Аристарх от Самос

Аристарх (310 г. пр.н.е. - около 230 г. пр.н.е.) е древногръцки астроном и математик. Неговият е първият известен модел, който поставя Слънцето в центъра на познатата ни Вселена, а Земята се върти около него (вж. Слънчева система).

Аристарх е повлиян от Филолай от Кротон, но идентифицира "централния огън" със Слънцето и поставя другите планети в правилния ред на разстоянието им около Слънцето. Астрономическите му идеи често са отхвърляни в полза на геоцентричните теории на Аристотел и Птолемей.

Лична информация

Името му е Ἀρίσταρχος с гръцки букви, което се транслитерира като Аристархос. Роден е на остров Самос, в източната част на Егейско море.

Хелиоцентризъм

Хелиоцентризмът е идеята, че Слънцето е в центъра. Въпреки че оригиналният текст е изгубен, препратка в книгата на Архимед "Пясъчният лечител" описва друг труд на Аристарх, в който той развива хелиоцентричния модел като алтернативна хипотеза. Архимед пише:

Вие (крал Гелон) сте наясно, че "Вселена" е името, дадено от повечето астрономи на сферата, чийто център е центърът на Земята, а радиусът ѝ е равен на правата линия между центъра на Слънцето и центъра на Земята. Това е общоприетото описание, което сте чували от астрономите. Но Аристарх е изнесъл книга, състояща се от определени хипотези, в която вследствие на направените предположения се оказва, че Вселената е многократно по-голяма от току-що споменатата "вселена". Неговите хипотези са, че неподвижните звезди и Слънцето остават неподвижни, че Земята се върти около Слънцето по окръжност, като Слънцето лежи в средата на дъното, и че сферата на неподвижните звезди, разположена около същия център като Слънцето, е толкова голяма, че кръгът, в който той предполага, че се върти Земята, има такова отношение към разстоянието на неподвижните звезди, каквото има центърът на сферата към нейната повърхност.

- Пясъчният лечител

Така че Аристарх вярва, че звездите са много далеч, което е важна стъпка. Следователно не е имало наблюдаем паралакс, т.е. движение на звездите една спрямо друга, докато Земята се движи около Слънцето. Звездите са много по-отдалечени, отколкото е било общоприето в древността; а миниатюрното количество звезден паралакс се открива само с телескопи.

Старият геоцентричен модел обясняваше планетарния паралакс и се приемаше, че е причината да не се наблюдава звезден паралакс. Отхвърлянето на хелиоцентричния възглед е било широко разпространено, както подсказва следният пасаж от Плутарх (За видимото лице в сферата на Луната):

Клеант [съвременник на Аристарх и ръководител на стоиците] смятал, че е дълг на гърците да обвинят Аристарх в безбожие за това, че е пуснал в ход огнището на вселената... като предположил, че небето остава в покой, а земята се върти в наклонен кръг, докато в същото време се върти около собствената си ос.

- Tassoul, Кратка история на слънчевата и звездната физика

Единственият друг астроном от древността, за когото е известно името и който е подкрепял хелиоцентричния модел на Аристарх, е Селевк, елински астроном, живял един век след Аристарх.

Хелиоцентричната теория е успешно възстановена близо 1800 години по-късно от Коперник, след което Йоханес Кеплер и Исак Нютон дават теоретично обяснение, основано на законите на физиката, а именно законите на Кеплер за движението на планетите и законите на Нютон за гравитационното привличане и динамиката.

Прецесия

Във Ватиканската библиотека са запазени два древни ръкописа с оценки на продължителността на годината. Единственият древен учен, който посочва две различни стойности, е Аристарх. И двете са близки до стойностите, използвани по-късно от Хипарх и Птолемей, а посочената прецесия е почти точно 1 градус на век - стойност, която е твърде ниска. Прецесията от 1 градус на век е използвана от всички по-късни астрономи до арабите. Правилната стойност по времето на Аристарх е била около 1,38 градуса на век.

Изчисленията на Аристарх от III в. пр.н.е. за относителните размери на Слънцето, Земята и Луната (отляво надясно), от гръцко копие от X в. от н.е.Zoom
Изчисленията на Аристарх от III в. пр.н.е. за относителните размери на Слънцето, Земята и Луната (отляво надясно), от гръцко копие от X в. от н.е.

Въпроси и отговори

В: Кой е Аристарх от Самос?


О: Аристарх е древногръцки астроном и математик.

В: Какъв е бил моделът на Аристарх за Вселената?


О: Моделът на Аристарх на Вселената поставя Слънцето в центъра, а Земята се върти около него.

В: Как е повлиял Аристарх на работата си?


О: Аристарх е повлиян от друг философ и математик на име Филолай от Кротон.

В: Какво определя Аристарх като "централен огън"?


О: Аристарх идентифицира "централния огън" със Слънцето.

В: В какъв ред Аристарх поставя планетите около Слънцето?


О: Аристарх поставил планетите в правилния ред на разстоянието им около Слънцето.

В: Как са били възприети идеите на Аристарх от другите по онова време?


О: Астрономическите идеи на Аристарх често били отхвърляни в полза на геоцентричните теории на Аристотел и Птолемей.

В: Каква е била приблизителната продължителност на живота на Аристарх?


О: Аристарх е живял от около 310 г. пр.н.е. до около 230 г. пр.н.е.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3