Калисто (спътник)

Калисто е луна на планетата Юпитер, открита през 1610 г. от Галилео Галилей и наречена на името на Калисто. Тя е втората по големина луна в орбитата на Юпитер след Ганимед и третата по големина луна в Слънчевата система. Калисто е с почти същите размери като планетата Меркурий, като е с диаметър 99% от този на планетата, но е много по-малка по маса. От четирите Галилееви луни на Юпитер Калисто е най-отдалечената, с орбитален радиус от около 1 880 000 км. Тя не е част от орбиталния резонанс, който засяга трите вътрешни галилееви спътника - Йо, Европа и Ганимед. Подобно на земната Луна, Калисто се върти синхронно с орбиталния си период. Това означава, че едната му страна винаги е обърната към Юпитер, докато другата никога не вижда лицето на планетата. Повърхността на Калисто е по-слабо засегната от магнитосферата на Юпитер в сравнение със седемте луни, които са по-близо до планетата.

Калисто има приблизително еднакво количество скали и ледове със средна плътност около 1,83 g/cm³. Химичните съединения на повърхността включват воден лед, въглероден диоксид, силикати и органични вещества. Космическият апарат "Галилео" прави изследвания на луната и разкрива, че Калисто може да има малко силикатно ядро и евентуално подповърхностен океан от течна вода с дълбочина над 100 km.

Повърхността на Калисто е силно набраздена и изключително стара. Повърхността не показва никакви признаци на процеси, протичащи под повърхността, като тектоника на плочите, земетресения или вулкани, и се смята, че се е развила главно под въздействието на метеоритни удари. Забележителните особености на повърхността включват многопръстеновидни структури, ударни кратери с различни форми и вериги от кратери (известни като катенеи) и свързаните с тях белези, хребети и отлагания. В по-малък мащаб повърхността е разнообразна. Тя е съставена от замръзване на върховете на хълмовете, заобиколени от гладка покривка от тъмен материал в долините. Смята се, че това е резултат от деградацията на малки форми на релефа, причинена от сублимация. Това се потвърждава от няколкото малки кратера от удар и наличието на множество малки буци, за които се смята, че са техни останки. Абсолютната възраст на земните форми не е известна.

Калисто е заобиколен от изключително тънка атмосфера, съставена от молекули въглероден диоксид и вероятно кислород. Има и доста интензивна йоносфера. Смята се, че в Калисто съществува океан. Това може да означава, че там може да съществува живот. Това обаче е по-малко вероятно, отколкото на близката Европа. Различни космически сонди - от "Пионер 10-11" до "Галилео" и "Касини-Хюйгенс" - са изследвали луната. Калисто се смята за най-подходящото място за заселване на хора за бъдещи изследвания на Йовковата система.

Въпроси и отговори

В: Какво е Калисто?

Въпрос: Колко голяма е Калисто в сравнение с Меркурий?

В: Къде около Юпитер обикаля Калисто?

В: Какви са някои забележителни черти на повърхността ѝ?

Въпрос: Какъв тип атмосфера заобикаля Калисто?

Търсене по буква