Круша: описание, произход, хранителна стойност, ползи и употреба

Круша — пълен гид: описание, произход, хранителна стойност, здравни ползи и идеи за употреба в кухнята. Открий рецепти, съхранение и полезни факти.

Крушата е ядлив плод. Формата ѝ е сълза. Вкусът на крушите е най-добър, когато са хладни. Те са сочни. Крушите не узряват добре на дърветата. Те могат да бъдат меки в центъра. Могат да се пекат, консервират, замразяват или консумират пресни. От тях могат да се приготвят конфитюри, желета или сокове. От тях могат да се правят пайове и да се слагат в салати или детски храни. Те са съставени от осемдесет и три процента вода. Кожицата им е зелена, червена, жълта или кафява. Крушата произхожда от Европа, Африка и Азия. Крушовите дървета растат в тежки почви.

Крушите са в подсемейство Maloideae заедно с ябълките. То е подсемейство на семейство Rosaceae.

Описание

Крушите (род Pyrus) са месести плодове с характерна „сълзовидна“ форма при повечето култивирани сортове. Дърветата достигат от няколко метра до 10–15 м височина в зависимост от сорта и условията. Листата са прости, с овална форма; през пролетта дърветата цъфтят с бели или бледорозови цветове, привличащи опрашители. Месото на плода е хрупкаво или мекичко, в зависимост от сорта — някои сортове имат „гратин“ (мелкозърнеста, кремообразна структура). Кожицата може да бъде гладка или с грубеникав, на петънца вид.

Произход и история

Крушата произхожда от широк район в Европа, северна Африка и Азия. Дивите видове са били разпространявани и култивирани от древни времена — доказателства за култивиране има още в древен Китай и Средиземноморието. През вековете са селекционирани множество сортове за различни климатични зони, вкусове и приложения (свежа консумация, консервиране, дестилация за плодови спиртни напитки).

Често срещани сортове

• Bartlett (Williams) — сочен и ароматен, популярен за сокове и компоти.
• Bosc — по-твърд, с тъмна кафеникава кожа, подходящ за печене.
• Comice — много сладък и нежен, подходящ за директна консумация и деликатеси.
• Conference — широко разпространен в Европа, добър баланс между сладост и киселинност.

Хранителна стойност (приблизително за 100 g свежа круша)

• Енергия: ~57 kcal
• Вода: ~83 g (както е посочено горе)
• Въглехидрати: ~15 g (в т.ч. захари ~10 g)
• Фибри: ~3.1 g
• Протеини: ~0.4 g
• Мазнини: ~0.1 g
• Витамин C: ~4.3 mg
• Витамин K: ~4.5 µg
• Калий: ~119 mg
• Малки количества витамини от група B, мед, фолати и антиоксиданти

Ползи за здравето

• Фибрите подпомагат храносмилането, стимулират перисталтиката и подпомагат усещането за ситост.
• Антиоксиданти (флавоноиди, витамин C) помагат за намаляване на оксидативния стрес и възпалителните процеси.
• Калият подкрепя сърдечно-съдовото здраве чрез регулиране на кръвното налягане.
• Ниско съдържание на мазнини и умерена калорийност — подходяща за диети за контрол на теглото.
• Хидратация — високото съдържание на вода прави крушите освежаващи и полезни при топло време.

Употреба в кухнята и промишлеността

Крушите са многостранни:

• Пресни — като десерт или добавка към салати и сандвичи.
• Печене и готвене — пайове, тарти, печени крушки и компоти.
• Консервиране — конфитюри, желета и сокове.
• Замразяване — нарязани или пускаеми в компоти след кратко бланширане и добавяне на лимонена киселина за предотвратяване на потъмняване.
• Детска храна — пюрета и пасирани продукти за бебета.
• Промишлено — производство на плодови спиртни напитки (например крушен бренди), а в някои региони — перри (плодова сайдер от круши).

Подбор и съхранение

• За да проверите дали крушата е узряла: леко натиснете в областта на шийката (върха) — трябва да има малко големина на омекване, но плодът не трябва да е много мек по целия обем.
• Много сортове узряват след бране — оставете ги при стайна температура, за да омекнат и развият аромат. След узряване ги съхранявайте в хладилник за по-дълъг срок.
• За съхранение на дългосрочен план изберете здрави, неувредени плодове; поддържайте хлад и вентилация, избягвайте съхранение с етилен-чувствителни плодове, ако искате да забавите зреењето.

Отглеждане и опрашване

Крушовите дървета предпочитат умерен климат и дълбоки, добре дренирани почви, но има сортове за по-тежки почви. Повечето култивирани сортове изискват опрашвачи (различни сортове круши или диви видове), тъй като дребните самоплодни сортове са по-редки. Болести като черница, парене по листата и вредители като листни въшки и плодови червеи могат да засегнат добива — превантивните мерки включват резитба, санитарни практики и, при необходимост, контрол с одобрени методи.

Възможни рискове и алергии

Някои хора с алергия към полени (например бреза) могат да изпитат симптоми на оралния алергиен синдром при консумация на пресни круши (сърбеж или подуване в устата и гърлото). Обработването чрез готвене често премахва този ефект. Също така внимателно избягвайте консумация на гниещи или заразени плодове.

Съвети за употреба

• Комбинират се добре с меки сирена (като бри и козе сирене), орехи, мед, вино и плодови сосове.
• За пюрета и сокове използвайте по-сладки сортове; за печене предпочитайте по-стабилни сортове като Bosc.
• За запазване на цвета при рязане на пресни круши напръскайте с малко лимонов сок или потопете в леко кисел разтвор за кратко.

Крушата е универсален плод, който освен вкус и разнообразие в храненето предлага и здравословни ползи. Правилният подбор на сорт, внимателно съхранение и подходяща кулинарна обработка позволяват да се използва максимално потенциалът ѝ както в домашната кухня, така и в промишлени продукти.

Въпроси и отговори

В: Какво е круша?

В: Какъв е най-добрият начин да се яде круша?

В: Узряват ли крушите добре на дърветата?

В: Какви са някои начини за използване на крушите в кулинарията?

В: Какво е съдържанието на вода в крушата?

В: Откъде произхождат крушите?

В: Към кое семейство принадлежат крушите?

Търсене по буква