Круша: описание, произход, хранителна стойност, ползи и употреба

Круша — пълен гид: описание, произход, хранителна стойност, здравни ползи и идеи за употреба в кухнята. Открий рецепти, съхранение и полезни факти.

Автор: Leandro Alegsa

Крушата е ядлив плод. Формата ѝ е сълза. Вкусът на крушите е най-добър, когато са хладни. Те са сочни. Крушите не узряват добре на дърветата. Те могат да бъдат меки в центъра. Могат да се пекат, консервират, замразяват или консумират пресни. От тях могат да се приготвят конфитюри, желета или сокове. От тях могат да се правят пайове и да се слагат в салати или детски храни. Те са съставени от осемдесет и три процента вода. Кожицата им е зелена, червена, жълта или кафява. Крушата произхожда от Европа, Африка и Азия. Крушовите дървета растат в тежки почви.

Крушите са в подсемейство Maloideae заедно с ябълките. То е подсемейство на семейство Rosaceae.

Описание

Крушите (род Pyrus) са месести плодове с характерна „сълзовидна“ форма при повечето култивирани сортове. Дърветата достигат от няколко метра до 10–15 м височина в зависимост от сорта и условията. Листата са прости, с овална форма; през пролетта дърветата цъфтят с бели или бледорозови цветове, привличащи опрашители. Месото на плода е хрупкаво или мекичко, в зависимост от сорта — някои сортове имат „гратин“ (мелкозърнеста, кремообразна структура). Кожицата може да бъде гладка или с грубеникав, на петънца вид.

Произход и история

Крушата произхожда от широк район в Европа, северна Африка и Азия. Дивите видове са били разпространявани и култивирани от древни времена — доказателства за култивиране има още в древен Китай и Средиземноморието. През вековете са селекционирани множество сортове за различни климатични зони, вкусове и приложения (свежа консумация, консервиране, дестилация за плодови спиртни напитки).

Често срещани сортове

  • Bartlett (Williams) — сочен и ароматен, популярен за сокове и компоти.
  • Bosc — по-твърд, с тъмна кафеникава кожа, подходящ за печене.
  • Comice — много сладък и нежен, подходящ за директна консумация и деликатеси.
  • Conference — широко разпространен в Европа, добър баланс между сладост и киселинност.

Хранителна стойност (приблизително за 100 g свежа круша)

  • Енергия: ~57 kcal
  • Вода: ~83 g (както е посочено горе)
  • Въглехидрати: ~15 g (в т.ч. захари ~10 g)
  • Фибри: ~3.1 g
  • Протеини: ~0.4 g
  • Мазнини: ~0.1 g
  • Витамин C: ~4.3 mg
  • Витамин K: ~4.5 µg
  • Калий: ~119 mg
  • Малки количества витамини от група B, мед, фолати и антиоксиданти

Ползи за здравето

  • Фибрите подпомагат храносмилането, стимулират перисталтиката и подпомагат усещането за ситост.
  • Антиоксиданти (флавоноиди, витамин C) помагат за намаляване на оксидативния стрес и възпалителните процеси.
  • Калият подкрепя сърдечно-съдовото здраве чрез регулиране на кръвното налягане.
  • Ниско съдържание на мазнини и умерена калорийност — подходяща за диети за контрол на теглото.
  • Хидратация — високото съдържание на вода прави крушите освежаващи и полезни при топло време.

Употреба в кухнята и промишлеността

Крушите са многостранни:

  • Пресни — като десерт или добавка към салати и сандвичи.
  • Печене и готвене — пайове, тарти, печени крушки и компоти.
  • Консервиране — конфитюри, желета и сокове.
  • Замразяване — нарязани или пускаеми в компоти след кратко бланширане и добавяне на лимонена киселина за предотвратяване на потъмняване.
  • Детска храна — пюрета и пасирани продукти за бебета.
  • Промишлено — производство на плодови спиртни напитки (например крушен бренди), а в някои региони — перри (плодова сайдер от круши).

Подбор и съхранение

  • За да проверите дали крушата е узряла: леко натиснете в областта на шийката (върха) — трябва да има малко големина на омекване, но плодът не трябва да е много мек по целия обем.
  • Много сортове узряват след бране — оставете ги при стайна температура, за да омекнат и развият аромат. След узряване ги съхранявайте в хладилник за по-дълъг срок.
  • За съхранение на дългосрочен план изберете здрави, неувредени плодове; поддържайте хлад и вентилация, избягвайте съхранение с етилен-чувствителни плодове, ако искате да забавите зреењето.

Отглеждане и опрашване

Крушовите дървета предпочитат умерен климат и дълбоки, добре дренирани почви, но има сортове за по-тежки почви. Повечето култивирани сортове изискват опрашвачи (различни сортове круши или диви видове), тъй като дребните самоплодни сортове са по-редки. Болести като черница, парене по листата и вредители като листни въшки и плодови червеи могат да засегнат добива — превантивните мерки включват резитба, санитарни практики и, при необходимост, контрол с одобрени методи.

Възможни рискове и алергии

Някои хора с алергия към полени (например бреза) могат да изпитат симптоми на оралния алергиен синдром при консумация на пресни круши (сърбеж или подуване в устата и гърлото). Обработването чрез готвене често премахва този ефект. Също така внимателно избягвайте консумация на гниещи или заразени плодове.

Съвети за употреба

  • Комбинират се добре с меки сирена (като бри и козе сирене), орехи, мед, вино и плодови сосове.
  • За пюрета и сокове използвайте по-сладки сортове; за печене предпочитайте по-стабилни сортове като Bosc.
  • За запазване на цвета при рязане на пресни круши напръскайте с малко лимонов сок или потопете в леко кисел разтвор за кратко.

Крушата е универсален плод, който освен вкус и разнообразие в храненето предлага и здравословни ползи. Правилният подбор на сорт, внимателно съхранение и подходяща кулинарна обработка позволяват да се използва максимално потенциалът ѝ както в домашната кухня, така и в промишлени продукти.

Описание

Крушата произхожда от дървото Pyrus communis, наричано още обикновена круша. Дървото може да бъде високо от 10 до 20 метра (33 до 66 фута). Те живеят средно 65 години. Започва като дърво с форма на пирамида. С израстването си става закръглено. Накрая става овално. Това дърво има сива кора, покрита с пукнатини. Листата му са тъмнозелени и са дълги 10 см (3,9 инча). Цветовете са розови или бели и са дълги до 1,5 сантиметра (0,59 инча).

Крушата се нуждае от почва, която не е нито прекалено суха, нито прекалено влажна. Расте най-добре при умерен и влажен климат.

Според Pear Bureau Northwest в света се отглеждат около 3000 известни сорта круши.

История

Крушата произхожда от Източна Европа и Западна Азия. Тя се е развивала през неолита. Стандартната ѝ форма е резултат от различни хибридизации на диви екземпляри.

Крушата е била отглеждана и от римляните, които я консумирали сурова или сготвена, както ябълките.

Изображения

·        

Разрязана круша

·        

Цветове на круши

Свързани страници

Въпроси и отговори

В: Какво е круша?


О: Крушата е плод с форма на сълза, който расте на дърво в Северното полукълбо и може да се бере от края на лятото до октомври.

В: Какъв е най-добрият начин да се яде круша?


О: Вкусът на крушите е най-добър, когато са хладни, затова се препоръчва да се консумират охладени.

В: Узряват ли крушите добре на дърветата?


О: Крушите не зреят добре на дърветата, така че обикновено се берат, когато са зрели, но не напълно узрели, и след това се оставят да узреят от дървото.

В: Какви са някои начини за използване на крушите в кулинарията?


О: Крушите могат да се пекат, консервират, замразяват или консумират пресни. От тях могат да се приготвят конфитюри, желета или сокове. От тях могат да се правят пайове, да се слагат в салати или детски храни.

В: Какво е съдържанието на вода в крушата?


О: Крушите съдържат осемдесет и три процента вода.

В: Откъде произхождат крушите?


О: Крушите произхождат от Европа, Африка и Азия.

В: Към кое семейство принадлежат крушите?


О: Крушите принадлежат към подсемейство Maloideae, което е подсемейство на семейство Rosaceae, заедно с ябълките.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3