Фердинанд е най-отдалечената ретроградна несферична луна на Уран. Открита е от Матю Дж. Холман, Джон Дж. Кавеларс, Дан Милисавлевич и Брет Дж. Гладман на 13 август 2001 г. и получава обозначението S/2001 U 2. Луната е много малка и слаба за наблюдение, поради което подробните ѝ физични характеристики остават недостатъчно изследвани.

Откриване и повторно откриване

Въпреки че Фердинанд е регистрирана отново на 21 септември и 15 ноември 2001 г., а също и година по-късно на 13 август и 5 септември 2002 г., след това обектът временно е изгубен поради трудности при проследяването на много слаби обекти. Луната най-накрая е открита отново на 24 септември 2003 г. от Скот С. Шепърд, използвайки снимки, направени от Дейвид К. Джуит и от самия Шепърд на 29–30 август и 20 септември същата година. Потвърждаващи наблюдения са направени от Холман на 30 септември, което позволи орбитата да бъде определена по-надеждно.

Име и класификация

Официалната каталожна номерация е Уран XXIV. Името „Фердинанд“ е дадено по образ на персонажа Фердинанд — син на краля на Неапол — от пиесата "Бурята" на Уилям Шекспир. Това следва традицията имената на луните на Уран да бъдат свързани с герои от творбите на Шекспир и Александър Поп.

Орбитални и физически характеристики

  • Орбита: Фердинанд е външна, слабо свързана с планетата луна поради голямото си разстояние от Уран и ретроградното си движение — тоест тя обикаля в посока, обратна на въртенето на планетата.
  • Класификация: Класифицира се като несферична (неправилна) луна — вероятно пленено тяло, а не продукция на акреционен диск около Уран.
  • Физика: Поради слабата ѝ яркост и малък ъглов размер, детайлни данни за диаметър, маса, плътност и състав са непълни или предположителни. Очаква се да бъде с малък размер и ниска отражателна способност (albedo), типични за външните нерегулярни луни.

Значение и бъдещи наблюдения

Фердинанд и другите външни нерегулярни спътници на Уран дават ценна информация за историята на Слънчевата система и възможните процеси на улавяне на малки тела от гигантските планети. По-подробни фотометрични и спектрални наблюдения от големи телескопи и бъдещи мисии ще са необходими за уточняване на размера, състава и произхода на тази луна.