Сър Фредерик Уилям Хершел FRS (15 ноември 1738 - 25 август 1822) е германско-британски астроном, най-големият астроном наблюдател на онова време. Той е най-известен с откриването на Уран през 1781 г. Открива също инфрачервеното излъчване, двойните звезди и публикува важни каталози на звезди и мъглявини. Хершел построява много телескопи, включително най-големия в света по онова време.

В младежките си години Хершел е бил и музикант. Той свири на виолончело, обой, клавесин и орган. Композира множество музикални произведения, сред които 24 симфонии и много концерти, както и църковна музика.

Роден като Friedrich Wilhelm Herschel в Хановер, той емигрира в Англия в средата на 1750-те и по-късно става известен като Frederick William Herschel. В Англия работи като музикант и учител по музика, преди да се ориентира към астрономията — занятие, което овладява главно чрез практически опити и собствено изработване на инструменти. Построява серия от рефлекторни телескопи с ръчно излъсквани огледала; от малки напредва до гигантски инструменти, сред които прочутият 40-футов рефлектор, издигнат край Слоу (Slough).

Откритието на Уран е станало на 13 март 1781 г., когато Хершел наблюдава „звезда“, която не е в каталозите. Първоначално той мисли, че това е комета, но по-нататъшни изчисления и наблюдения показват, че обектът има планетна орбита. Откритието предизвиква международен интерес; някои предложени имена (например Georgium Sidus в чест на крал George III) не се наложват, а името Уран остава в употреба. За заслугата си той получава кралска подкрепа и през 1782 г. е назначен за кралски астроном, което му осигурява възможност да посвети живота си на наука.

Основни приноси и открития:

  • Откриване на планетата Уран (1781) и откриване на две негови спътници — Титания и Оберон (1787).
  • Откриване на спътници на Сатурн (сред които Мимас и Енцелад) и подробно изучаване на планетарни структури.
  • Откриване на инфрачервеното излъчване (1800) чрез опити с призма и термометър — първото експериментално доказателство за енергия извън видимия червен спектър.
  • Систематични наблюдения и каталогизация на десетки хиляди звезди, мъглявини и двойни звезди; въвеждане на идеята, че някои двойни звезди са физически свързани (бинарни системи), а не просто проекции на небето.
  • Анализи на разпределението на звездите в Млечния път и опити за реконструкция на формата на нашата Галактика.

Хершел работи в тясно сътрудничество със своята сестра Каролайн Хершел, която му помага в наблюденията, открива самостоятелно няколко комети и подготвя каталози, които допълват и разширяват работата му. Неговата обсерватория в Слоу става важен център на астрономическите изследвания, а синът му Джон Хершел по-късно продължава семейната традиция и прави значими приноси в астрономията.

Хершел е уважаван от съвременниците си и получава множество почести — е избран за член на Кралското общество (FRS), получава кралско покровителство и накрая е удостоен с титлата "сър". Продължава научната си дейност до напреднала възраст и остава известен както с откритията си, така и с майсторството в изработката и използването на телескопи. Умира на 25 август 1822 г. в Слоу, Англия, оставяйки богато научно наследство, което полага основите на съвременната астрономия.