Венера — втората планета: характеристики, атмосфера и факти

Открийте Венера — втората планета: характеристики, загадъчната гъста атмосфера, екстремни условия и най-интересните факти за „злия близнак“ на Земята.

Венера е втората планета от Слънцето. Тя е единствената планета в Слънчевата система, на която сидерният ден (връщането спрямо звездите) е по-дълъг от годината. Орбиталният период (годината) на Венера е около 225 земни дни, а периодът на собственото й въртене около оста (сидерен ден) е около 243 земни дни. Поради комбинираното движение на въртене и орбита, единичният слънчев ден на Венера (времето между два последователни изгрева на едно и също място) е приблизително 117 земни дни.

Венера е земна планета — има твърда, скалиста повърхност като другите планети от вътрешната Слънчева система. Астрономите познават Венера от хилядолетия; древните римляни я нарекли на името на своята богиня Венера, богиня на любовта и красотата.

Венера е най-яркият обект в нощното небе след Луната и често се вижда като утринната или вечерната звезда. В зависимост от орбиталната конфигурация и елонгацията тя се появява лесно непосредствено преди изгрева или веднага след залеза. Венера е и най-близката до Земята планета при най-близки подходи — понякога на около 38 милиона километра.

Размер, маса и гравитация

• Радиус: около 6052 km (~0.95 от радиуса на Земята).
• Маса: около 0.815 маси на Земята.
• Плътност: ~5.24 g/cm³, близка до земната.
• Повърхностно ускорение на свободно падане: ~0.9 g (приблизително 90% от земната гравитация).

Атмосфера и климат

Атмосферата на Венера е много плътна и различна от земната. Тя е предимно от въглероден диоксид (≈96.5%) с малка част азот (≈3.5%) и следи от други газове (съединения на сярата, CO, водна пара и инертни газове). Облачните слоеве, разположени на височини между приблизително 45 и 70 km, са съставени главно от капчици сярна киселина — силно корозивни и токсични за земен живот.

• Парично налягане на повърхността: около 92 пъти това на Земята (≈92 бара), което е еквивалентно на налягането на водна дълбочина ~900 m на Земята.
• Средна температура на повърхността: около 465 °C (≈735 K) — достатъчно висока, за да разтопи олово.
• Плътната атмосфера предизвиква мощен парников ефект — основната причина за екстремалното затопляне.
• Атмосферните ветрове се движат много по-бързо от самата планета (т.нар. супер-ротация), със скорости, достигащи стотици километри в час в горните слоеве.

Повърхност и геология

Поради гъстите облаци повърхността на Венера не се вижда в оптичния диапазон, но е изследвана чрез радарни мисии и кацания. Основни характеристики:

• Релефът включва равнини, обширни вулканични плата, куполовидни вулкани и големи планински образувания (например Maxwell Montes, най-високата планинска верига на Венера).
• Планетата изглежда е покрита от масивна вулканична активност; повърхността й е сравнително млада — оценките сочат възраст от порядъка на 300–600 милиона години, вследствие на глобално „регенериране“ (масивно покриване със лави).
• Не са намерени ясни доказателства за активни плочи в стил земната тектоника; вместо това геологията изглежда доминирана от големи вулканични и литосферни процеси.

Въртене и магнитно поле

Венера се върти много бавно и в посока, обратна на повечето планети (т.нар. ретроградно въртене). Поради това Слънцето на Венера изглежда изгрява от запад в посока към изток. Планетата почти няма собствен защитен магнитен щит като този на Земята — нейното магнитно поле е слабо или липсващо, което означава, че тя е подложена на директно пространство-ветрово взаимодействие и на индукционно магнитно поле, породено от слънчевия вятър при контакт с плътната атмосфера.

Защо Венера е „зъл близнак“ на Земята

Въпреки че често се нарича сестрата на Земята заради сходния размер и маса, условията на Венера са изключително различни: гореща повърхност, отровна атмосфера и огромно налягане. Затова тя понякога е описвана като "злият близнак на Земята". Изследванията показват, че Венера вероятно е имала повече вода в миналото — съотношението на деутерий към водород предполага значителна загуба на вода във височините, вероятно вследствие на парников ефекта и слънчевото обгазяване.

Наличието на луни

Венера е една от двете планети в Слънчевата система (заедно с Меркурий), която няма естествени спътници (луни). Причините са предмет на изследвания и могат да бъдат свързани с динамиката на ранната Слънчева система и с гравитационните въздействия.

Космически изследвания

Човечеството е изследвало Венера както с прелитания, така и с орбитални апарати и кацащи сонди. Някои ключови мисии:

• Mariner 2 (САЩ) — първото прелитане и първият успешен интерпланетен апарат, който проучи Венера (1962).
• Венера (Venera) серията (СССР) — множество мисии, включително първите успешни меки кацания; например Venera 7 беше първият апарат, предал данни от повърхността (около няколко десетки минути), а по-късно Venera 9–14 изпратиха панели от данни и изображения (някои апарати работеха от няколко минути до няколко часа при екстремални условия).
• Pioneer Venus (САЩ) и Magellan (САЩ) — радарни и атмосферни изследвания; Magellan (1990-1994) картографира голяма част от повърхността с радар.
• Venus Express (ESA) — орбитална мисия (2006–2014), фокусирана върху атмосферата и климатичните процеси.
• Akatsuki (Япония) — все още действащ орбитален апарат за изучаване на атмосферата и облачните структури.

В бъдеще се планират нови мисии: от САЩ (например DAVINCI+, VERITAS), от ESA (EnVision) и предложения от други агенции, които имат за цел да изучат както атмосферата, така и повърхностните процеси и възможната вулканична активност.

Интересни факти

• Венера има високо албедо — отразява около 75–90% от попадащата светлина — затова е толкова ярка в небето.
• Максималната видима звездна величина може да достигне около -4.6, по-ярка от всички звезди и планети в небето, с изключение на Луната.
• Атмосферните облаци скриват повърхността в оптичния диапазон; заради това повечето информация за релефа идва от радарни наблюдения.
• Венера се върти в обратна посока спрямо по-голямата част от планетите — това прави нейния „ден“ необикновен.
• Има хипотези и дебати за възможността за микробен живот в по-хладките облачни слоеве (на 50–60 km височина), но досега няма убедителни доказателства. През 2019 г. бяха съобщени данни за потенциално открит фосфин в атмосферата — резултатите и интерпретациите останаха спорни и са предмет на последващи анализи.

В заключение, Венера е планета, която външно наподобява Земята по размер и маса, но с изключително враждебни повърхностни и атмосферни условия. Изследванията й продължават да разкриват важни уроци за климатичните процеси, еволюцията на планетите и границите на обитаемостта.

Физични свойства

Венера е земна планета, така че, подобно на Земята, повърхността ѝ е изградена от скали. Венера е много по-гореща от Земята. Целият въглероден диоксид в атмосферата действа като одеяло, задържайки топлината от Слънцето. Този ефект се нарича парников ефект и е много силен на Венера. Това прави повърхността на Венера най-горещата от всички повърхности на планети в Слънчевата система с приблизителна средна температура от 480 °C (896,0 °F). Това е достатъчно горещо, за да се разтопи олово или цинк.

География

На Венера няма океани, защото е твърде гореща за вода. Повърхността на Венера е суха пустиня. Заради облаците само радар може да картографира повърхността. Тя е около 80 % гладка, скалиста равнина, изградена предимно от базалт. Две по-високи области, наречени континенти, съставляват северната и южната част на планетата. Северната част се нарича Ищар Тера, а южната - Афродита Тера. Те са кръстени на вавилонската и гръцката богини на любовта.

Повърхността на Венера изглежда като оформена от вулканична дейност. На Венера има много вулкани. Повърхността на Венера се оценява на 300-600 милиона години.

За разлика от Земята и Марс, на Венера няма ясно изразени възвишения и низини, както и тектонски плочи.

Атмосфера

Атмосферата на Венера е съставена предимно от въглероден диоксид и азотен газ с облаци от сярна киселина. Тъй като атмосферата е толкова плътна, налягането е много високо. Налягането е 92 пъти по-високо от това на Земята, което е достатъчно, за да смаже много неща.

Невъзможно е да се види повърхността на планетата от космоса, тъй като гъстият облачен слой отразява 60% от светлината, която попада върху него. Единственият начин, по който учените могат да я видят, е да използват инфрачервени и ултравиолетови камери и радари.

Учените смятат, че преди милиарди години атмосферата на Венера може да е била подобна на земната. Възможно е на повърхността на Венера да е имало много вода. Но след 600 милиона до няколко милиарда години изпарението на водата е довело до появата на парникови газове в атмосферата.

Магнитно поле

През 1967 г. "Венера 4" установи, че магнитното поле на Венера е много по-слабо от това на Земята. Магнитното поле се предизвиква от взаимодействието между йоносферата и слънчевия вятър. Магнитосферата на Венера не е достатъчно силна, за да защити атмосферата от космическите лъчи.

Преминаване на Венера

Понякога Венера може да бъде видяна да преминава между Слънцето и Земята. Венера изглежда като черна точка, когато се наблюдава през специален телескоп. Тези преминавания се наричат "транзити". Тези "транзити" се случват по двойки с разлика от осем години. След това до следващата двойка остават повече от сто години.

 
Радарна снимка на повърхността на Венера (космически кораб "Магелан")  

Орбита и въртене

Венера обикаля около Слънцето на средно разстояние от около 108 млн. км (67 млн. мили). Тя завършва една обиколка на всеки 224,7 дни. Въртенето на Венера е бавно. Един венерин звезден ден е по-дълъг от една венеринска година.

 
Орбита на Венера в сравнение с орбитата на Земята  

Списък на спътниците, изпратени до Венера

Много изкуствени спътници са изпратени на Венера, за да я изучават. Те са:

Маринър 2

Маринър 2 е изстрелян на 27 август 1962 г. Той е създаден, за да изследва атмосферата на Венера, нейното магнитно поле и маса. Последният радиосигнал от "Маринър 2" е получен на 3 януари 1963 г. Маринър 2 продължава да обикаля около Слънцето и днес.

Венера 4

Венера 4 е сонда, направена от Съветския съюз за изследване на Венера. Сондата има две сонди. Едната беше предназначена да навлезе в атмосферата на Венера и да използва парашут, за да кацне на повърхността. Другата сонда предаваше информацията от сондата на Венера на ръководителите на мисията на Земята. Венера 4 е изстреляна на 12 юни 1967 г. Последният радиосигнал от "Венера 4" е получен на 18 октомври 1967 г.

Маринър 5

"Маринър 5" е космически апарат от програмата "Маринър". Маринър 5 е изстрелян на 14 юни 1967 г. Последният радиосигнал от "Маринър 5" е подаден на 14 октомври 1968 г. Маринър 5 е създаден, за да изследва магнитното поле на Венера и да измери твърдия ултравиолетов спектър на венерианската атмосфера.

Венера 9

"Венера 9" е космически кораб, произведен от Съветския съюз. Той се състоеше от сонда, която щеше да обикаля около Венера, наречена орбитален апарат, и друга сонда, която щеше да кацне на Венера, наречена спускаем апарат. Той е изстрелян на 8 юни 1975 г. Последният радиосигнал от орбиталния апарат е подаден на 22 март 1976 г. Последният радиосигнал от апарата е подаден на 22 октомври 1975 г. Орбиталният апарат е първият космически апарат, който обикаля около Венера, докато спускаемият апарат е първият, който връща снимки от повърхността на друга планета.

Венера 10

"Венера 10" е космически кораб, произведен от Съветския съюз. Състои се от орбитален и спускаем апарат. Изстрелян е на 14 юни 1975 г.

Венера 13

Венера 13 е сонда от съветската програма "Венера". Тя е създадена, за да изследва Венера. Изстреляна е на 30 октомври 1981 г. Последният радиосигнал от спускаемия модул е на 1 март 1982 г. Последният радиосигнал от космическия кораб, който отвежда спускаемия модул до Венера, е на 25 април 1983 г.

Венера 14

Венера 14 е сонда от съветската програма "Венера". Тя е създадена, за да изследва Венера. Изстреляна е на 4 ноември 1981 г. Последният радиосигнал от спускаемия модул е на 5 март 1982 г. Последният радиосигнал от космическия кораб, който отвежда спускаемия модул до Венера, е на 9 април 1983 г.

Венера 15

Венера 15 е космически кораб, изпратен на Венера от Съветския съюз. Той е създаден, за да картографира повърхността на Венера. Изстрелян е на 2 юни 1983 г. Последният радиосигнал от "Венера 15" е подаден на 5 януари 1985 г.

Венера 16

Венера 16 е космически кораб, изпратен на Венера от Съветския съюз. Той е създаден, за да картографира повърхността на Венера. Изстрелян е на 7 юни 1983 г. Последният радиосигнал от "Венера 16" е подаден на 13 юни 1985 г.

 
Маринър 2  


Венера 4  


Маринър 5  


Венера 9  


Венера 10  


Печати на Venera 13 и Venera 14  

Въпроси и отговори

В: Коя е втората планета от Слънцето?

В: Колко е дълга една година на Венера в сравнение със Земята?

В: Какъв тип планета е Венера?

В: Как е наречена Венера?

В: Има ли живот на Венера?

Въпрос: Има ли Венера луни?

Търсене по буква