Парашут — определение, устройство, видове и история

Парашутът е устройство, което използва въздушно съпротивление, за да забави движението на обект или човек при падане чрез въздуха. Най-често това е купол (канопи) с формата на чадър или крила, към който са прикрепени възли, каишки и седалка (харнес), и с чиято помощ се извършва контролирано и безопасно спускане от голяма височина — например от самолет, балон или от скала при BASE-скок.

Етимология

Думата „парашут“ произлиза от френските части para- (от гръцко/латинско „para“ — „против, срещу“) и chute — „падане“. На други езици терминът описва същия принцип: например на немски „Fallschirm“ буквално означава „паднало (падащо) щитче/чадър“. Съвременните маневрени парашути често представляват полутвърди крила (ram-air), които позволяват контролирано планиране и меко кацане.

Устройство — основни части

• Купол (канопи) — основният платен елемент, който създава въздушното съпротивление; при модерен парашут тип парафойл това са две панели, образуващи въздушни камери.
• Висящи въжета (suspension lines) — свързват купола с харнеса и пренасочват натоварването равномерно.
• Харнес (harness) — обезпечава тялото на парашутиста или товара към системата; при тандемни парашутисти харнесът е масивен и сцифрован за двама.
• Райзери и дръпки (risers, toggles) — позволяват управление и маневриране на купола.
• Пилотен парашут (pilot chute) или малък спомагателен купол — при фалшиви и парашутни системи стартира разгръщането на основния купол.
• Система за отваряне — рипкорд, статичен шнур (static line) или екстрактор (например за товарни и военни скокове).
• Резервен парашут — допълнителен комплект, който се ползва при отказ на основния; задължителен за спортни парашутисти.
• Слайдер — платнено или метално устройство, което контролира скоростта на отваряне и намалява ударната сила при разгръщане.

Видове парашути

• Кръгли (конвенционални) — стари модели, предимно за военни товарни и аварийни приложения; предлагат стабилност, но са слабо маневрени.
• Рам-ейр (ram-air, парафойл) — двупластов „балон“ с напречни камери, който действа като крило; висока маневреност, контрол и възможност за планерско спускане и точно кацане. Това е най-разпространеният тип при спортно скачане и тандем.
• Полутвърди крила — хибридни конструкции с по-стабилна профилна форма; дават добър контрол и скорост.
• Дрог (drogue) — малък парашут за забавяне на много бързи обекти (например при изстрелване на летателни апарати или при тандем скокове за стабилизиране).
• Парашути за спиране на превозни средства (drag chutes) — използват се за намаляване на скоростта на самолети при кацане или при състезателни автомобили след финал.
• Резервни и аварийни системи — специално проектирани за бързо и надеждно отваряне в критични ситуации.
• Космически парашути — големи, многоетапни системи за завръщане на спускаеми апарати (напр. капсулите на космически кораби), често комбинирани с дрог и парашутни каскади.

Употреби

• Спорт — скачане с парашут, тандемни скокове, свободно падане, параглайдинг/парашутизъм с различни дисциплини.
• Военни — десантни операции, спускане на войници и оборудване, парашутно осигуряване на товар.
• Товари и спасителни операции — доставка на провизии, медицинско оборудване и евакуация.
• Аеронауки и космонавтика — спиране и кацане на космически капсули, намаляване на скоростта при тестови летежи и възвръщаеми пазари.
• Индустриални и специални приложения — аварийни системи за параглайдинг, балони, ultralight крайцери и т.н.

Кратка историческа справка

Идеята за постепенното забавяне на падането с помощта на плат или конструкция съществува от векове. Някои ранни предшественици включват опити за летене и забавяне на падане в различни култури — например експерименти, свързвани с имена като Абас ибн Фирнас (IX век), макар тези сведения да са частично легендарни и предмет на дебат.

Леонардо да Винчи скицира устройство, напомнящо парашут, в своя Codex Atlanticus около 1485 г.; неговият дизайн показва пирамидална конструкция, поддържана от дървена рамка. Показаната от Леонардо идея бе практически изпитана през 2000 г. от британеца Ейдриън Никълъс и отново през 2008 г., което демонстрира осъществимостта на конструкцията.

През XVI век в книгата Machinae Novae (1595) Фаустино Верранцио (Fausto Veranzio) публикува рисунки и описания на платнени устройства за забавяне на падане („Homo Volans“), които се считат за стъпка към съвременния парашут.

В модерната ера френският изобретател и демонстратор Луи-Себастиен Ленорман първи използва термина „парашут“ в края на XVIII век и прави публични демонстрации. Андре-Жак Гарнeрен (André-Jacques Garnerin) извършва първото документирано скачане с безрамков парашут от балон през 1797 г., като по този начин показва практическата стойност на устройството за безопасно спускане от височина.

През XX век развитието на летателните материали, шевните технологии и въздушните профили доведе до появата на парашутите-„крила“ (ram-air), чието практическо приложение се ускорява през 1960-те години — ключова фигура в това развитие е Доминик (Domina) Джалбърт, свързван с изобретяването и популяризирането на парафойла.

Безопасност и поддръжка

• Парашутните системи изискват редовна проверка и сервизиране от квалифицирани техници. Резервните устройства имат специфични срокове за преглеждане и препаковка.
• Правилното опаковане (packing) е критично — при спортното скачане паковане се извършва от сертифициран пачър или самия парашутист след обучение.
• За да се намали рискът от нараняване при отваряне, много парашути имат слайдер и други механизми за контролирано разгръщане; правилната техника и обучение също са от ключово значение.
• При полети и военни операции се използват специфични процедури за избор на тип парашут в зависимост от височината, скоростта и товара.

Заключение

Парашутът е жизненоважно и широко приложение устройство с дълга история на развитие — от ранни скици и експерименти до съвременни маневрени парафойли и сложни космически системи. С напредъка на технологиите парашутните системи стават по-надеждни, по-безопасни и по-прецизни, като продължават да играят важна роля в спорта, военната сфера, спасителните операции и космическите изследвания.

Парашутистите продължават да развиват уменията и техниките си, а също и стандартите за безопасност, което прави парашутизмът по-достъпен и сигурен за все повече хора.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява парашутът?

В: Откъде идва думата "парашут"?

В: Как се използват парашутите?

В: Какво представлява спортът скок с парашут?

В: Кои са парашутистите?

В: Кой е изобретил парашута?

В: Какво се е случило с дизайна на парашута на Леонардо в съвременността?

Търсене по буква