Наблюдение
Наблюдението е дейност на интелигентно живо същество (напр. човек), което усеща и усвоява знанието за дадено явление в рамките на своите предишни знания и представи.
Наблюдението е нещо повече от самия акт на наблюдение: Наблюдението изисква да се наблюдава и да се търси знание.
Наблюденията, които идват от самоопределящи се инструменти, често са ненадеждни. Такива наблюдения е трудно да се възпроизведат, защото могат да варират дори по отношение на едни и същи стимули. Затова те не са много полезни в точните науки като физиката, които изискват инструменти, които не се самоопределят. Поради това често се налага използването на различни инженерни инструменти като: спектрометри, осцилоскопи, камери, телескопи, интерферометри, магнетофони, термометри и др., както и инструменти като часовници, везни, които помагат за подобряване на точността, качеството и полезността на информацията, получена от дадено наблюдение.
Точността и огромният успех на науката се дължат преди всичко на точността и обективността (т.е. повторяемостта) на наблюденията на реалността, която науката изследва.
Ролята на наблюдението в научния метод
Научният метод се отнася до техниките за изследване на явленията, придобиване на нови знания или коригиране и интегриране на предишни знания. За да бъде наречен научен, методът на изследване трябва да се основава на събиране на наблюдаеми, емпирични и измерими доказателства, подчинени на специфични принципи на разсъждение. Научният метод се състои от събиране на данни чрез наблюдение и експериментиране, както и от формулиране и проверка на хипотези.
Въпреки че процедурите се различават в различните области на изследване, разпознаваеми характеристики отличават научното изследване от другите методологии на познанието. Научните изследователи предлагат хипотези като обяснения на явленията и разработват експериментални изследвания за проверка на тези хипотези. Тези стъпки трябва да могат да се повтарят, за да се предскажат надеждно всички бъдещи резултати. Теориите, които обхващат по-широки области на изследване, могат да свържат много хипотези в последователна структура. Това от своя страна може да помогне за формирането на нови хипотези или за поставянето на групи хипотези в контекст.
Сред другите аспекти, които се споделят от различните области на изследване, е убеждението, че процесът трябва да бъде обективен, за да се намали тенденциозното тълкуване на резултатите. Друго основно очакване е да се документират, архивират и споделят всички данни и методология, така че да са на разположение за внимателна проверка от други учени, като по този начин се дава възможност на други изследователи да проверят резултатите, като се опитат да ги възпроизведат. Тази практика, наречена пълно оповестяване, позволява също така да се установят статистически мерки за надеждността на тези данни.
Тестване и подобрение
Научният процес е итеративен. На всеки етап е възможно някакво съображение да накара учените да повторят по-ранна част от процеса. Неуспехът да се развие интересна хипотеза може да накара ученият да дефинира отново разглеждания от него предмет. Неуспехът на дадена хипотеза да доведе до интересни и проверими прогнози може да доведе до преразглеждане на хипотезата или на определението на предмета. Неуспехът на експеримента да даде интересни резултати може да доведе до преразглеждане на експерименталния метод, на хипотезата или на определението на предмета от страна на учените.
Други учени могат да започнат собствени изследвания и да се включат в процеса на всеки етап. Те могат да възприемат характеристиката и да формулират собствена хипотеза или да възприемат хипотезата и да изведат собствени прогнози. Често експериментът не се прави от човека, който е направил прогнозата, и характеристиката се основава на експерименти, направени от някой друг. Публикуваните резултати от експерименти също могат да служат като хипотеза, предвиждаща собствената им възпроизводимост.
Въпроси и отговори
В: Какво е наблюдение?
О: Наблюдението е дейност на интелигентно живо същество (например човек), което усеща и усвоява знанията за дадено явление в рамките на своите предишни знания и представи.
В: По какво се различава наблюдението от простото наблюдаване?
О: Наблюдението изисква нещо повече от самото наблюдение; то включва активно търсене на знания, често чрез експериментиране.
В: Защо наблюденията, които се извършват от самоопределящи се инструменти, са ненадеждни?
О: Самоопределящите се инструменти могат да дадат различни резултати, дори когато са подложени на един и същ стимул, което ги прави трудни за възпроизвеждане и не много полезни за точни науки като физиката, които изискват точни измервания.
В: Какви видове инженерни инструменти се използват за подобряване на точността и качеството на информацията, получена чрез наблюдение?
О: Примери за инженерни инструменти са спектрометрите, осцилоскопите, камерите, телескопите, интерферометрите, магнетофоните, термометрите и т.н., както и инструменти като часовници и везни, които помагат за повишаване на точността и полезността.
Въпрос: Как е постигната точността в науката?
О: Точността и успехът на науката се дължат на точните и обективни (т.е. повторяеми) наблюдения, направени върху реалността, изследвана от науката.
