Корените на растенията са частта, която обикновено е заровена в почвата. Корените обикновено винаги са под почвата, но понякога могат да бъдат и над земята. Това се нарича въздушен корен.

Освен това понякога стъблата могат да се намират под почвата (например при картофите). Корените нямат листа и вътрешно се различават от стъблата.

Растенията се нуждаят от корените си най-вече по три причини: Корените вземат от почвата вода и хранителни вещества, своеобразна храна. Те също така често съхраняват тази храна. Освен това те закрепват растенията към земята.

Повечето растителни корени обаче не работят по най-добрия начин, ако не получават помощ от гъбичките. Симбиозата между корените и гъбите е известна като микориза.

Видове коренови системи

Съществуват два основни типа коренови системи:

  • Главна или влакнеста система (често наричана „система от корени“): има един много голям корен, който се спуска в земята, и много по‑малки корени, които излизат от него. Този тип е характерен за двусемеделни растения като морков и много дървета.
  • Разпръсната (влакнеста) коренова система: има много корени, които отиват във всички посоки и са приблизително еднакви по големина. Този тип е типичен за повечето едносемеделни растения, като тревите.

Строеж на корена (основни части)

  • Коренов връх (коренова пъпка) — мястото на активно дължене; защитен е от коренов капачец.
  • Зона на удължаване — клетки се делят и удължават, което прави корена да расте във дълбочина.
  • Зона на всмукване — тук се намират кореновите власинки (root hairs), които увеличават повърхността за абсорбция на вода и минерали.
  • Зона на провеждане — съдове с ксилема и флоема, които пренасят вода и вещества между корена и надземните части.
  • Епидермис, кора (кортикална тъкан) и ендодерма — слоевете, които регулират движението на разтворите; ендодермата с Каспарианова лента контролира преминаването на вода към проводящата тъкан.
  • Перицикъл — тъкан, от която започват страничните (латерални) корени.

Функции на корените

  • Всмукване — поглъщане на вода и разтворени минерални соли от почвата чрез кореновите власинки.
  • Провеждане — пренос на вода и разтворени вещества към стъблото и листата (ксилем) и на продукти от фотосинтеза към корена (флоем).
  • Запасване — съхранение на въглехидрати и други вещества (напр. кореноплоди като морков, захарно цвекло, и др.).
  • Закрепване — фиксиране на растението в почвата и осигуряване на устойчивост срещу вятър и ерозия.
  • Взаимодействие с микроорганизми — включително микориза и фиксация на азот чрез коренни възели при бобовите растения.
  • Вегетативно размножаване — при някои видове корените могат да дават нови растения (напр. коренови издънки).

Модифицирани корени (примерни форми)

  • Запасни корени — пълни със запасни вещества (напр. морков, бяла ряпа).
  • Въздушни корени — на растения като орхидеи; служат за абсорбция на влага и закотвяне.
  • Дишащи корени (пнеуматофори) — при растения в блатисти места, които помагат за обмен на въздух.
  • Опорни (бутреси) — силно разширени корени за стабилизиране на високи дървета.
  • Корени‑луковици и видоизменени подземни органи — при някои растения границата между корен и подземно стъбло може да бъде неясна (напр. клубени, корени‑резервоари).
  • Адвентициални корени — възникват от стъбла или листа и служат за закрепване, хранене или размножаване.

Микориза и други взаимоотношения

Микоризата е симбиотична връзка между корените и гъбичките, при която гъбите разширяват зоната за всмукване на корените и доставят трудно подвижни минерали (напр. фосфор), а растението доставя на гъбата органична материя. Мнозина организми в почвата (бактерии, антраксни микроорганизми) също въздействат на храненето и здравето на корените.

Допълнителни факти и рекорди

Някои корени достигат големи дълбочини — Един от корените, открит в Аризона, САЩ, е бил на 60 м под повърхността. Корените също са много силни; корените на някои дървета могат да разрушат камъни и да разширяват пукнатини в скалите. Корените не са зелени, защото клетките им нямат хлорофил и не извършват фотосинтеза.

Значение за екосистемите и човека

  • Корените подобряват структурата на почвата, намаляват ерозията и подпомагат водния режим на терена.
  • Много хранителни растения имат значими запасващи корени, които са част от човешката храна.
  • Разбирането на кореновата биология е важно за земеделието, залесяването и опазването на биоразнообразието.

Корените са сложен и динамичен орган, който съчетава анатомични, физиологични и екологични функции — от всмукване на вода и минерали до взаимодействия с микроорганизми и участие в цикъла на хранителните вещества в природата.