Грах (Pisum sativum) — ботанично описание, видове и отглеждане
Грах (Pisum sativum): ботанично описание, видове, история и практически съвети за отглеждане — всичко за здрави реколти и избор на подходящ сорт.
Въпреки че в кулинарията грахът се разглежда като зеленчук, от ботаническа гледна точка той е плод; терминът се използва най-често за описание на малките сферични семена или шушулките на бобовите растения Pisum sativum. Това е оригиналният моделен организъм, използван от Грегор Мендел в ранната му работа по генетика. Растението има характерни двойни листа с няколко чифта листчета и често завършва с усукана дръжка (успорка), която служи за прикрепване и катерене по опори. Цветовете са единични, обикновено бели, розови или лилави, а след опрашване се образуват шушулки (бобови плодове), които съдържат от няколко до над десет семена.
Названието се използва и за описание на други ядливи семена от Fabaceae, като гълъбов грах (Cajanus cajan), нахут, кравешки грах (Vigna unguiculata) и семената на няколко вида Lathyrus. В практиката различаваме няколко основни групи грах: грах за пресен консумация (сочен или зелeн грах), грах с ядливи шушулки (snow peas, sugar snap) и полски/сух грах за сушене и производство на разделен грах.
P. sativum е едногодишно растение. То е хладнокръвна култура, която се засажда през зимата. Средното тегло на граха е между 0,1 и 0,36 грама. Видът е като пресен зеленчук, но се отглежда и за производство на сух грах, като например разделен грах. Тези сортове обикновено се наричат полски грах. Кореновата система образува възли с бактерии, фиксиращи азот, което прави граха ценен за подобряване на почвеното плодородие в сеитбообращението.
P. sativum се отглежда от хиляди години, местата на отглеждане са описани в Южна Сирия и Югоизточна Турция, а някои твърдят, че отглеждането на грах с пшеница и ечемик изглежда е свързано с разпространението на неолитното земеделие в Европа. Археологически находки показват различни форми — както диви, така и селектирани — което свидетелства за дълга култивационна история и селекция за по-големи и по-сочни семена.
Ботанично описание
- Височина: от 20 до над 100 см в зависимост от сорта (джудже, средни и високи катерачи).
- Листа: перести, с няколко чифта листчета и терминални усуквания (успорки).
- Цветове: единични, зигоморфни; цвят бял, розов, пурпурен.
- Плод: шушулка (боб), дълга 3–10 см, съдържаща 3–10 (понякога повече) семена.
- Корени: плитки, с коренови възли, асоциирани с Rhizobium, фиксиращи атмосферния азот.
Основни видове и селекции
- Грах за фреш (garden peas) — обира се и се яде обикновено обелен; семената са сладки и сочни.
- Снежни грахове (snow peas) — шушулките са тънки и плоски, ядат се цели, често в ориенталската кухня.
- Sugar snap (сладък грах) — шушулките са изпълнени и месести, годни за консумация заедно със семената.
- Полски/сух грах — зрее до сухо състояние и се използва за разделен грах, брашно и съхранение.
Отглеждане и агротехника
Грахът предпочита хладен климат и се развива най-добре при пролетни или есенни посеви в умерените ширини. Ето основните практики за успешно отглеждане:
- Почва: дълбоко обработена, рохкава, добре дренирана; предпочита pH 6,0–7,5. Тежките, преовлажнени почви са неподходящи.
- Торене: не изисква високи нива на азот поради фиксацията от кореновите бактерии; добавяне на фосфор и калий при нужда. Избягвайте обилно азотно торене, което стимулира листна маса за сметка на плододаването.
- Сеитбена норма и дълбочина: семена се засяват на 2–4 см дълбочина; разстояние между семената 5–8 см за пресен грах, по-голямо за полски сортове; редове 30–60 см.
- Време на засаждане: пролетни посеви когато почвата е обработваема и температурата 4–8 °C; в по-топъл климат — есенни за зимно-ранно производство.
- Подпори: високи и катеращи сортове изискват подпорки (решетки, колове, телени мрежи) за оптимално проветрение и лесна беритба.
- Поливане: редовно, особено при зигане и образуване на шушулки; избягвайте преовлажняване. Засушаване по време на цъфтежа намалява добивите.
- Сеитбооборот: избягвайте засаждане на бобови след бобови култури поради риск от натрупване на болести и вредители.
Болести и вредители
- Вредители: листни въшки (афиди), грахова мана (pea weevil), молци (pea moth) — вредят на семената; бръмбари и охлюви при млади растения.
- Болести: гъбични заболявания като брашнеста мана, аскохитоза (ascochyta blight), кореново гниене; вирусни болести, предавани от насекоми.
- Превенция: избор на здрав посадъчен материал, устойчиви сортове, спазване на сеитбооборот, добри вентилационни практики, контрол на насекомите в ранните фази.
Беритба и съхранение
- Беритба: за пресен грах се бере в стадий на млечна зрялост (когато семената са сочни); за сух грах — след пълно изсъхване на шушулките.
- Срок на съхранение: пресен грах бързо губи сладостта — съхранявайте в хладилник и консумирайте в рамките на няколко дни; за по-дълго се бланшира и замразява. Сухият грах може да се съхранява дълго в сухи, хладни и проветриви условия.
- Обработване: за разделен грах (split peas) семената се сушат и обелените грозда се разделят механично.
Културна и кулинарна употреба
Грахът е универсален в кухнята: използва се прясно за гарнитури, в супи (крем-супа и класическата "грахова супа"), в салати, в ориенталска и европейска кулинария. Снежните и sugar snap сортове са популярни в бързи ястия и сотиране. Сухият и разделен грах е основна съставка за традиционни супи и пюрета.
Хранителна стойност и ползи за здравето
Грахът е добър източник на растителни белтъчини, диетични фибри, витамини (особено В-комплекс, витамин C, K и A) и минерали като желязо и манган. Консумацията на грах подпомага храносмилането, дава енергия и подпомага здравето на кръвоносните съдове и костите. Поради високото си съдържание на фибри и протеин, е подходящ компонент в хранителни режими за контрол на теглото и кръвната захар.
Селекция и съвети за градинари
- Избирайте сортове според целта: бързорастящи за пресна консумация, по-устойчиви и високо продуктивни за сушене.
- За по-ранна реколта използвайте подслон или засаждане под полиетиленови тунели.
- Поддържайте умерено напояване и избягвайте прекомерно торене с азот.
- Събирайте често — за да стимулирате образуването на нови шушулки, за пресните сортове обирайте редовно.
Грахът продължава да бъде важна култура както в малките градини, така и в интензивните стопанства, благодарение на хранителните си качества, агрономическите ползи и кулинарната си универсалност.

Pisum sativum
Описание на Pisum Sativum
Това е зеленчукова култура с хладен сезон. Семената могат да се засаждат веднага щом температурата на почвата достигне 10 °C, като растенията се развиват най-добре при температури от 13 °C до 18 °C. Те не се развиват добре в летните горещини на по-топлия умерен и низинен тропически климат, но растат добре в по-хладните тропически райони с голяма надморска височина. Грахът расте най-добре в леко кисели, добре дренирани почви.

Растение грах
Разпръскване на семената
Семената се разпръскват, когато шушулката достигне зрялост и се разпука. При това грахът се разпръсква на възможно най-голямо разстояние, което е възможно за растението.
Различни сортове грах
Отгледани са няколко сорта P. sativum. Широко разпространени примери за култивиране са:
- Pisum sativum var. macrocarpon е известен като снежен грах
- Pisum sativum var. macrocarpon ser. cv. е познат като грах за захарни петна
Начини на хранене с грах
Пресният грах често се консумира сварен и овкусен с масло и/или мента като зеленчукова гарнитура. При сервиране към граха често се добавя и сол. Свежият грах се използва и в пайове, салати и запеканки. Граховите шушулки (особено сладките сортове, наречени манджа и захарен грах, или по-плоските "снежни грахчета", наречени hé lán dòu, 荷兰豆 на китайски) се използват в пържени ястия, особено в американската китайска кухня.[2] Грахът не се съхранява добре, след като бъде откъснат, и ако не се използва бързо, е най-добре да се запази чрез сушене, консервиране или замразяване в рамките на няколко часа след събирането.
Сушеният грах често се приготвя на супа или просто се консумира самостоятелно. В Япония и други страни от Югоизточна Азия, включително Тайланд, Тайван и Малайзия, грахът се пече и осолява и се консумира като закуска. В Обединеното кралство грахът се използва за приготвяне на традиционното ястие pease pudding (или "pease porridge"). В Северна Америка подобно традиционно ястие е супата от грах.
В китайската кухня граховите кълнове (豆苗 dòu miáo) често се използват в пържените ястия, а цената им е сравнително висока поради приятния им вкус.
Някои форми на етикет изискват грахът да се яде само с вилица, а не да се набутва върху вилицата с нож [3][4].

Сух, жълт сплит грах
Въпроси и отговори
Въпрос: Грахът зеленчук ли е или плод?
О: Въпреки че в кулинарията се третира като зеленчук, грахът от ботаническа гледна точка е плод.
В: Как се нарича бобовото растение, използвано от Грегор Мендел в работата му по генетика?
О: Бобовото растение, използвано от Грегор Мендел в работата му по генетика, е Pisum sativum.
В: Има ли други ядливи семена от семейство Fabaceae освен граха?
О: Да, има и други ядливи семена от семейство Fabaceae, като гълъбов грах, нахут, кравешки грах и семената на няколко вида Lathyrus.
В: Какво растение е P. sativum?
О: P. sativum е едногодишно растение.
В: Кога се засажда P. sativum?
О: P. sativum е хладна култура, която се засажда през зимата.
В: Какво е средното тегло на граха?
О: Средното тегло на граха е между 0,1 и 0,36 грама.
В: Отдавна ли се отглежда P. sativum?
О: Да, P. sativum се отглежда от хиляди години, като отглеждането му дори се свързва с разпространението на неолитното земеделие в Европа.
обискирам