Собствено движение (астрономия) — видимото движение на звездите от Земята

Открийте собственото движение на звездите: защо близки обекти като Барнард се движат видимо от Земята и как това помага на астрономите да определят разстояния.

Собствено движение (понякога наричано правилно движение) е наименованието на начина, по който звездите изглеждат бавно движещи се една спрямо друга, когато се наблюдават от Земята.

Това движение се дължи на факта, че всички звезди (включително Слънцето) се движат в пространството със скорости от порядъка на стотици километри в секунда. Понеже повечето звезди са на големи разстояния, тяхното движение проектирано върху небесната сфера е много бавно и става ясно едва след продължителни наблюдения или с помощта на прецизни телескопи и астрометрични каталози.

Исторически собственото движение е установено ясно едва през 1718 г., когато Едмънд Халей забелязва, че звездите Сириус, Арктур и Алдебаран са се преместили спрямо позициите, дадени в каталога на Хипарх от около 130 г. пр.н.е. За период от над 1800 години смяната на позициите е била по-малка от половин градус, което обяснява защо по-рано хората са приемали звездите за неподвижни.

Собственото движение се измерва като ъглова скорост върху небето, обикновено в арксекунди годишно (″/год.) или в милиарксекунди годишно (mas/год.). То има два компонента — по въртене (асцензенция) и по наклон (деклинация) — и общата величина се изчислява като µ = √(µαcosδ² + µδ²), където µαcosδ е компонентата по право възходяща, умножена по косинуса на деклинацията, а µδ е компонентата по деклинацията.

От собственото движение и разстоянието до звездата (измерено чрез паралакс) може да се изведе нейната тангентна (поперечна) скорост в километри в секунда: v_t ≈ 4.74 · µ (″/год.) · d (pc), където 4,74 е преобразуващ фактор, µ е в арксекунди годишно, а d — в парсеци.

Собственото движение е много полезно за астрономите:

• помага за установяване на относителната близост на звездите — близките звезди обикновено имат по-големи ъглови скорости;
• позволява идентификация на съзвездни двойки и звезди-спътници, които се движат заедно (ко-движение);
• дава информация за пространствените скорости на звездите и динамиката на Галактиката;
• служи за съпоставяне и калибриране на астрономически каталози и за откриване на бавни, но значими промени в позициите на обекти.

Ярък пример е звездата на Барнард, която има най-голямото известно собствено движение — около 10,3 арксекунди годишно. Това означава, че за около 87 години тя изминава на небето приблизително една четвърт от градус (или почти половината от видимия диаметър на Луната). Барнард е сред най-близките звезди до нас — на разстояние приблизително 5,98 светлинни години. Осем от десетте звезди с най-големи собствени движения са на разстояние по-малко от 15 светлинни години, което подкрепя връзката между близостта и голямото ъглово движение.

През последните десетилетия прецизните астрометрични мисии направиха революция в измерванията на собствените движения: европейската мисия Hipparcos предостави каталози с милиарксекундна точност, а по-новата мисия Gaia дава данни с точности до микрокосекунди за милиони звезди, позволявайки изучаването на много по-малки и по-далечни проявления на движение.

Важно е да се прави разграничение между собственото движение и други явления, които променят видимите позиции на звездите, като прецесията, аберацията на светлината и промените в референтната система — всички тези ефекти се моделират и отчитат при високопрецизните анализи.

Като цяло собственото движение е ключов инструмент в астрономията за картографиране на звездното небе в триизмерно пространство, за изучаване на динамиката на местната околност на Слънцето и за разкриване на историята и структурата на нашата Галактика.

Въпроси и отговори

В: Какво е правилното движение?

В: Как се получава правилното движение?

В: Кога е открито правилното движение?

В: Колко са се преместили тези звезди след 1800 години?

В: За какво е полезно правилното движение?

В: Коя звезда има най-голямо правилно движение?

Търсене по буква