Астероиден пояс
Астероидният пояс или основният пояс е пръстен от малки и големи скали и прах между орбитите на Марс и Юпитер. Най-големият обект в астероидния пояс е Церера, планета джудже. Пропастите на Киркууд разделят астероидния пояс на няколко групи.
Повечето астероиди се движат по орбита на разстояние 2 до 3 пъти по-голямо от разстоянието между Земята и Слънцето. Планетите, които се намират "вътре" - или преди - астероидния пояс (което означава, че са по-близо до Слънцето), се наричат вътрешни планети. Планетите, които се намират "извън" - тоест след астероидния пояс, се наричат външни планети: така Меркурий, Венера, Земята и Марс са вътрешни планети, а Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са външни планети.
Произход
През 1802 г., малко след като открива 2 Палас, Хайнрих Олберс предлага на Уилям Хершел, че Церера и Палас са фрагменти от много по-голяма планета, която някога е заемала района на Марс и Юпитер, като тази планета е претърпяла вътрешна експлозия или кометен удар преди много милиони години. Тази хипотеза е изгубила популярност. Голямото количество енергия, необходимо за разрушаването на планета, както и малката обща маса на пояса (само около 4 % от масата на Луната) не подкрепят хипотезата. Освен това значителните химически разлики между астероидите са трудно обясними, ако те произхождат от една и съща планета. Днес повечето учени приемат, че астероидите изобщо не са образували планета.
Най-общо казано, формирането и еволюцията на Слънчевата система са се случили, когато облак от междузвезден прах и газ се е сринал под въздействието на гравитацията, за да образува Слънцето и планетите, а накрая и планетите. Тази гравитационна акреция доведе до образуването на скалистите планети и газовите гиганти.
Планетарните частици в района, който ще се превърне в астероидния пояс, са твърде силно смущавани от гравитацията на Юпитер, за да се образува планета. Вместо това те продължават да обикалят около Слънцето както преди, като от време на време се сблъскват. В районите, където скоростта на сблъсъците е била твърде висока, раздробяването на планетите е било по-често срещано от акрецията, което е предотвратило образуването на тела с размерите на планети.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява астероидният пояс?
О: Астероидният пояс е пръстен от малки и големи скали и прах между орбитите на Марс и Юпитер.
В: Кой е най-големият обект в астероидния пояс?
О: Най-големият обект в астероидния пояс е Церера, планета джудже.
В: Как е разделен астероидният пояс?
О: Астероидният пояс е разделен на няколко групи чрез пролуките на Киркууд.
В: На какво разстояние обикалят повечето астероиди?
О: Повечето астероиди се движат по орбита на разстояние 2 до 3 пъти по-голямо от разстоянието между Земята и Слънцето.
В: Кои са вътрешните планети?
О: Вътрешните планети са планетите, които се намират "вътре" - или преди астероидния пояс, което означава, че са по-близо до Слънцето. Тези планети включват Меркурий, Венера, Земята и Марс.
В: Кои са външните планети?
О: Външните планети са планетите, които се намират "извън" - тоест след астероидния пояс. Тези планети включват Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
В: Плутон вътрешна или външна планета е?
О: Плутон не е споменат в текста, но е класифициран като планета джудже и се намира в пояса на Кайпер отвъд орбитата на Нептун. Следователно тя се счита за външна планета.
