Парашут
Парашутът използва съпротивлението, за да забави движението на нещо във въздуха. Често това е устройство с форма на чадър, на което хора или вещи могат да се спуснат бавно и безопасно на земята от голяма височина, например от самолет.
Думата парашут идва от френските думи parer, което означава защита, и chute, което означава внимателно падане надолу, за да сте сигурни, че сте в безопасност. Парашутите се използват за подпомагане на хоризонталното забавяне на превозно средство (самолет с неподвижно крило или състезател по драг рейсинг) или за осигуряване на стабилност (тандемно свободно падане или космическа совалка след приземяване).
Парашутите се използват в спорт, наречен скачане с парашут. Парашутистите са войници, които атакуват, като скачат от самолет.
Думата "парашут" идва от "para", което на старогръцки означава "срещу" или "против", и "chute", френската дума за "падане". В много други езици думата се отнася за "падащ парашут", например в немския Fallschirm. Някои съвременни парашути се класифицират като полутвърди крила, които са маневрени и могат да извършват контролирано спускане, за да се скъсат при удара със земята.
Изобретателят Леонардо да Винчи скицира парашут в своя Codex Atlanticus (fol. 381v) около 1485 г. Покривът на Леонардо се е държал отворен от квадратна дървена рамка. Осъществимостта на пирамидалната конструкция на Леонардо е успешно изпитана през 2000 г. от британеца Ейдриън Никълъс и отново през 2008 г. от друг парашутист. Според историка на технологиите Лин Уайт тези конусовидни и пирамидални конструкции, много по-сложни от ранните артистични скокове с твърди парашути в Азия, бележат "произхода на парашута, какъвто го познаваме".
Парашут, представен от Леонардо да Винчи
Приземяване с модерен парашут
Това се случва при освобождаването на основния парашут
Части
Пакетът парашут се нарича платформа. Той се състои от раница, сбруя и парашут. Раницата е контейнерът, в който се съхранява парашутът и който се отваря, когато парашутът се разгъне. Предпазният колан е ремъкът, с който раницата се прикрепя към скачача. Съвременните сбруи имат ремъци за краката, вертикални (нагоре) и гръдни ремъци, които могат да се затягат плътно. Текстилната част на парашута се нарича парашут. Той е прикрепен към сбруята с помощта на въжета, които от своя страна се прикрепят към четири ремъка, наречени вертикални ремъци. Куполът може да бъде кръгъл, камбановиден, наподобяващ медуза, или матрак, наподобяващ профил на крило. Повечето армейски парашути са камбанови, а повечето развлекателни, спасителни и професионални парашути са крилати.
Обикновено раницата съдържа не само един, а два парашута: основен, който се отваря нормално, и резервен, който се отваря в извънредна ситуация, например когато основният не се отвори или се заплете. Използването на резервния парашут е спасило хиляди скачачи, които иначе биха загинали.
Старомодните парашути с камбани се отваряха чрез издърпване на въжето. Съвременните парашути вече нямат въжета, а парашутистът просто хвърля във въздуха малък спомагателен (помощен) парашут, наречен пилотски парашут. След това този малък спомагателен парашут издърпва купола на основния парашут от капсулата му в раницата и той се надува (пълни с въздух) автоматично.
Неуспех
Парашутът се сгъва внимателно или се "опакова", за да се гарантира, че ще се отвори надеждно. Ако парашутът не е опакован правилно, това може да доведе до смърт, тъй като основният парашут може да не се разгъне (отвори и развие) правилно или напълно. В САЩ и в много развити страни аварийните и резервните парашути се опаковат от "такелажници", които трябва да бъдат обучени и сертифицирани в съответствие със законовите стандарти. Спортните парашутисти винаги са обучени да опаковат сами основните си "главни" парашути. Много парашутисти никога не позволяват на друг да опакова парашутите им, защото знаят, че екипировката е правилно опакована, когато те самите са го направили.
Парашутите могат да се повредят по няколко начина. Неизправностите могат да варират от дребни проблеми, които могат да бъдат отстранени по време на полет и все пак да бъдат приземени, до катастрофални неизправности, които изискват основният парашут да бъде отрязан с помощта на модерна система за освобождаване с 3 пръстена и да бъде разгънат резервният. Повечето парашутисти се снабдяват и с малки барометрични компютри (известни като AAD или устройство за автоматично активиране като Cypres, FXC или Vigil), които автоматично активират резервния парашут, ако парашутистът не е разгърнал парашута, за да намали скоростта си на спускане с предварително зададена височина.
Инциденти с парашут
- 1911 г., 14 август. Атлантик Сити Ню Джърси. Чарлз Бенет на 20 години от Нюарк , скачащ с парашут, получава смъртоносни наранявания, когато се разбива през покривния прозорец на трапезарията на хотел "Марлборо-Бленхайм".
Свързани страници
- Скачане с парашут
- Парасейлинг
- BASE скокове
Въпроси и отговори
В: Какво представлява парашутът?
О: Парашутът е устройство, което използва съпротивление, за да забави нещо, което се движи във въздуха, например човек или предмет.
В: Откъде идва думата "парашут"?
О: Думата "парашут" произлиза от френските думи "parer", което означава защита, и "chute", което означава внимателно падане надолу, за да сте сигурни, че сте в безопасност.
В: Как се използват парашутите?
О: Дрогиращите парашути се използват за подпомагане на хоризонталното забавяне на превозно средство, като например самолет с неподвижно крило или състезател по драг рейсинг, или за осигуряване на стабилност по време на тандемно свободно падане или след кацане на космическа совалка.
В: Какво представлява спортът скок с парашут?
О: Скачането с парашут е спорт, при който се използва парашут за контролирано спускане към земята след скок от самолет.
В: Кои са парашутистите?
О: Парашутистите са войници, които атакуват, скачайки от самолет с помощта на парашут.
В: Кой е изобретил парашута?
О: Изобретателят Леонардо да Винчи скицира парашут в своя Codex Atlanticus (лист 381v) около 1485 г.
В: Какво се е случило с дизайна на парашута на Леонардо в съвременността?
О: Възможността за осъществяване на пирамидалния дизайн на Леонардо е успешно тествана от парашутисти през 2000 г. и 2008 г., което според историчката на технологиите Лин Уайт бележи началото на парашута, какъвто го познаваме.
