Паваж
Пътна настилка или паваж (на американски език) е траен повърхностен материал, положен върху площ, предназначена за движение на превозни средства или пешеходци. Използва се предимно като пътна настилка. Паважът (на британски английски) обикновено се отнася за тротоар или пешеходна пътека. В миналото широко са се използвали пътни настилки от чакъл, калдъръм и гранитни плочи. Тези настилки са заменени предимно с асфалт или бетон, положени върху уплътнен основен слой. Пътните настилки често се маркират, за да насочват движението. Днес започват да се използват методи за пропускливи настилки за пътни платна и пешеходни пътеки с ниско въздействие.
История
През 1984 г. Лора Инголс Уайлдър, авторката на "Малката къща в прерията", пътувайки с родителите си във вагон, пише за първия път, когато вижда паваж:
| " | "В самия център на града земята беше покрита с някаква тъмна материя, която заглушаваше всички колела и заглушаваше звука на копитата. Приличаше на катран, но татко беше сигурен, че не е катран, и беше нещо като каучук, но не можеше да бъде каучук, защото каучукът струваше твърде скъпо. Видяхме дами, облечени в коприна и с накъдрени чадъри, които вървяха с придружителите си през улицата. Подметките им правеха вдлъбнатини по улицата и докато гледахме, тези вдлъбнатини бавно се запълваха и изглаждаха. Сякаш тези неща бяха живи. Беше като магия." | " |
Първите асфалтирани пътища са създадени от картагенците около 600 г. пр. Древният Рими унищожил Картаген, но може би е заимствал идеята за павирани пътища. Впоследствие те построяват над 87 000 км пътища в цялата си империя.
Томас Телфорд (1757-1834) е шотландски строителен инженер. Известен е с изграждането на равни пътища, за които са необходими по-малко коне за теглене на колите. Неговите пътища са били добре проектирани и са издържали на тежки товари. Джон Лудън Макадам (1756-1836 г.) е шотландски инженер и строител на пътища. Той изобретява нов процес - "макадамизация" - за изграждане на пътища с гладка и твърда повърхност, която се оттича бързо. Неговите пътища били по-издръжливи и по-малко кални от пътищата, основани на почва.
Асфалт
Към 1870 г. в САЩ пътищата се строят с асфалт, разпръскван с гребла и уплътняван с парни валяци. През 1894 г. Клифърд Ричардсън, американски инженер, установява, че пътищата, покрити с асфалт, не съдържат достатъчно едър чакъл. Той изготвя спецификация за най-издръжливата настилка по онова време.
Към 1907 г. естественият асфалт се използва по-малко от асфалта на петролна основа за пътища. Автомобилите стават по-популярни и са необходими повече пътища. Това създава нови методи за производство на асфалт. Втората световна война създава необходимост от по-добра и по-здрава настилка, върху която да кацат тежки самолети.
Бетон
Древните римляни са първите мащабни потребители на бетон. Но след разпадането на Западната римска империя бетонът се използва рядко. Бетонът като строителен материал се развива отново в средата на XVIII век. Една от най-значимите употреби на бетонната настилка се появява през 50-те години на ХХ век с началото на изграждането на междущатската пътна система в САЩ. В САЩ има около 45 000 мили междущатски магистрали. Около 60 % от тях са бетонни.
