Клавесин — определение, устройство, история и роля в бароковата музика

Клавесин: устройство, история и ключовата му роля в бароковата музика — от механиката на звука до майстори като Бах, Скарлати и Куперен.

Клавесинът е клавирен инструмент, който издава звук, като струните се дръпват с тъпанче. Смята се, че те са възникнали, когато към псалтира е била прикрепена клавиатура. Това ги прави различни от клавихордите, при които струните се удрят. Затова пианото е по-близо до клавихорда, отколкото до клавесина. При пианото е възможно да се свири по-силно или по-тихо, като се натискат клавишите с по-голяма или по-малка сила. При клавесина силата на звука (свиренето по-силно или по-тихо) не може да се контролира чрез начина, по който се свири. Някои големи клавесини обаче имат няколко "спирки", всяка от които издава различен вид звук. Най-големите клавесини имат два мануала (клавиатури), което дава по-голямо разнообразие. То дава възможност на дясната ръка да свири мелодията на единия мануал, докато лявата ръка свири акомпанимент по-тихо на другия.

Някои малки клавесини са наричани "виргинали", може би защото на тях са свирили млади момичета. Съществуват и спинети, които са били много малки и понякога с форма на крило. Те можели да се вдигат и поставят на маса.

Клавесините са много важни в музиката от епохите на Ренесанса и Барока. Те са използвани като соло инструменти, както и за акомпанимент на оркестър. Някои от най-известните композитори на музика за клавесин са Уилям Бърд (1543-1623 г.), Франсоа Куперен (1668-1733 г.), Доменико Скарлати (1685-1757 г.) и Йохан Себастиан Бах (1685-1750 г.). Последният от тези композитори е автор на "Добре темпериран клавир", в който има прелюдия и фуга във всяка мажорна и минорна тоналност. Твърди се, че Бах е написал този сборник с музика, за да покаже как клавишните инструменти като клавесина могат да бъдат настроени така, че да се свири във всяка тоналност.

Устройство и механизъм

Клавесинът има корпус, в който са опънати метални струни. При натискане на клавиш механичен пухчец повдига малък пик (плектър), който дръпва или бързо щрака струната, след което пикът се връща на мястото си и струната продължава да звучи свободно. Този начин на звукоизвличане (плъскане/дърпане) е причината инструментът да няма динамична промяна при по-силен или по-слаб натиск върху клавишите — обемът на звука не зависи от силата на изпълнение, а по-скоро от регистрацията и техниката на изпълнителя.

Регистри и мануали

• Спирки (регистри) — отделни редове струни или механизми, които дават различен тембър; при включване/изключване на различни спирки се променя звученето.
• Два мануала — при по-големите клавесини наличието на два мануала позволява смяна на регистри в хода на изпълнение, свирене на контрастни тембри и удобство при полифонически текстове.
• Куче/кук — някои клавесини могат да имат механизми за свързване на мануалите (coupling) или специални "лиут" спирки, имитиращи звук на лютня.

Типове клавесини

• Виргинал — малък компактен клавесин, често с правоъгълна форма.
• Спинет — още по-малък модел, понякога с форма на крило; удобен за поставяне на маса или за по-малки пространства.
• Концертен клавесин — по-голям, с двоен мануал и разширени възможности за регистрация.

История и развитие

Клавесинът се развива от ранни блуждаещи механизми, прикрепени към псалтири и други струнни инструменти. Той достига своя разцвет през Ренесанса и особено през Барока, когато става централно оркестрово и камерно клавирно средство. През XVIII век клавесинът започва да губи популярност с появата на пианофорте (първото пияно), което позволява динамичен израз. Въпреки това в ръцете на композитори като Бах и Куперен клавесинът остава основен инструмент за клавирна литература и за basso continuo.

Роля в бароковата музика и акомпанимент

В бароковата епоха клавесинът често изпълнява ролята на инструмент за basso continuo — това означава, че свири хармоничната основа (фигурираният бас) заедно с други инструменти (често виолончело или контрабас). Клавесинът е и солов инструмент за концерти, сонати, партити и извъноперативни миниатюри. Заради ограничената си динамика, композиторите и изпълнителите разчитат на орнаментация, фразиране и смяна на регистрите за изразяване.

Техника на свирене и експресия

• Артикулацията и орнаментите (триоли, мелизми, тремоло и т.н.) са ключови за изразителността.
• Смяната на спирките и бързото превключване между мануали създават контраст и динамичен ефект.
• Тембровото различие между регистрите замества силовите нюанси на пианото.

Тонални системи и настройване

Традиционно клавесините често са били настроени в системи, различни от съвременния равномерно-темпериран строй — например в среднотемперна или езична (mean-tone) настройка. Някои композитори и изпълнители предпочитат исторически строеве при изпълнение на барокова музика, за да възстановят характерни звукови нюанси и интервални цветове. Баховият сборник "Добре темпериран клавир" е важен именно като демонстрация на възможностите на добре темперирания строй.

Значими произведения и композитори

Освен вече споменатите Уилям Бърд, Франсоа Куперен, Доменико Скарлати ( и Й. С. Бах, клавесинната литература включва сонати, партити, вариации, концерти и интрументални цикли, които разкриват полифоничните и контрапунктични възможности на инструмента. Много от тези произведения и до днес са основа на педагогиката и концертния репертоар.

Модерно възраждане

През XX век интересът към историческите инструменти доведе до възраждане на клавесина — както чрез възстановки на исторически образци, така и чрез съвременни строителни интерпретации. Много съвременни изпълнители и ансамбли използват клавесин в исторически изпълнителски практики, а също така нови композиции от 20. век включват клавесин за специални звукови ефекти.

Поддръжка и консервация

Клавесинът изисква специфична поддръжка: регулиране на механиката, подмяна или настройка на струни и спирки, грижа за дървесината и шеллака/лак. При исторически инструменти често се търсят реставратори, специализирани в барокови клавесини, за да се запазят автентични характеристиките на звученето и строежа.

Заключение

Клавесинът е инструмент с уникален звук и богата история, ключов за разбирането на музиката от Ренесанса и Барока. Макар да няма динамичната гама на пианото, той притежава голямо цветово и полифонично богатство, което го прави незаменим в изпълнението на ранноклавирна музика и в историческата практика днес.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява клавесинът?

В: По какво се различава от клавихорда?

В: Как се сравнява свиренето на пиано със свиренето на клавесин?

Въпрос: Как са се наричали някои от по-малките видове клавесини?

Въпрос: Кога клавесинът е бил използван в музиката?

В: Кой е написал "Добре темпериран клавир"?

В: Каква е била нейната цел?

Търсене по буква