий за охлаждане на инструментите до много ниски температури и продължи, докато запасите от хелий не бяха изчерпани на 15 май 2009 г. След това започна т.нар. Warm Mission — "топла" фаза, при която част от инструментите, най-вече каналите 1 и 2 на IRAC (3.6 и 4.5 μm), продължиха да работят при по-високи температури. Тази продължителна работа позволи на Спицър да събере още научни данни до официалното си пенсиониране на 30 януари 2020 г.
Научни постижения и открития
Спицър даде значителен принос в много области на астрономията, между които:
- Изследване на проформиращите се планетни системи и пръстените от прах около млади звезди — проследяване на процесите на образуване на планети.
- Открития и характеристики на атмосфери на екзопланети чрез наблюдение на вторични затъмнения и промени в инфрачервения поток.
- Картографиране на звездообразуването в нашата и съседни галактики и откриване на прах и студени структури, невидими в оптичен диапазон.
- Откриване и изучаване на ултрахладни бледи обекти като кафяви джуджета и далечни, прахообразни галактики от ранната вселена.
- Наблюдения на комети, астероиди и обекти в пояса на Кайпер, които допринесоха за разбиране на състава и еволюцията на малките тела в Слънчевата система.
Управление на мисията и архивиране на данни
Научната дейност и обработката на данни бяха координирани от Spitzer Science Center (част от IPAC/Caltech), а мисията се управляваше от NASA и лаборатории като Jet Propulsion Laboratory. Всички научни данни са съхранени и достъпни в публични архиви (Spitzer Heritage Archive), което позволи многократна повторна обработка и извличане на нови резултати години след наблюденията.
Значение и наследство
Спицър промени начина, по който астрономите изучават хладните и прахообразни компоненти на Вселената, и подготви терена за следващото поколение инфрачервени телескопи. Неговите наблюдения продължават да се използват широко в изследвания на планетни системи, екзопланети и космологични обекти, а данните от мисията остават важен ресурс за астрономическата общност.
Открития
Космическият телескоп Спицър успя да види много добри детайли. Спицър беше първият телескоп, който можеше да види светлина от извънслънчеви планети (планети извън Слънчевата система). Той беше в състояние да види и някои от първите звезди във Вселената, за които се смята, че са били само 100 милиона години след Големия взрив.
Снимка на галактиката Андромеда (M31), направена от Spitzer през 2004 г.
обискирам