Титан (спътник)

Откриване

Титан е открит на 25 март 1655 г. от холандския астроном Кристиан Хюйгенс. По-рано, през 1610 г., Галилео Галилей открива четири от луните на Юпитер. Това вдъхновява Хюйгенс: той също иска да открие нови луни. Тъй като Хюйгенс е подобрил телескопите по онова време и ги е направил много по-добри, той смята, че може да успее да открие нова луна.

През 1650 г. Кристян и брат му Константин започват да строят собствени телескопи. С помощта на първия построен от него телескоп Кристян Хюйгенс успява да види Титан. Първоначално той го нарича "Luna Saturni", което означава "луната на Сатурн" (не е знаел, че има повече от една). През годините са открити много други луни и днес луната е известна като "Титан" или като "Сатурн VI". Името "Титан", както и всички имена на другите луни на Сатурн, произлизат от гръцките легенди.

Скица на един от телескопите на Кристиан Хюйгенс, с които той изучава космоса

Откриване

Титан е открит на 25 март 1655 г. от холандския астроном Кристиан Хюйгенс. По-рано, през 1610 г., Галилео Галилей открива четири от луните на Юпитер. Това вдъхновява Хюйгенс: той също иска да открие нови луни. Тъй като Хюйгенс е подобрил телескопите по онова време и ги е направил много по-добри, той смята, че може да успее да открие нова луна.

През 1650 г. Кристян и брат му Константин започват да строят собствени телескопи. С помощта на първия построен от него телескоп Кристян Хюйгенс успява да види Титан. Първоначално той го нарича "Luna Saturni", което означава "луната на Сатурн" (не е знаел, че има повече от една). През годините са открити много други луни и днес луната е известна като "Титан" или като "Сатурн VI". Името "Титан", както и всички имена на другите луни на Сатурн, произлизат от гръцките легенди.

Скица на един от телескопите на Кристиан Хюйгенс, с които той изучава космоса

Структура

Титан е единствената луна в Слънчевата система, която има плътна атмосфера (газовете, които заобикалят планетата или луната). След като космическият апарат "Вояджър I" посети луната на 12 ноември 1979 г., той показа, че повърхността на Титан (земното равнище) е скрита под атмосфера, чиято дебелина е 900 km. Преди това всички смятаха, че Титан е най-голямата луна в Слънчевата система. Сега знаем, че тя е втората по големина след Ганимед, една от луните на Юпитер.

Въпреки че е по-малък, Титан е близък по размер до Ганимед. Той е близък и по размер до малко по-малкия Калисто, друга луна на Юпитер. Титан не само е голяма луна, но е дори по-голяма от планетата Меркурий, но има само два пъти по-малка маса (много по-лека е). Тъй като Титан няма голяма маса, учените смятат, че Титан е изграден от материя, която не е много тежка, по-конкретно замръзнала вода и амоняк. Някои учени смятат, че под повърхността има много течна вода и амоняк, достатъчни да запълнят цял океан. Тези учени смятат, че в този океан може да има форма на живот.

В центъра си Титан има скалисто ядро с дебелина около 3400 км. Това ядро е съставено от силикати и метали. Гравитацията (силата, която държи всичко прикрепено към земята) е много по-слаба, отколкото тук, на Земята. Ако на Земята можете да скочите от 1 м височина, на Титан ще можете да скочите от 7 м височина.

Около Титан (в синьо) има много дебел слой газ (в жълто), който го прави да изглежда много по-голям, отколкото е в действителност.

Структура

Титан е единствената луна в Слънчевата система, която има плътна атмосфера (газовете, които заобикалят планетата или луната). След като космическият апарат "Вояджър I" посети луната на 12 ноември 1979 г., той показа, че повърхността на Титан (земното равнище) е скрита под атмосфера, чиято дебелина е 900 km. Преди това всички смятаха, че Титан е най-голямата луна в Слънчевата система. Сега знаем, че тя е втората по големина след Ганимед, една от луните на Юпитер.

Въпреки че е по-малък, Титан е близък по размер до Ганимед. Той е близък и по размер до малко по-малкия Калисто, друга луна на Юпитер. Титан не само е голяма луна, но е дори по-голяма от планетата Меркурий, но има само два пъти по-малка маса (много по-лека е). Тъй като Титан няма голяма маса, учените смятат, че Титан е изграден от материя, която не е много тежка, по-конкретно от замръзнала вода и амоняк. Някои учени смятат, че под повърхността има много течна вода и амоняк, достатъчни да запълнят цял океан. Тези учени смятат, че в този океан може да има форма на живот.

В центъра си Титан има скалисто ядро с дебелина около 3400 км. Това ядро е съставено от силикати и метали. Гравитацията (силата, която държи всичко прикрепено към земята) е много по-слаба, отколкото тук, на Земята. Ако на Земята можете да скочите от 1 м височина, на Титан ще можете да скочите от 7 м височина.

Около Титан (в синьо) има много дебел слой газ (в жълто), който го прави да изглежда много по-голям, отколкото е в действителност.

Движение

Обиколката на Титан около Сатурн отнема 15 дни и 22 часа. Това е почти същото време, което е необходимо на Сатурн, за да се завърти около собствената си ос - едно пълно завъртане. Това е известно като "синхронно въртене", което означава, че една и съща страна на Титан винаги е насочена към Сатурн.

Траекторията, по която се движи Титан, неговата орбита, е много близка до окръжност, но не съвсем. Използваме думата "ексцентрицитет", за да опишем траекторията, по която се движи една луна или планета. Образ с ексцентрицитет 0 (нула) има траектория, която е идеална окръжност. Ако ексцентрицитетът е по-голям от 0, пътят не е толкова кръгъл (вж. изображението по-долу). Ексцентрицитетът на Титан е 0,028, много близо до нулата.

Пример за "синхронно въртене": Луната обикаля около планетата за същото време, за което планетата се върти около собствената си ос. Това означава, че една и съща страна на Луната винаги е насочена към планетата и, в този пример, хората, живеещи на планетата, никога няма да могат да видят зелената страна на Луната.    "Ексцентрицитет" описва пътя, по който се движи планетата или луната. Ако ексцентрицитетът, или "e" на картинката, е 0 (нула), пътят е идеална окръжност. Ако ексцентрицитетът е по-голям от 0, пътят става по-малко кръгъл.

Движение

Обиколката на Титан около Сатурн отнема 15 дни и 22 часа. Това е почти същото време, което е необходимо на Сатурн, за да се завърти около собствената си ос - едно пълно завъртане. Това е известно като "синхронно въртене", което означава, че една и съща страна на Титан винаги е насочена към Сатурн.

Траекторията, по която се движи Титан, неговата орбита, е много близка до окръжност, но не съвсем. Използваме думата "ексцентрицитет", за да опишем траекторията, по която се движи една луна или планета. Образ с ексцентрицитет 0 (нула) има траектория, която е идеална окръжност. Ако ексцентрицитетът е по-голям от 0, пътят не е толкова кръгъл (вж. изображението по-долу). Ексцентрицитетът на Титан е 0,028, много близо до нулата.

Мисия Касини-Хюйгенс

На 1 юли 2004 г. сондата "Касини-Хюйгенс" навлиза в орбита около Сатурн. На 25 декември 2004 г. сондата "Хюйгенс" се отделя от сондата "Касини" и започва да се движи към Титан. Тя каца на повърхността на Титан на 14 януари 2005 г. Тя кацна на суха повърхност, но потвърди, че на луната съществуват големи течни тела. Сондата "Касини" продължи да събира данни за Титан и редица ледени луни. Тя откри доказателства, че на луната Енцелад има вода, изригваща от гейзерите ѝ. През юли 2006 г. "Касини" доказа също, че на Титан има въглеводородни езера, разположени близо до северния му полюс. През март 2007 г. тя откри голямо въглеводородно езеро с размерите на Каспийско море близо до северния му полюс. Езерото от течен метан е наречено Kraken Mare. През 2009 г. НАСА показа снимка, на която се вижда как слънчевата светлина се отразява от повърхността на езерото. Това е първата в историята снимка на течност на друг свят.

През 2012 г. изследователи от НАСА откриват, че Титан излъчва слабо светлинно сияние. Смята се, че това се дължи на сложни химични реакции, протичащи в атмосферата на Титан. Този вид светлина се нарича въздушно сияние.

Художествено изображение на "Касини" в орбита около Сатурн.

Мисия Касини-Хюйгенс

На 1 юли 2004 г. сондата "Касини-Хюйгенс" навлиза в орбита около Сатурн. На 25 декември 2004 г. сондата "Хюйгенс" се отделя от сондата "Касини" и започва да се движи към Титан. Тя каца на повърхността на Титан на 14 януари 2005 г. Тя кацна на суха повърхност, но потвърди, че на луната съществуват големи течни тела. Сондата "Касини" продължи да събира данни за Титан и редица ледени луни. Тя откри доказателства, че на луната Енцелад има вода, изригваща от гейзерите ѝ. През юли 2006 г. "Касини" доказа също, че на Титан има въглеводородни езера, разположени близо до северния му полюс. През март 2007 г. тя откри голямо въглеводородно езеро с размерите на Каспийско море близо до северния му полюс. Езерото от течен метан е наречено Kraken Mare. През 2009 г. НАСА показа снимка, на която се вижда как слънчевата светлина се отразява от повърхността на езерото. Това е първата в историята снимка на течност на друг свят.

През 2012 г. изследователи от НАСА откриват, че Титан излъчва слабо светлинно сияние. Смята се, че това се дължи на сложни химични реакции, протичащи в атмосферата на Титан. Този вид светлина се нарича въздушно сияние.

Художествено изображение на "Касини" в орбита около Сатурн.

Свързани страници

• Езерата на Титан
• Шангри-ла (Титан)

Свързани страници

• Езерата на Титан
• Шангри-ла (Титан)