Меркурий (планета) | най-малката планета в Слънчевата система
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система. Той е най-близката до Слънцето планета. Обикаля около Слънцето веднъж на 87,969 дни.
Меркурий е ярък, когато можем да го видим от Земята. Видимата му звездна величина варира от -2,0 до 5,5. Той не може да се види лесно, защото обикновено е твърде близо до Слънцето. Поради тази причина Меркурий може да се види само в сутрешен или вечерен здрач или когато има слънчево затъмнение.
За Меркурий се знае по-малко, отколкото за другите планети от Слънчевата система. Дори с телескопи може да се види само малък, ярък полумесец. Трудно е също така да се постави спътник в орбита около него. Два космически апарата са посетили Меркурий. Първият беше "Маринър 10". От 1974 г. до 1975 г. той е направил карта само на около 45 % от повърхността на Меркурий. Вторият е космическият кораб MESSENGER, който завърши картографирането на Меркурий през март 2013 г.
Меркурий прилича на земната Луна. Той има много кратери и гладки равнини. Той няма луни и малко атмосфера, каквато познаваме. Въпреки това Меркурий има изключително тънка атмосфера, известна като екзосфера. Меркурий има голямо желязно ядро. Поради това Меркурий има магнитно поле със сила около 1 % от тази на Земята. Той е много плътна планета, тъй като ядрото му е голямо.
Температурата на повърхността може да бъде от около 90 до 700 K (-183 °C до 427 °C, -297 °F до 801 °F), като най-гореща е субслънчевата точка, а най-студени са дъната на кратерите в близост до полюсите.
Известните наблюдения на Меркурий датират от поне първото хилядолетие преди Христа. Преди IV в. пр.н.е. гръцките астрономи са смятали, че Меркурий е два различни обекта: Единият, който виждали само при изгрев, наричали Аполон, а другият, който виждали само при залез, наричали Хермес. Английското име на планетата идва от римляните, които я кръщават на римския бог Меркурий. Символът на Меркурий е базиран на жезъла на Хермес.
Въпреки че Меркурий е най-близката до Слънцето планета, тя не е най-горещата. Това е така, защото няма парников ефект. Топлината, която Слънцето му дава, бързо се разсейва в космоса. Най-горещата планета е Венера.
Вътре в Меркурий
Меркурий е една от четирите вътрешни планети в Слънчевата система. Той е земна планета като Земята. Той е най-малката планета в Слънчевата система. Радиусът ѝ е 2 439,7 km (1 516,0 мили). Меркурий е по-малък дори от някои от най-големите луни в Слънчевата система, като Ганимед, най-голямата луна на Юпитер, и Титан, най-голямата луна на Сатурн. Въпреки това той има 2,2 пъти по-голяма маса от Ганимед и около 2 пъти по-голяма маса от Титан. Меркурий е изграден от около 70 % метален и 30 % силикатен материал. Меркурий има втората най-голяма плътност в Слънчевата система - 5,427 g/cm³, само малко по-малка от земната.
Повърхност на Меркурий
Повърхността на Меркурий прилича на тази на Луната. Тя има равнини, които приличат на кобилици, и много кратери. Меркурий е бил ударен от много комети и астероиди преди 4,6 милиарда години. Меркурий е бил поразяван и през период, наречен Късно тежко бомбардиране. Меркурий има много кратери, тъй като атмосферата му е твърде слаба, за да забави обектите. Снимките от MESSENGER показаха, че на Меркурий може да има щитовидни вулкани.
Температурата на повърхността на Меркурий варира от 100 до 700 K (-173 до 427 °C; -280 до 800 °F) на най-екстремните места. Въпреки че температурата на повърхността на Меркурий през деня е много висока, наблюденията показват, че на Меркурий има замръзнала вода.
Меркурий е твърде малък и горещ, за да може гравитацията му да поддържа плътна атмосфера за дълго време. Той има тънка екзосфера, която се състои от водород, хелий, кислород, натрий, калций и калий. Тази екзосфера се издухва и попълва от много източници. Водородът и хелият могат да идват от слънчевия вятър. Радиоактивният разпад на елементите в кората на Меркурий е друг източник на хелий, а също и на натрий и калий.
Орбита и въртене
Меркурий има най-ексцентричната орбита от всички планети в Слънчевата система. Ексцентрицитетът ѝ е 0,21. Отдалечена е от Слънцето на разстояние от 46 000 000 до 70 000 000 km (29 000 000 до 43 000 000 mi). Обиколката на Меркурий около Слънцето отнема 87,969 земни дни. Осевият наклон на Меркурий е 0,027 градуса.
В бъдеще, поради голямата ексцентричност на орбитата на Меркурий и огромната гравитация на Юпитер, орбитата му може да стане нестабилна и да се случат следните неща:
- Разбива се в Слънцето
- То навлиза бавно в границата на Рош на Слънцето и се разкъсва.
- Разбива се във Венера
- Тя се разбива в Земята
- Тя е изхвърлена от Слънчевата система и се превръща в странстваща планета.
Анимация на Меркурий и Земята в орбита около Слънцето
Списък на спътниците, изпратени до Меркурий
Към Меркурий са изпратени много изкуствени спътници, за да го изследват. Те са:
Маринър 10
Първият космически апарат, посетил Меркурий, е "Маринър 10" на НАСА. Той остава в орбитата на Меркурий от 1974 до 1975 г. Маринър 10 направи първите снимки отблизо на повърхността на Меркурий. Те показаха много особености, като например кратерите. За съжаление, всеки път, когато "Маринър 10" прелиташе близо до Меркурий, една и съща страна на Меркурий беше дневна. Това направи невъзможно наблюдението на двете страни на Меркурий. В крайна сметка бяха картографирани по-малко от 45 % от повърхността на Меркурий.
"Маринър 10" се доближи до Меркурий три пъти. Първия път той откри магнитно поле, което изненада планетарните геолози, тъй като въртенето на Меркурий е твърде бавно, за да създаде магнитно поле. Вторият път беше използван главно за заснемане на повърхността на Меркурий. При третия път той получи повече информация за магнитното поле. Той показа, че магнитното поле на Меркурий е подобно на земното магнитно поле.
На 24 март 1975 г., осем дни след последното близко прелитане, горивото на "Маринър 10" свършва. Тъй като орбитата ѝ вече не можеше да бъде контролирана, ръководителите на мисията изключиха сондата. Смята се, че "Маринър 10" все още обикаля около Слънцето.
MESSENGER
Вторият спътник, посетил Меркурий, е MESSENGER на НАСА. Съкращението означава MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging (повърхност на Меркурий, космическа среда, геохимия и обхват). Той беше изстрелян на 3 август 2004 г. През август 2005 г. той прелетя покрай Земята. През октомври 2006 г. направи още едно прелитане до Венера. Първото си прелитане до Меркурий направи на 14 януари 2008 г., второто - на 6 октомври 2008 г., а третото - на 29 септември 2009 г. Той направи карта на по-голямата част от Меркурий, която "Маринър 10" не е картографирал. Първата снимка на Меркурий, обикалящ около Слънцето, е получена на 29 март 2011 г.
MESSENGER е създаден, за да изследва високата плътност на Меркурий, историята на геологията на Меркурий, магнитното му поле, структурата на ядрото му, дали има лед на полюсите му и откъде идва тънката му атмосфера. MESSENGER се разби в повърхността на Меркурий на 30 април 2015 г.
Bepicolombo
Европейската космическа агенция и Японската космическа агенция създадоха и изстреляха космически апарат, наречен BepiColombo. Той ще обикаля около Меркурий с две сонди: едната за картографиране на планетата, а другата за изследване на магнитосферата ѝ. Той беше изстрелян на 20 октомври 2018 г. Очаква се BepiColombo да достигне Меркурий през 2025 г. Той ще пусне сондата, която ще изучава магнитосферата, в елиптична орбита. След това ще пусне сондата, която ще направи карта на Меркурий, в кръгова орбита.
Маринър 10
MESSENGER
Bepicolombo
Свързани страници
- Списък на планетите
Въпроси и отговори
В: Как се нарича най-малката планета в Слънчевата система?
О: Най-малката планета в Слънчевата система е Меркурий.
В: Колко време е необходимо на Меркурий, за да направи една обиколка около Слънцето?
О: Едно обикаляне около Слънцето отнема на Меркурий 87,969 дни.
В: Каква е звездната величина на Меркурий, когато се вижда от Земята?
О: Когато се вижда от Земята, видимата звездна величина на Меркурий варира от -2,0 до 5,5.
В: Какъв вид атмосфера има Меркурий?
О: Меркурий има изключително тънка атмосфера, известна като екзосфера.
В: Има ли Меркурий магнитно поле?
О: Да, поради голямото си желязно ядро Меркурий има магнитно поле със сила около 1 % от магнитното поле на Земята.
В: Какви са някои температури на повърхността на Меркурий?
О: Температурите на повърхността на Меркурий могат да варират от около 90 до 700 K (-183°C до 427°C, -297°F до 801°F).
В: Кой е дал името и символа на тази планета?
О: Английското име на тази планета е дадено от римляните, които я кръщават на своя бог Меркурий. Символът на тази планета е базиран на жезъла на Хермес.
