Медузи — описание, класификация, строеж и опасни видове

Медузите са животни от филум Cnidaria. Те образуват монофилетичен клъд — Medusozoa. Повечето видове обитават океаните и други солени води, където се хранят с дребни морски животни като планктон, ракообразни и малки рибки. Само няколко вида живеят в сладка вода.

Строеж и жилещи клетки

Медузите имат меки, желатинозни тела и понякога дълги пипала, изпълнени с жилещи и отровни структури, с които улавят и парализират плячката си. Те са около 97% вода, което ги прави изключително деликатни. При много видове тялото е камбановидно — характерната „камбана“, а от долната ѝ страна висят пипалата.

Пипалата са дълги „ръце“, изпълнени със специализирани жилещи клетки, наречени циниобласти (често срещан термин за тези клетки в научната литература е книдоцити). Вътре в такива клетки се намират нематоцисти — джобчета с тръбично или жилещо устройство. На повърхността на нематоцистата има фино косъмче (спусък), което при допир активира изхвърляне на жило или нишка и инжектира отрова в жертвата. Нематоцистите могат да бъдат много разнообразни по форма и действие — някои пробождат, други залепват, трети инжектират токсини.

Движение и поведение

Медузите се придвижват предимно чрез ритмични свивания на камбаната, които изпомпват вода и ги тласкат напред. Въпреки това те често нямат пълен контрол над посоката си и множество видове се носят със силните морски течения. Някои медузи проявяват способности за целенасочено плуване и ориентация, особено представители на клас Cubozoa, които имат по-развит нервен апарат и очни структури.

Жизнен цикъл и размножаване

Типичният жизнен цикъл на медузите включва две основни форми — полипна (сидяща) и медузоидна (плаваща). Много представители преминават през сменящи се фази: полипът (седяща форма) се размножава чрез пъпкуване или чрез процес, наречен стробилация, при който от полипа се отделят сегменти, развиващи се в малки медузи (ефири). Медузите в своята възрастна форма обикновено се размножават сексуално — отделят гамети в околната среда, след оплождане се формират зиготи и нови полипи. При различните класове (Scyphozoa, Hydrozoa, Cubozoa и Staurozoa) пропорциите и подробностите на тези етапи варират.

Класификация

Medusozoa включва четири основни класа в рамките на Cnidaria:

• Scyphozoa: истинските медузи — обикновено големи, с отчетлива камбана и ясно изразен медузоиден етап;
• Cubozoa: „кутиеобразни“ медузи (кубозои) — често силно отровни, с добра плувна способност и относително по-сложна нервна система;
• Staurozoan: медузи с дръжки — приличат на дървовидни полипи и обикновено са прикрепени към субстрат;
• Hydrozoa: хидроди — многообразна група, включваща както колониални форми (например Physalia), така и свободно плуващи медузи.

Размери и светене

Съществуват много видове медузи — от няколко сантиметра до огромни представителки. Най-голямата позната медуза е Лъвската грива (Cyanea capillata), чието тяло може да надвишава 1 m в диаметър, а пипалата да достигат десетки метри. Някои медузи проявяват биолуминисценция — светят в тъмното като резултат от химични реакции в техните клетки (понякога в литературата това се посочва като фосфоресценция или светене).

Опасни видове и токсичност

Сред медузите има видове с много силни токсини. Някои от най-опасните включват боксовата медуза (родове Chironex, Chiropsalmus и Carybdea) и малката, но опасна медуза Ируканджи (Carukia barnesi) — отровното им жило може да причини силни болки, системни симптоми и дори смърт при хора. Други опасни срещи са с португалския галера (колониален хидроид, често наричан морска медуза), който също може да нанася болезнени ужилвания.

Храни, екологична роля и човешка употреба

Медузите са важни хищници в много морски екосистеми и служат като храна за различни животни — морски костенурки, някои видове риби (включително слънчевите риби), птици и морски бозайници. Те участват в потока на енергия и материя в океаните и понякога могат да доминират при т.нар. „цветения“ (jellyfish blooms), които възникват при промени в морската среда (повишаване на температурата, пренасищане с хранителни вещества, намаляване на хищниците вследствие на свръхулов и др.).

Хората също използват медузи за храна — особено в Азия, където са деликатес. За да се съхранят, медузите често се обработват чрез дехидратация и саламуряване; процесът на почистване и приготвяне може да отнеме до няколко седмици и изисква специални методи, за да се запази текстурата и безопасността на продукта. В научни изследвания медузите са източник на интересни молекули и биомеханични решения (напр. изучаване на биолуминисценция и механики на плуване).

Цветения и въздействие върху хората

Масовите появи на медузи (блумове) могат да причинят затваряне на плажове, повреди на риболовни уреди и охлаждане или блокиране на водни инсталации (например охлаждащи системи на електроцентрали). Причините за бумове са многопластови и включват климатични промени, замърсяване, евентуално намаляване на конкурентите и хищниците.

Първа помощ при ужилване

При ужилване от медуза е важно да се действа бързо, но и внимателно:

• Извадете внимателно останали пипала с пинсета или ръка, защитена с ръкавица или плат — не разтривайте засегнатото място.
• Изплакнете с морска вода — не използвайте сладка вода, тъй като тя може да активира нематоцистите.
• За някои видове (включително при подозрение за боксови медузи) се препоръчва изплакване с оцет, което може да предотврати освобождаване на допълнителни жилещи елементи; за други видове (напр. португалската галера) употребата на оцет е спорна и може да влоши състоянието — следвайте местните здравни указания.
• При силна болка може да помогне потапяне в топла (но не изгаряща) вода — около 40–45 °C за 20–45 минути; отново следвайте препоръки от здравни служби.
• Търсете спешна медицинска помощ при признаци на тежка реакция: затруднено дишане, загуба на съзнание, силна болка, обилна повръщане или ако ужилен е дете/възрастен/човек с множествени ужилвания.

Важно: специфичните мерки зависят от вида медуза и местните медицински препоръки — винаги се консултирайте със здравни специалисти или спасители на плажа.

Интересни факти

• Някои медузи имат симбиоза с водорасли (ксантофили) и получават хранителни вещества чрез фотосинтеза на своите симбионти.
• Има видове, които могат да се размножават и без сексуално оплождане, чрез пъпкуване или вегетативно разделяне.
• Изследвания върху медузите помагат за разбиране на основни биологични процеси — регенерация, неврология и еволюция на многоклетъчните.

Медузите са разнообразни и екологично значими организми. Въпреки че някои видове могат да бъдат опасни за човека, те са неотделима част от морските екосистеми и продължават да бъдат обект на научен интерес и икономическа употреба.

Жизнен цикъл

По време на жизнения си цикъл повечето медузи преминават през два различни етапа (форми на тялото). Първият е полипоидният стадий, когато животното приема формата на малко стъбло с пипала за хранене. Много често този полип е прикрепен към морското дъно или към друга твърда повърхност; той рядко се движи. Полип, който живее по този начин, се нарича седилен. В някои случаи полипът е свободно плаващ. Полипите обикновено имат уста, заобиколена от обърнати нагоре пипала. Полипите могат да бъдат самостоятелни или на групи, а някои от тях се размножават безполово, като създават още полипи. Повечето от тях са много малки и се измерват в милиметри.

На втория етап малките полипи произвеждат безполово медузи, всяка от които е известна като медуза. Малките медузи плуват далеч от полипа и след това растат и се хранят в планктона. Медузите се размножават както по полов, така и по безполов път. Добре нахранените възрастни медузи хвърлят хайвера си ежедневно. При повечето видове хвърлянето на хайвера се контролира от светлината, така че цялата популация хвърля хайвера си приблизително по едно и също време на деня, често на залез или на разсъмване. Медузите обикновено са мъжки или женски (понякога хермафродити). В повечето случаи възрастните изпускат сперматозоиди и яйца в заобикалящата ги вода, където (незащитените) яйца се оплождат и съзряват в нови организми.

Медузите имат радиално симетрично тяло с форма на чадър, наречено камбанка, което обикновено е снабдено с крайни пипала, които улавят плячката. Няколко вида медузи нямат полипна част от жизнения цикъл, а преминават от медуза към следващо поколение медузи чрез директно развитие на оплодени яйца. Медузата в стадий медуза обикновено живее само до шест месеца, след което умира.

Медузите се хранят с планктон и малки рибки, които улавят с отровните си пипала. Медузите могат да живеят в симбиоза с водораслите. Медузите ги пренасят на слънчева светлина и получават хранителни вещества от фотосинтезата на водораслите. И двете форми на медузите имат малки пипала с нематоцисти (жилещи клетки), които жилят и могат да наранят хората при контакт.

Други факти

Медузозоите се различават от антозоите по това, че в жизнения си цикъл имат стадий на медуза. Техните митохондриални ДНК молекули са по-скоро линейни, отколкото кръгови, както при антозоите и почти всички други животни. Клетките на cnidae, експлозивните клетки на Cnidaria, са от един тип. Съществуват нематоцисти, но не и спироцисти или птихоцисти.

Група медузи се нарича течение, а появата на много медузи едновременно понякога се нарича цъфтеж.

 
Полипи  

Въпроси и отговори

В: Към кой филум принадлежат медузите?

В: Как се движат медузите?

В: Кой е най-големият вид медуза?

В: Как се използват нематоцистите от медузите?

В: Има ли опасни видове медузи?

В: Кои животни се хранят с медузи?

В: Как се съхраняват за консумация от човека?

Търсене по буква