Земна планета
Земната планета е изградена предимно от скали (силикати). Земята е "оригиналната" земна планета. Когато астрономите започват да разбират видовете планети, те разширяват обхвата на термина, за да включат и най-близките ни скалисти съседи: Меркурий, Венера и Марс.
Често се казва, че те са подобни на Земята. Това е вярно за по-голямата част от структурата и състава, но не и за повърхността или атмосферата. Една земна планета може да е много по-гореща или по-студена от Земята и да има много повече или по-малко атмосфера.
С откриването на планети, обикалящи около други звезди (екзопланети), терминът "земна планета" отново бе разширен до всяка скалиста (силикатна) планета, обикаляща около всяка звезда.
Земните планети. От ляво на дясно: Меркурий, Венера, Земя и Марс
Структура
Всички земни планети имат ядро, мантия и кора. Те приличат малко на варено яйце: централният жълтък е ядрото, белият албумин е мантията, а черупката е кората. Кората на една земна планета е тънка, като ядрото и мантията заемат по-голямата част, понякога с много голямо ядро, понякога с много по-малко. Земните планети имат метални ядра, състоящи се предимно от желязо, със скалисти мантия и кора.
Всички земни планети имат една и съща структура: централно метално ядро, предимно от желязо, със заобикаляща го силикатна мантия.
Луната е подобна, но има много по-малко желязно ядро. Йо и Европа също са спътници, които имат вътрешни структури, подобни на тези на земните планети. Земните планети могат да имат каньони, кратери, планини, вулкани и други повърхностни структури в зависимост от наличието на вода и тектонична активност. Земните планети имат вторични атмосфери, получени от вулканизъм, метеорити и фотосинтеза. При планетите гиганти атмосферите им са първични, уловени директно от първоначалната слънчева мъглявина.
