Слънчева система | Слънцето и всички обекти, които обикалят около него

Еволюция на Слънчевата система

Формирането и еволюцията на Слънчевата система са започнали преди 4,6 милиарда години с гравитационния колапс на малка част от гигантски молекулярен облак.

По-голямата част от срутващата се маса се събира в центъра и образува Слънцето, а останалата част се сплесква в протопланетен диск от насипен прах, от който се образуват планетите, луните, астероидите и другите тела от Слънчевата система.

Този модел, известен като хипотеза за мъглявините, е разработен през XVIII в. (1700 г.) от Емануел Сведенборг, Имануел Кант и Пиер-Симон Лаплас. Той е коригиран от научни дисциплини като астрономия, физика, геология и планетарни науки. С нарастването на знанията ни за космоса моделите са били променяни, за да се отчетат новите наблюдения.

Слънчевата система е претърпяла значителна еволюция след първоначалното си формиране. Много луни са се образували от кръжащи дискове от газ и прах около техните планети-майки, докато за други се смята, че са се образували и по-късно са били уловени от своите планети. Други, като Луната на Земята, може да са резултат от гигантски сблъсъци.

Настъпили са множество сблъсъци между тела, които са били важни за еволюцията на Слънчевата система. В ранните етапи позициите на планетите понякога са се измествали и планетите са сменяли местата си. Смята се, че тази миграция на планетите е била причина за голяма част от ранната еволюция на Слънчевата система.

 

Орбита на Земята

Орбитата на Земята около Слънцето е почти идеална окръжност, но при картографиране се установява, че Земята се движи около Слънцето по много леко овална орбита, наречена елиптична орбита. Другите планети в Слънчевата система също обикалят около Слънцето по леко елиптични орбити. Меркурий има по-елиптична орбита от останалите, а някои от по-малките обекти обикалят около Слънцето по много ексцентрични орбити.

 

Откриване и проучване

В продължение на хиляди години хората не са имали нужда от наименование на "Слънчевата система". Те са смятали, че Земята е неподвижна в центъра на всичко (геоцентризъм). Въпреки че гръцкият философ Аристарх от Самос предполага, че в небето има специален ред, Николай Коперник е първият, който разработва математическа система, която описва това, което сега наричаме "Слънчева система". Тя е наречена нова "система на света". През XVII в. Галилео Галилей, Йоханес Кеплер и Исак Нютон започват да помагат на хората да разбират по-ясно физиката. Хората започнали да приемат идеята, че Земята е планета и се движи около Слънцето, както и че планетите са светове със същите физични закони, които управляват Земята. В последно време телескопите и космическите сонди доведоха до откриването на планини и кратери, както и на сезонни метеорологични явления като облаци, прашни бури и ледени шапки на другите планети.

 

Хипотеза на Grand tack

Астрономите вече са повече или по-малко сигурни, че редът на планетите не винаги е бил такъв, какъвто е днес. Знаейки това, което знаем днес, можем да видим, че Слънчевата система е странна. Всички други планетни системи, които можем да изследваме, имат най-голямата си планета близо до звездата си. Също така сме забелязали и други странности в Слънчевата система. Марс е по-малък, отколкото би трябвало да бъде, а астероидният пояс е нарушен.

Затова астрономите изказват хипотезата за голямата тактика. Според нея Юпитер по-рано е бил по-близо до Слънцето и (по някаква неизвестна причина) се е изместил до сегашното си положение.

 

Осемте планети

По реда си от Слънцето:

1. Меркурий
2. Venus
3. Земя
4. Марс
5. Юпитер
6. Сатурн
7. Уран
8. Нептун

Планетите са най-големите обекти, които обикалят около Слънцето. На хората им е отнело много години да използват телескопи, за да открият най-отдалечените обекти. Възможно е все още да се откриват нови планети, а всяка година се откриват все повече малки обекти. Повечето от планетите имат луни, които обикалят около тях, точно както планетите обикалят около Слънцето. В Слънчевата система има поне 173 такива луни.

 
Разстояния между планетите, без мащаб  

Планети джуджета

Плутон е открит от американския астроном Клайд Томбо и през 1930 г. е обявен за деветата планета от Слънчевата система.

Всичко това се промени на 24 август 2006 г., когато Международният астрономически съюз (МАС) за първи път определи правилното определение на думата "планета". Според тази дефиниция Плутон вече не беше планета поради неправилната си орбита и размери.

Тя се превръща в "планета джудже" заедно с Ерис и много други. Ерис е по-масивна от Плутон. След това Плутон е включен в списъка на второстепенните планети и е понижен в класацията през 2006 г. от астронома Майкъл Е. Браун. Вместо това те определят нова категория планета джудже, в която Плутон наистина попада, заедно с някои други. Понякога тези малки планети се наричат плутини.

• Плутон
• Ceres
• Haumea
• Eris
• Makemake

 

Структура

Слънчевата система се състои от няколко основни части. Тук те са подредени от Слънцето, като планетите са номерирани, а планетите джуджета са отбелязани с букви от а до д.

Вътрешна слънчева система

Първите четири планети, които са най-близо до Слънцето, се наричат вътрешни планети. Те са малки и плътни земни планети с твърда повърхност. Съставени са предимно от скали и метали, с ясно изразена вътрешна структура и сходни размери. Три от тях имат и атмосфера. Изследването на четирите планети дава информация за геологията извън Земята. Повечето астероиди също често се причисляват към вътрешните планети

• Областта на земните планети съдържа четирите най-близки до Слънцето планети, всички те са скалисти.

·         (1) Живак

·         (2) Венера

·         (3) Земя

·         (4) Марс

• Областта на астероидния пояс съдържа;

·         (а) Церера (единствената планета джудже в този регион)

·         Астероиди

Външна слънчева система

• Областта на планетите газови гиганти съдържа;

·         (5) Юпитер

·         (6) Сатурн

·         (7) Уран

·         (8) Нептун

Транснептунов район

• Районът на пояса на Кайпер съдържа;

·         (б) Плутон

·         (в) Haumea

·         (г) Makemake

·         Обекти от пояса на Кайпер и вероятно други планети джуджета

·         краткопериодични комети

• Областта на разпръснатия диск съдържа;

·         (д) Ерис

·         Разпръснати дискови обекти и вероятно други планети джуджета

Облакът на Оорт

Облакът на Оорт е отделен от транснептуновия регион и е много по-далеч. В него се намират дългопериодичните комети.

 
Вътрешните планети. От ляво на дясно: Меркурий, Венера, Земя и Марс  


Външните планети: От ляво на дясно: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун  

Плоскост на еклиптиката

Равнината на еклиптиката се определя от орбитата на Земята около Слънцето. Всички планети обикалят около Слънцето приблизително в същата плоскост. Колкото по-далеч от тази равнина обикаля една планета, толкова по-наклонена е нейната орбита спрямо еклиптиката. Ако можехте да погледнете Слънчевата система "откъм ръба", тогава всички планети щяха да обикалят повече или по-малко в равнината на еклиптиката.

 

Още четене

• Lang, Kenneth R. (2011). The Cambridge guide to the Solar System (2nd ed.). Cambridge University Press. ISBN 9780521198578