Всичко за Слънчевата система: планети, пояси, луни и ключови факти

Открийте Слънчевата система: планети, пояси, луни и ключови факти — произход, строеж, мистерии и най-важните открития за нашия космически дом.

Слънчевата система е Слънцето и всички обекти, които обикалят около него. Около Слънцето обикалят планети, астероиди, комети и други обекти. Тези обекти са свързани помежду си чрез гравитацията и взаимодействат чрез сблъсъци, приливни сили и обмен на материал. Системата включва широк спектър от тела — от гигантските газови планети до микроскопични частици между орбитите.

Произход и възраст

Слънчевата система е на около 4,6 милиарда години. Тя се е образувала под въздействието на гравитацията в голям молекулярен облак. По-голямата част от тази материя се е събрала в центъра, а останалата се е сплескала в орбитален диск, който се е превърнал в Слънчевата система. От този протопланетен диск чрез акреция са се образували планетезимали и по-нататък планетите и малките тела. В ранните етапи са били чести сблъсъци и миграции на големите планети, което е променило орбитите и разпределението на материал.

За обяснение на тези ранни размествания астрономите предлагат различни сценарии, сред които са моделите на миграция на гигантските планети (например модели, свързани с Нис и „Голямата тапа“ — Grand Tack), които обясняват значителни промени в подредбата и разпределението на малките тела и планетите в ранната Слънчева система.

Слънцето

Слънцето е звезда. То съставлява 99,9% от масата на Слънчевата система. Това означава, че то има силна гравитация. Останалите обекти са привлечени в орбита около Слънцето. Слънцето е изградено предимно от водород и малко хелий и по-висши елементи. В неговото ядро протичат термоядрени реакции (хиелонни синтези), при които водородът се преобразува в хелий и се отделя енергия под формата на светлина и топлина.

Слънчевият вятър и магнитното поле на Слънцето образуват хелиосфера — зона, в която слънчевият вятър доминира над междузвездния средносрочен материал. Промените в активността на Слънцето влияят на космическото време, климата на планетите с атмосфера и на условията за космически полети.

Планетите

В Слънчевата система има осем планети. От най-близките до най-отдалечените от Слънцето те са: Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Първите четири планети се наричат земни планети. Те са изградени предимно от скали и метали и са предимно твърди. Последните четири планети се наричат газови гиганти. Това е така, защото те са много по-големи от другите планети и са изградени предимно от газ.

Бележка за класификацията: Юпитер и Сатурн обикновено се наричат газови гиганти, докато Уран и Нептун често се описват като ледени (или „айс гиганти“), защото съдържат повече летливи съединения (водни, амоняк, метанни съединения) и техният вътрешен строеж и състав се различават от класическите газови гиганти.

Орбиталните характеристики на планетите (периоди, ексцентриситети и наклони) са резултат от дълга динамична еволюция, включваща миграции и гравитационни взаимодействия. Периодите на въртене и наклоните на оста определят денонощния цикъл и сезоните на отделните планети.

Луни, пръстени и други сателити

Титан е една от луните на Сатурн. Той е единствената луна в Слънчевата система, която има атмосфера, съставена основно от азот. Титан показва сложни климатични процеси, езера от течни въглеводороди и повърхностни форми, предизвикващи научен интерес като възможен „предхимичен“ свят.

Около шест от планетите и шестте най-големи планети джуджета обикалят луни. В Слънчевата система има около 200 луни; с времето са откривани все повече малки спътници — към началото на XXI в. броят им надвишава двеста. Меркурий и Венера нямат луни, а Юпитер и Сатурн имат най-голям брой луни. Най-голямата луна е Ганимед, която е луна на Юпитер. Много от големите луни (като Европа, Ганимед, Калисто, Титан) представляват интерес за изследване поради потенциал за подповърхностни океани или сложни химични процеси.

Планетите като Юпитер и Сатурн имат също системи от пръстени — дебели и тънки пръстени от лед и прах, които се поддържат и оформят от малки спътници и приливни сили.

Пояси, планети джуджета и малки тела

Слънчевата система съдържа и други неща. Съществуват астероидни пояси, най-вече между Марс и Юпитер. По-далеч от Нептун се намират поясът на Кайпер и разпръснатият диск. В тези области има планети джуджета, включително Плутон, Макемаке, Хаумеа, Церера и Ерис. В тези области има хиляди много малки обекти. Има и комети, кентаври и междупланетен прах.

Поясът на Кайпер и разпръснатият диск са източник на много комети и транснептунови обекти. Далеч отвъд тях, според хипотези, се намира и Оортовият облак — сферична област от ледени тела, потенциален резервоар за дългопериодични комети.

Кратка история на идеите и изследванията

В Древна Гърция Аристарх от Самос предлага хелиоцентричния модел на Слънчевата система, според който Слънцето е в центъра на познатата ни Вселена. Понякога той е известен като "гръцкия Коперник". По-късно Коперник, Галилей, Кеплер и Нютон допринасят с наблюдения, закони за движение и гравитация, които установяват днешното разбиране за структурата и динамиката на системата.

През последните десетилетия роботизирани мисии значително разшириха нашите знания: междупланетни сонди, марсоходи, мисии до външните планети и апарати, които изследват комети и транснептунови обекти, предоставиха данни за състава, атмосферата, геологията и магнитните полета на различни тела.

Космически мисии и значими открития

• Марс — множество мисии (орбитални, кацания и роувъри) изследват геологията и следите от вода.
• Външни планети — мисии като Voyager, Galileo, Cassini–Huygens и New Horizons разгърнаха детайлни данни за Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон; Huygens кацна на Титан.
• Космически телескопи и мисии за малки тела — изследвания на астероиди и комети разширяват представите за ранните етапи на образуване на планетите.

Ключови факти и защо Слънчевата система е важна

• Възраст: около 4,6 милиарда години.
• Масов дял: Слънцето съдържа почти цялата маса на системата.
• Планети: осем официални планети и множество планети джуджета и малки тела.
• Жизнена среда: Земята е единственото място, където досега е открит живот; изучаването на други тела помага да се разбере произходът на живота и възможността за обитаеми ниши извън Земята.
• Динамика: ранните миграции, сблъсъци и приливни взаимодействия оформят настоящата структура.

Слънчевата система продължава да бъде активна област на изследване — нови мисии, наблюдения и теоретични модели постоянно подобряват нашето разбиране за нейното минало, сегашно състояние и бъдеще.

Осемте планети

По реда си от Слънцето:

1. Меркурий
2. Venus
3. Земя
4. Марс
5. Юпитер
6. Сатурн
7. Уран
8. Нептун

Планетите са най-големите обекти, които обикалят около Слънцето. На хората им е отнело много години да използват телескопи, за да открият най-отдалечените обекти. Възможно е все още да се откриват нови планети, а всяка година се откриват все повече малки обекти. Повечето от планетите имат луни, които обикалят около тях, точно както планетите обикалят около Слънцето. В Слънчевата система има поне 173 такива луни.

 
Разстояния между планетите, без мащаб  

Структура

Слънчевата система се състои от няколко основни части. Тук те са подредени от Слънцето, като планетите са номерирани, а планетите джуджета са отбелязани с букви от а до д.

Вътрешна слънчева система

Първите четири планети, които са най-близо до Слънцето, се наричат вътрешни планети. Те са малки и плътни земни планети с твърда повърхност. Съставени са предимно от скали и метали, с ясно изразена вътрешна структура и сходни размери. Три от тях имат и атмосфера. Изследването на четирите планети дава информация за геологията извън Земята. Повечето астероиди също често се причисляват към вътрешните планети

• Областта на земните планети съдържа четирите най-близки до Слънцето планети, всички те са скалисти.

·         (1) Живак

·         (2) Венера

·         (3) Земя

·         (4) Марс

• Областта на астероидния пояс съдържа;

·         (а) Церера (единствената планета джудже в този регион)

·         Астероиди

Външна слънчева система

• Областта на планетите газови гиганти съдържа;

·         (5) Юпитер

·         (6) Сатурн

·         (7) Уран

·         (8) Нептун

Транснептунов район

• Районът на пояса на Кайпер съдържа;

·         (б) Плутон

·         (в) Haumea

·         (г) Makemake

·         Обекти от пояса на Кайпер и вероятно други планети джуджета

·         краткопериодични комети

• Областта на разпръснатия диск съдържа;

·         (д) Ерис

·         Разпръснати дискови обекти и вероятно други планети джуджета

Облакът на Оорт

Облакът на Оорт е отделен от транснептуновия регион и е много по-далеч. В него се намират дългопериодичните комети.

 
Вътрешните планети. От ляво на дясно: Меркурий, Венера, Земя и Марс  


Външните планети: От ляво на дясно: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Слънчевата система?

В: На колко години е Слънчевата система?

В: Какво представлява по-голямата част от масата в Слънчевата система?

В: Колко планети има в Слънчевата система?

В: Какви видове луни има Сатурн?

В: Кой предложи хелиоцентричен модел за нашата Вселена?

Въпрос: Колко луни има общо в нашата Слънчева система?

Търсене по буква