Ганимед — най-голямата луна на Юпитер и в Слънчевата система

Ганимед — най-голямата луна на Юпитер и в Слънчевата система: по-голям по диаметър от Меркурий, член на Галилеевите спътници, открит през 1610 г.

Ганимед^[p] е най-голямата от над 66-те луни на планетата Юпитер. Той е и най-голямата луна в Слънчевата система. Диаметърът на Ганимед е по-голям от този на планетата Меркурий, но има само около половината от нейната маса. Ганимед е много по-малко плътен. Ганимед е част от група, наречена Галилееви спътници. Към тях спадат още Йо, Европа и Калисто.

Галилео Галилей открива тази луна през 1610 г. Скоро след това Симон Мариус предлага името "Ганимед". В древногръцката митология Ганимед е носител на чашата на Зевс. Това име, както и имената на другите Галилееви спътници, дълго време не са предпочитани и са въведени в обща употреба едва в средата на 20 век. Вместо това той се нарича просто с римското си цифрово обозначение (система, въведена от Галилей) като "Юпитер III" или като "трети спътник на Юпитер". Ганимед е единствената Галилеева луна на Юпитер, кръстена на мъжка фигура.

Физически характеристики

Ганимед има диаметър приблизително 5268 км, което го прави по-голям от планетата Меркурий. Масата му е около 1.48 × 10^23 кг, а средната плътност — приблизително 1.94 г/см³, което показва, че той е смес от скални материали и голямо количество вода, в твърдо или ледено агрегатно състояние. Повърхностното ускорение на гравитацията е около 1.43 м/с² (≈0.146 g), а скоростта на освобождаване — около 2.7 км/с.

Орбита и ротация

Ганимед се намира средно на около 1,070,000 км от центъра на Юпитер и обикаля планетата за приблизително 7.15 дни. Той е синхронно свързан с планетата — върти се около оста си с периода на орбитата, така че една и съща страна винаги гледа към Юпитер.

Повърхност и геология

Повърхността на Ганимед е смес от две основни типа терени: тъмни, силно кратерувани региони (по-стари) и по-светли, „набраздени“ райони с дълги паралелни пукнатини и плочи (по-млади). Тези ярки ребра и жлебове показват геоложка активност и размествания в ледения му слой в миналото. Кратерите свидетелстват за дългата му ударна история, а изследванията показват и наличие на ледени лавини, реголит и екзотични форми на повърхностна ерозия.

Вътрешна структура и подповърхностен океан

Данните от космическите мисии подсказват, че Ганимед има диференцирана вътрешна структура с метално желязо-сулфиден ядро, скален мантил и външен воден слой, който преминава в ледена кора. Съществуват силни доказателства за глобален подповърхностен океан под ледената кора — вода, вероятно с висока соленост, която може да бъде в течно състояние благодарение на топлинните източници и високото налягане. Точната дълбочина и дебелина на този океан не са окончателно уточнени, но оценките предполагат, че той може да съдържа повече вода от всички земни океани взети заедно.

Атмосфера и магнитно поле

Ганимед притежава тънка атмосфера, съставена основно от молекулен кислород (O2), а наличието на озон и други следови газове е също регистрирано. Атмосферата е много разредена и не поддържа живот както го познаваме на Земята. Уникалното за Ганимед е, че той е единственият известен естествен спътник с собствено, вътрешно генерирано магнитно поле. То създава мини-магнитосфера в рамките на огромното магнитно поле на Юпитер. Взаимодействието между двете магнитосфери води до наблюдавани полярни сияния (аврори), които са били заснети и изследвани с помощта на космически апарати и телескопи като Hubble.

Откриване, име и исторически бележки

Галилео Галилей открива Ганимед през 1610 г. заедно с още три големи спътника на Юпитер. Независимо откритие е направено и от Симон Мариус, който предложил имената, вдъхновени от герои от древногръцката митология. Името "Ганимед" (носител на чашата на Зевс) и другите имена на Галилеевите спътници влязоха в широко ползване едва в средата на 20 век; преди това често се използваха прости числови означения (например "Юпитер III").

Изследвания и мисии

Първите близки наблюдения на Ганимед са направени от космическите апарати Voyager 1 и Voyager 2 през 1979 г., а по-подробни данни дойдоха от орбиталната мисия Galileo (1995–2003), която откри магнитното поле и събра богат набор от измервания за повърхността и вътрешната структура. По-късно наблюдения са извършени от космическия телескоп Hubble, мисията New Horizons при преминаването към Плутон и от сонда Juno при по-далечни наблюдения.

В близко бъдеще основна роля в изучаването на Ганимед ще има европейската мисия JUICE (JUpiter ICy moons Explorer) на ESA, която е планирана да пристигне в системата на Юпитер и да влезе в орбита около Ганимед — това ще бъде първият апарат, който ще орбитира луна, различна от нашата. Американската мисия Europa Clipper на NASA е насочена главно към Европа, но ще предостави допълнителни данни за системата на Галилеевите спътници.

Значение и потенциал за астробиология

Ганимед е важен обект на изследване заради възможния си подповърхностен океан и наличието на химични елементи и енергийни източници, които могат да създадат условия за микробен живот. Доказателствата за течна вода, магнитно поле и сложна геология правят Ганимед ключова цел за бъдещи проучвания, свързани с въпроса за обитаемостта извън Земята.

Въпроси и отговори

Въпрос: Колко луни има Юпитер?

В: Коя луна е най-голямата в Слънчевата система?

В: Коя луна е с по-голям диаметър от планетата Меркурий?

В: Кой откри Ганимед?

В: Какъв е произходът на името Ганимед?

В: Как се нарича групата, към която принадлежи Ганимед?

В: Какво е общото наименование на Ганимед?

Търсене по буква