Gliese 581 е червено джудже от клас М, което се намира недалеч от Земята. Тя се намира на 22 светлинни години от Слънчевата система. Това я прави 89-ата най-близка до Слънцето известна звезда. Известна е също като HO Librae, GL 581 или GJ 581.

Астрономите са открили няколко планети, които обикалят около Gliese 581. Астрономите са единодушни, че четири от планетите са истински, но някои смятат, че има още две планети.

Радиусът и масата на Gliese 581 са около една трета от тези на Слънцето. Температурата му се оценява на 3498 келвина (4125 градуса по Целзий, 7457 градуса по Фаренхайт). Светенето му е 0,01205 пъти по-голямо от това на Слънцето.

Хората на Земята могат да видят Gliese 581 в съзвездието Везни. Видимата звездна величина на звездата е 10,57. Това означава, че човек на Земята трябва да използва телескоп, за да види Gliese 581, тъй като звездата не е достатъчно ярка, за да се види с просто око.

Общи характеристики и спектрален клас

Gliese 581 е типично червено джудже от ниска маса — спектрален клас M (често посочван като M3V). Ниската температура и малката яркост са характерни за този тип звезди. Поради ниската си светимост обитаемата зона на такава звезда е много по-близо до нея, отколкото Земята е спрямо Слънцето. Вследствие на това планетите в близка орбита могат да бъдат подложени на силно звездно влияние (например приливно заключване или повишена магнитна активност).

Откриване на планетите

Планетите около Gliese 581 са открити главно чрез метода на радиалната скорост, използвайки прецизни спектрографи. Този метод измерва малки вариации в скоростта на звездата поради гравитационното влияние на обикалящите я планети. Благодарение на чувствителността на модерните инструменти астрономите откриха поредица от сигнали, които бяха интерпретирани като планети с различни маси и орбити.

Статус на откритите екзопланети

  • Потвърдени планети: Няколко планети (обозначавани обикновено като Gliese 581 b, c, d и e) са широко приети от научната общност като действителни тела, обикалящи около звездата. Те варират от нептуноподобни тела до т.нар. „суперземи“ — планети с маса няколко пъти по-голяма от земната.
  • Спорни сигнали: В литературата и медиите се появиха и съобщения за възможни допълнителни планети (понякога означавани като f и g), включително кандидат, за който се твърдеше, че се намира в обитаемата зона. По-късни анализи обаче показаха, че някои от тези сигнали най-вероятно са резултат от активността на звездата (звездни петна, магнитна активност) или систематичен шум в измерванията, а не от истински планети.

Възможност за обитаемост

Gliese 581 предизвика голям интерес заради вероятността някои от нейните планети да попадат в обитаемата зона — регион, в който при подходяща атмосфера водата може да съществува в течно състояние. Първоначално планетата Gliese 581c беше смятана за потенциално обитаема, но по-подробни модели показаха, че тя вероятно е твърде гореща. Планетата Gliese 581d дълго време се считаше за по-вероятен кандидат за обитаемост, в зависимост от състава и плътността на нейната атмосфера. Общоприето е, че фактори като приливно заключване, звездни изригвания и UV/рентгеново лъчение от червеното джудже могат да усложнят възможността за запазване на атмософера и за развитие на живот, какъвто познаваме.

Научно и обществено значение

Gliese 581 остава една от най-изследваните системи заради сравнителната близост до Слънцето и заради наличието на няколко планетни кандидата с относително малки маси. Тя служи като пример за предизвикателствата при откриването и потвърждаването на екзопланети около активни червени джуджета и подчертава нуждата от дълги и прецизни наблюдения, комбинирани с моделиране на звездната активност.

Наблюдение

За да бъде наблюдавана Gliese 581 от аматьор за пръв път е необходимо да се използва телескоп, тъй като видимата ѝ звездна величина е около 10,6. Професионалните наблюдения за търсене и потвърждаване на планетите се извършват с големи телескопи и високоточни спектрографи.

Заключение: Gliese 581 е типично червено джудже, чиято интересна планетна система привлича внимание вече години наред. Въпреки че някои от първоначалните открития бяха предмет на спорове и ревизии, системата остава ценен обект за изучаване на формирането на планети и възможната им обитаемост около звезди с ниска маса.