Симбиоза | Описва близки и дългосрочни взаимоотношения между различни видове

Определение

Определението за симбиоза е противоречиво. Някои смятат, че симбиозата трябва да се отнася само за устойчиви взаимоотношения, докато други смятат, че тя трябва да се прилага за всички видове дългосрочни биологични взаимодействия.

След 130-годишен дебат в настоящите учебници по биология и екология се използва последното определение на де Бари или още по-широко определение (където под симбиоза се разбират всички взаимодействия между видовете). Ограничителното определение (при което симбиоза означава само взаимопомощ) вече не се използва.

Най-широката дефиниция включва паразитизъм (при който единият организъм получава помощ, а другият е ощетен), мутуализъм (при който и двата организма получават помощ), коменсализъм (при който единият организъм получава помощ, а другият не е засегнат) и конкуренция (при която и двата организма са ощетени).

 
Нимфите на листозавивачките са защитени от армия от месни мравки. Мравките се хранят със секрети от нимфите.  

Видове симбиоза

Различните форми на симбиоза включват:

Тип 1: Партньорите държат телата си отделно

Симбиозата не винаги е от полза и за двамата партньори. Това може да се случи:

• паразитизъм, при който асоциацията е неблагоприятна за един от двамата. Единият може дори да унищожи или убие другия. (+ -)
• взаимопомощ, при която връзката е изгодна и за двамата (+ +)
• коменсализъм, при който единият член на сдружението има полза, а другият не е засегнат (+ 0)
• съревнование, при което двамата членове на сдружението се борят за храна или други нужди. (- -)

Тип 2: Партньорите живеят като един организъм

Този вид симбиоза се нарича ендосимбиоза. Примери за това са:

• Ризобии: азотфиксиращи бактерии, които живеят в кореновите възли на растенията от семейство грахови.
• Едноклетъчни форами, които включват едноклетъчно водорасло в клетката. Това е "факултативно", което означава, че те могат да го правят или не. По-широкообхватна версия е идиопластичната ендосимбиоза. При нея форамът консумира водораслите, но запазва хлоропластите им в работно състояние.
• Зелени водорасли в морските полихетни червеи.
• Едноклетъчни водорасли в коралите, изграждащи рифове.
• Бактерии в червата на насекоми и гръбначни животни, които смилат растителната целулоза. Това са "задължителни" симбионти, което означава, че гостоприемникът трябва да ги има.
• Лишеи: гъбички + водорасли или бактерии.
• Микориза: гъбни хифи и корени на дърветата.

Почти сигурно е, че това се е случило, за да се образува еукариотната клетка. Това е видът клетка, от която са изградени всички животни и растения. Органелите в клетката, като митохондриите и хлоропластите, съдържат известно количество ДНК. Тази ДНК е остатък от някогашна отделна бактерия. Теорията е, че еукариотната клетка е еволюирала чрез сливане на няколко бактериални или археални организми.

 
Dardanus pedunculatus Рак отшелник със симбиотични анемони Calliactis sp., прикрепени към черупката му. Анемоните осигуряват защита с жилещите си клетки и получават мобилност от рака.  


Monotropa uniflora - цъфтящо растение, което паразитира върху някои гъби.  


Бактериите Rhizobia във възлите фиксират азот  


Риба клоун в морската си анемона  


Три вида симбиотични взаимоотношения: коменсални (I), паразитни (II) и мутуални (III).  

Примери за симбиоза

• Пример за взаимна симбиоза е връзката между рибите клоуни, които живеят сред пипалата на тропическите морски анемони. Рибата клоун предпазва анемоната от други риби. Отпадъците, отделяни от рибите клоуни, осигуряват жизненоважни хранителни вещества, а през нощта те могат да увеличат запасите от кислород на своите гостоприемници. Жилещите пипала на анемоната предпазват рибата анемон от нейните хищници. Специална слуз на рибата клоун я предпазва от жилещите пипала.

• Друг пример за това е рибата гмуркач, която понякога живее заедно със скарида. Скаридата изкопава и почиства дупка в пясъка, в която живеят и скаридата, и глиганът. Скаридата е почти сляпа и е уязвима за хищници, когато е над земята. Когато се приближи хищник, усойницата докосва скаридата с опашката си като сигнал. Когато това се случи, и скаридата, и усойницата бързо се прибират в хралупата.

• Лишеите са интимна комбинация от гъбички и водорасли. Водораслите живеят в гъбата, която трябва да има водорасли, за да оцелее. От друга страна, водораслите могат да оцелеят самостоятелно. Резултатът от това обединение е плосък, цветен лишей, който расте по скали и други повърхности на открито.

• Билкоядните животни са носители на чревни бактерии, които им помагат да смилат растителните материали. Клетъчните стени на растенията са изградени от целулоза и почти никое животно не е разработило ензим, който да смила този материал. Ето защо, поне за тревопасните животни, които се хранят с листа, бактериите са от съществено значение.

• Някои видове мравки "отглеждат" акари, като ги предпазват от хищници и ги пренасят от едно място за хранене на друго. Мравките консумират сладката лепкава течност, която акарите отделят, след като са изсмукали растителен сок.