Европа — ледена луна на Юпитер с подповърхностен океан

Европа е голяма луна на планетата Юпитер. Тя е малко по-малка от земната Луна и е шестата по големина луна в Слънчевата система. Европа обикаля около Юпитер по почти кръгова орбита на разстояние приблизително 670 900 километра и е синхронно завъртяна, т.е. винаги показва към планетата една и съща страна.

Повърхност и външен вид

Диаметърът на Европа е около 3000 километра. Повърхността ѝ е покрита предимно с ярък, гладък лед, с малко на брой видими кратери — признак за сравнително млада повърхност. Характерни са дълги тъмни линии и пукнатини, наречени lineae, както и по-малки райони от „хаотична“ (chaos) теренна структура, където ледът изглежда разпокъсан и разместен. От тези особености учените заключават, че ледената кора е в динамично състояние и периодично се реорганизира.

Вътрешна структура и подповърхностен океан

Вероятно има желязно ядро и вътрешни слоеве, включващи частично или напълно течна мантия под ледения слой. Много данни подсказват наличието на солен, течен океан, т.нар. подповърхностен океан, под дебела кора от лед. Оценките за дебелината на ледената кора варират — от няколко километра до десетки километри — а дълбочината на самия океан може да бъде стотици километри в зависимост от моделите.

Този океан вероятно се поддържа топъл от приливното нагряване, причинено от силното гравитационно привличане на Юпитер и взаимодействията с другите големи луни. С други думи, силното гравитационно привличане на Юпитер върху Европа я прави топла чрез периодично огъване и дъвчене на вътрешността ѝ, което генерира топлина.

Атмосфера и възможност за живот

Европа има много тънка атмосфера, съставена предимно от кислород, но тя е крайно разредена и не е годна за дишане от хората. Индуцирането на магнитно поле, измерено от космическия апарат Galileo, и други наблюдения подкрепят идеята за проводим (солен) океан под ледa. Това, заедно с наличието на вода и енергия от приливното нагряване, прави Европа един от най-интересните обекти в Слънчевата система по отношение на възможността за наличие на извънземен живот. Възможни източници на хранителни вещества включват химична обогатеност от взаимодействия между океана и скалистото дъно (например хидротермални процеси), въпреки че засега няма директни доказателства за живот.

Наблюдения и бъдещи мисии

Доказателствата за океан и динамичен лед идват основно от наблюденията на космически апарати като Voyager и по-обстойно от апарата Galileo, както и от наземни и орбитални телескопи. Наблюдавани са и временни изригвания на водна пара (плуми), които бяха докладвани от Хъбъл и други инструменти, но тяхното наличие и честота все още се изследват.

За по-подробно проучване са планирани и (или в процес на разработка) специализирани мисии като NASA Europa Clipper и европейски мисии до системата на Юпитер, които имат за цел да картографират повърхността, да анализират състава и структурата на леда и атмосферата, и да търсят явни доказателства за подповърхностния океан и потенциални условия за живот.

Откриване и наименование

Луната Европа е открита от Симон Мариус през декември 1609 г. Галилео Галилей вижда луната за първи път през януари 1610 г. (той не знае, че Мариус я е открил). Идеята за името "Европа" е на Симон Мариус. Луната Европа е кръстена на принцеса от гръцката митология, която става първата кралица на Крит. Въпреки това до средата на XX век хората обикновено са наричали Европа "Юпитер II".

Температурите на повърхността са много ниски — средно около −160 °C, въпреки че точните стойности варират в зависимост от географската ширина и слънчевата осветеност. Продължаващите наблюдения и предстоящите мисии ще дадат по-подробна картина за вътрешността и потенциала на Европа като местообитание извън Земята.

Въпроси и отговори

В: Какво е Европа?

В: Как изглежда повърхността на Европа?

В: Кой откри Европа?

В: Как Симон Мариус назовава Европа?

В: Има ли течност на повърхността на Европа?

В: Колко голяма е Европа в сравнение с Луната на Земята?

Търсене по буква