Венера (планета) | втората планета от Слънцето
Венера е втората планета от Слънцето. Венера е единствената планета в Слънчевата система, на която денят е по-дълъг от годината. Продължителността на годината на Венера е 225 земни дни. Продължителността на деня на Венера е 243 земни дни.
Венера е земна планета, тъй като има твърда, скалиста повърхност като другите планети от вътрешната Слънчева система. Астрономите познават Венера от хиляди години. Древните римляни са я нарекли на името на своята богиня Венера, богиня на любовта и красотата.
Венера е най-яркото нещо в нощното небе с изключение на Луната. Понякога я наричат утринната или вечерната звезда, тъй като при някои елонгации тя се вижда лесно точно преди изгрева на слънцето сутрин. В други случаи може да се види непосредствено след залеза на слънцето вечерта. Венера е по-близо до Земята, отколкото която и да е друга планета.
Понякога Венера е наричана сестрата на Земята, тъй като са доста сходни по размер и гравитация. В други отношения планетите са много различни. Атмосферата (въздухът) на Венера е предимно от въглероден диоксид с облаци от сярна киселина. Сярната киселина е химично вещество, което е отровно за живота. Поради това понякога е наричана "злият близнак на Земята".
Гъстата атмосфера не позволява да се види повърхността. До края на ХХ век мнозина смятаха, че там може да има живот. Налягането на повърхността на Венера е 92 пъти по-голямо от това на Земята. Венера е една от само 2 планети в Слънчевата система (другата е Меркурий), която няма луни. Венера се върти много бавно около оста си и се върти в посока, обратна на тази на останалите планети.
Физични свойства
Венера е земна планета, така че, подобно на Земята, повърхността ѝ е изградена от скали. Венера е много по-гореща от Земята. Целият въглероден диоксид в атмосферата действа като одеяло, задържайки топлината от Слънцето. Този ефект се нарича парников ефект и е много силен на Венера. Това прави повърхността на Венера най-горещата от всички повърхности на планети в Слънчевата система с приблизителна средна температура от 480 °C (896,0 °F). Това е достатъчно горещо, за да се разтопи олово или цинк.
География
На Венера няма океани, защото е твърде гореща за вода. Повърхността на Венера е суха пустиня. Заради облаците само радар може да картографира повърхността. Тя е около 80 % гладка, скалиста равнина, изградена предимно от базалт. Две по-високи области, наречени континенти, съставляват северната и южната част на планетата. Северната част се нарича Ищар Тера, а южната - Афродита Тера. Те са кръстени на вавилонската и гръцката богини на любовта.
Повърхността на Венера изглежда като оформена от вулканична дейност. На Венера има много вулкани. Повърхността на Венера се оценява на 300-600 милиона години.
За разлика от Земята и Марс, на Венера няма ясно изразени възвишения и низини, както и тектонски плочи.
Атмосфера
Атмосферата на Венера е съставена предимно от въглероден диоксид и азотен газ с облаци от сярна киселина. Тъй като атмосферата е толкова плътна, налягането е много високо. Налягането е 92 пъти по-високо от това на Земята, което е достатъчно, за да смаже много неща.
Невъзможно е да се види повърхността на планетата от космоса, тъй като гъстият облачен слой отразява 60% от светлината, която попада върху него. Единственият начин, по който учените могат да я видят, е да използват инфрачервени и ултравиолетови камери и радари.
Учените смятат, че преди милиарди години атмосферата на Венера може да е била подобна на земната. Възможно е на повърхността на Венера да е имало много вода. Но след 600 милиона до няколко милиарда години изпарението на водата е довело до появата на парникови газове в атмосферата.
Магнитно поле
През 1967 г. "Венера 4" установи, че магнитното поле на Венера е много по-слабо от това на Земята. Магнитното поле се предизвиква от взаимодействието между йоносферата и слънчевия вятър. Магнитосферата на Венера не е достатъчно силна, за да защити атмосферата от космическите лъчи.
Преминаване на Венера
Понякога Венера може да бъде видяна да преминава между Слънцето и Земята. Венера изглежда като черна точка, когато се наблюдава през специален телескоп. Тези преминавания се наричат "транзити". Тези "транзити" се случват по двойки с разлика от осем години. След това до следващата двойка остават повече от сто години.
Радарна снимка на повърхността на Венера (космически кораб "Магелан")
Орбита и въртене
Венера обикаля около Слънцето на средно разстояние от около 108 млн. км (67 млн. мили). Тя завършва една обиколка на всеки 224,7 дни. Въртенето на Венера е бавно. Един венерин звезден ден е по-дълъг от една венеринска година.
Орбита на Венера в сравнение с орбитата на Земята
Списък на спътниците, изпратени до Венера
Много изкуствени спътници са изпратени на Венера, за да я изучават. Те са:
Маринър 2
Маринър 2 е изстрелян на 27 август 1962 г. Той е създаден, за да изследва атмосферата на Венера, нейното магнитно поле и маса. Последният радиосигнал от "Маринър 2" е получен на 3 януари 1963 г. Маринър 2 продължава да обикаля около Слънцето и днес.
Венера 4
Венера 4 е сонда, направена от Съветския съюз за изследване на Венера. Сондата има две сонди. Едната беше предназначена да навлезе в атмосферата на Венера и да използва парашут, за да кацне на повърхността. Другата сонда предаваше информацията от сондата на Венера на ръководителите на мисията на Земята. Венера 4 е изстреляна на 12 юни 1967 г. Последният радиосигнал от "Венера 4" е получен на 18 октомври 1967 г.
Маринър 5
"Маринър 5" е космически апарат от програмата "Маринър". Маринър 5 е изстрелян на 14 юни 1967 г. Последният радиосигнал от "Маринър 5" е подаден на 14 октомври 1968 г. Маринър 5 е създаден, за да изследва магнитното поле на Венера и да измери твърдия ултравиолетов спектър на венерианската атмосфера.
Венера 9
"Венера 9" е космически кораб, произведен от Съветския съюз. Той се състоеше от сонда, която щеше да обикаля около Венера, наречена орбитален апарат, и друга сонда, която щеше да кацне на Венера, наречена спускаем апарат. Той е изстрелян на 8 юни 1975 г. Последният радиосигнал от орбиталния апарат е подаден на 22 март 1976 г. Последният радиосигнал от апарата е подаден на 22 октомври 1975 г. Орбиталният апарат е първият космически апарат, който обикаля около Венера, докато спускаемият апарат е първият, който връща снимки от повърхността на друга планета.
Венера 10
"Венера 10" е космически кораб, произведен от Съветския съюз. Състои се от орбитален и спускаем апарат. Изстрелян е на 14 юни 1975 г.
Венера 13
Венера 13 е сонда от съветската програма "Венера". Тя е създадена, за да изследва Венера. Изстреляна е на 30 октомври 1981 г. Последният радиосигнал от спускаемия модул е на 1 март 1982 г. Последният радиосигнал от космическия кораб, който отвежда спускаемия модул до Венера, е на 25 април 1983 г.
Венера 14
Венера 14 е сонда от съветската програма "Венера". Тя е създадена, за да изследва Венера. Изстреляна е на 4 ноември 1981 г. Последният радиосигнал от спускаемия модул е на 5 март 1982 г. Последният радиосигнал от космическия кораб, който отвежда спускаемия модул до Венера, е на 9 април 1983 г.
Венера 15
Венера 15 е космически кораб, изпратен на Венера от Съветския съюз. Той е създаден, за да картографира повърхността на Венера. Изстрелян е на 2 юни 1983 г. Последният радиосигнал от "Венера 15" е подаден на 5 януари 1985 г.
Венера 16
Венера 16 е космически кораб, изпратен на Венера от Съветския съюз. Той е създаден, за да картографира повърхността на Венера. Изстрелян е на 7 юни 1983 г. Последният радиосигнал от "Венера 16" е подаден на 13 юни 1985 г.
Маринър 2
Венера 4
Маринър 5
Венера 9
Венера 10
Печати на Venera 13 и Venera 14
Свързани страници
- Списък на планетите
Въпроси и отговори
В: Коя е втората планета от Слънцето?
О: Венера е втората планета от Слънцето.
В: Колко е дълга една година на Венера в сравнение със Земята?
О: Годината на Венера е 225 земни дни, което е много по-кратко от годината на Земята.
В: Какъв тип планета е Венера?
О: Венера е земна планета, защото има твърда, скалиста повърхност като другите планети във вътрешната Слънчева система.
В: Как е наречена Венера?
О: Древните римляни я кръщават на своята богиня Венера, богинята на любовта и красотата.
В: Има ли живот на Венера?
О: До края на ХХ век мнозина смятаха, че там може да има живот, но поради гъстата ѝ атмосфера, съставена предимно от въглероден диоксид с облаци от сярна киселина (химикал, който е отровен за живота), тя затруднява съществуването на каквато и да е форма на живот.
Въпрос: Има ли Венера луни?
О: Не, от всички 8 планети в нашата Слънчева система само Меркурий и Венера нямат луни.
В: В каква посока се върти Венера в сравнение с другите планети? О: За разлика от повечето планети в нашата Слънчева система, които се въртят по посока на часовниковата стрелка или на изток около оста си, Венера се върти много бавно обратно на часовниковата стрелка или на запад около оста си.
