AlegsaOnline.com

Оркестър: какво е, видове (симфоничен, камерен) и брой музиканти

Научете какво е оркестър, видовете (симфоничен и камерен) и колко музиканти участват — от камерни състави до 100+ в големия симфоничен оркестър.

Автор: Leandro Alegsa

19-09-2025

Оркестърът е група музиканти, които свирят заедно на инструменти. Те създават музика. Големият оркестър понякога се нарича "симфоничен оркестър", а малкият оркестър - "камерен оркестър". Симфоничният оркестър може да наброява около 100 играчи, докато камерният оркестър може да има 30 или 40 играчи. Броят на играчите зависи от това каква музика свирят и от размера на мястото, където свирят. Думата "оркестър" първоначално е означавала полукръглото пространство пред сцената в гръцкия театър, където са свирили певците и инструментите. Постепенно думата започнала да означава и самите музиканти.

Видове оркестри

Има няколко основни вида оркестри, които се различават по големина, състав и предназначение:

Симфоничен (или филхармоничен) оркестър – голям оркестър със струнни, дървени духови, медни и перкусионни инструменти; подходящ за симфонии, концерти и големи оркестрови творби.
Камерният оркестър – по-малък от симфоничния, обикновено 12–40 музиканти; свири камерна и класическа музика, често с по-стегнат и прозрачeн звук.
Струнен оркестър – съставен само от струнни инструменти (цигулки, виоли, виолончела, контрабаси); използва се за камерна музика и като отделна формация.
Различни камерни ансамбли – от дуети и триа до струнни квартети и невелики групи от 5–10 изпълнители.
Оркестър за опера и балет (пит оркестър) – свири в оркестровата яма под сцената при оперни и балетни представления.
Вятърни или духови оркестри – състоят се главно от дървени и медни духови инструменти и перкусии; често изпълняват маршове, филхармоничен репертоар и съвременна музика.

Инструментални групи в оркестъра

Класическият симфоничен оркестър е организиран в секции. Всяка секция има определени инструменти и роля:

Струнни: първи и втори цигулки, виоли, виолончела, контрабаси. Това е най-голямата и централна секция.
Дървени духови: флейта (и piccolo), oboe, кларинет, фагот. Често изпълняват мелодични и солови пасажи.
Медни духови: тромпет, френски рог (валдхорна), тромбон, туба. Дават сила, блясък и драматични ефекти.
Перкусии: тимпани, барабан, чинели, тибия, ксилофон и др. Ритмична и цветова подкрепа.
Други: арфа, пиано, челестa и специални инструменти според нуждите на произведението.

Брой музиканти — ориентири

Камерни ансамбли: от 2 до ~12–15 изпълнители (напр. струнен квартет е 4 души).
Камерни оркестри: обикновено 12–40 музиканти.
Симфонични оркестри: често 60–100+ музиканти; в романтичната и постромантичната епоха и в някои съвременни произведения може да достигнат и над 100 изпълнители.
Пит оркестри (опера/балет): размерът варира според постановката — от 20 до 80+ души.

Роли и устройство

Водещата фигура в оркестъра днес е диригентът — човекът, който води темпото, динамиката и цялостната интерпретация на творбата. Друг важен музикант е концертмайсторът (първи цигулар), който ръководи струнната секция и служи като връзка между диригента и оркестъра.

Типична подредба на сцена: струнните отпред, дървените духови непосредствено зад тях, медните духови още по-назад, а перкусиите — най-отзад. Подредбата може да се променя според архитектурата на залата и изискванията на диригента и партитурата.

Кратка история

Както е посочено, думата "оркестър" идва от полукръглото пространство пред сцената в античния театър. В класическата епоха (Хайдн, Моцарт) оркестрите са били значително по-малки. През романтизма композиторите (Бетовен, Брамс, Малер и други) разширяват инструменталния състав и възможностите за звукови ефекти — за това и днес симфоничните оркестри понякога са много големи.

При какви поводи свири оркестърът

Концерти в концертни зали (симфонии, концерти за соло инструмент и оркестър).
Опера и балет (съпровод в оркестрова яма).
Киномузика и записи за филми/реклами.
Образователни концерти, тържества, религиозни служби и обществено-културни събития.

Какво да очаквате на концерт

На концерт оркестърът обикновено изпълнява няколко произведения, понякога с един или повече солисти. Диригентът представя партиите, а публиката аплодира в паузите между частите. За слушане е полезно да знаете формата на произведението (напр. симфония в няколко части), така че да се ориентирате кога се правят паузи.

Оркестрите са гъвкави формации: те могат да звучат различно в зависимост от броя изпълнители, акустиката на залата и художествената визия на диригента и музикантите. Това прави изживяването при всеки концерт уникално.

Диригентът

Оркестърът се ръководи от диригент. Той помага на изпълнителите да свирят заедно, да постигнат правилния баланс, така че всичко да се чува ясно, и да насърчават оркестъра да свири със същото чувство. Някои малки камерни оркестри могат да свирят без диригент. Това е било обичайно до XIX век, когато оркестрите стават много големи и се нуждаят от диригент, който взема решения и стои отпред, така че всички играчи да го виждат.

Инструментите

Инструментите на оркестъра са разделени на области: струнни, дървени духови, медни и ударни. Всеки участък (група инструменти) има играч, който е "шеф". Ръководителите вземат решения за разположението на местата и за техническите начини на свирене на музиката: например ръководителят на струнните секции ще следи всички изпълнители да движат лъковете си нагоре и надолу в една и съща посока. Цигулките се разделят на първа и втора цигулка. Първите цигулки обикновено имат мелодията, докато вторите в повечето случаи са част от акомпанимента. Ръководителят на първата цигулка е лидерът (или концертмайсторът) на оркестъра. В един професионален оркестър той е най-високоплатеният член на оркестъра.

Семейството низове

Струнните инструменти са най-големият раздел, въпреки че има само пет вида инструменти: цигулка, виола, виолончело, контрабас и арфа. Това е така, защото те свирят през по-голямата част от времето и обикновено са в основата на музиката. Ако не свирят мелодията, те вероятно ще акомпанират. Първата и втората цигулка свирят различни ноти: първите обикновено имат мелодията. Струнните седят в предната част на сцената във формата на ветрило пред диригента. Първите цигулки са от лявата страна на диригента, след тях идват вторите цигулки, после виолите и накрая виолончелата. Контрабасите са зад виолончелата. Някои диригенти предпочитат вторите цигулки да са от дясната им страна, а виолончелата да са между първите цигулки и виолите (вж. изображението на оркестъра "Доняни").

Семейство дървени духови инструменти

Дървените духови инструменти са разположени на един или два реда (в зависимост от размера на оркестъра) зад струнните. Съществуват пет основни дървени духови инструмента: флейта, обой, кларинет, саксофон и фагот. Всеки от тези инструменти се предлага и в различни версии:

Флейтата има малка версия, наречена пиколо, която свири една октава по-високо. Тя е най-високият инструмент в оркестъра. Понякога има и алтова флейта, която е по-дълга и свири с една пета (половин октава) по-ниско от флейтата. Повечето дървени духови инструменти се нуждаят от тръстика, но флейтата няма тръстика.

Фаготът има и по-голяма версия - контрафагот или двоен фагот, който звучи с една октава по-ниско. Той е един от най-ниските инструменти в оркестъра.

Кларинетът има и по-голяма версия - бас кларинет. Той достига същата дълбочина като фагота. Обикновено в един съвременен оркестър има само един. Съществува и алт кларинет, но тъй като той изпълнява същата роля, която изпълнява алт саксофонът, обикновено се смята за ненужен инструмент.

Един официален оркестър винаги се състои от два от четирите основни инструмента. Вариантите на инструментите се използват, когато произведението го изисква. Обикновено по-новите произведения, написани след 1850 г., са с повече инструменти.

Понякога даден изпълнител свири двойно на тези допълнителни инструменти, например: един от флейтистите може да свири и на пиколо в същото парче. Това зависи от музикалното произведение. Очевидно е, че един изпълнител не може да свири едновременно на флейта и пиколо. Ако двата инструмента свирят едновременно, ще е необходим допълнителен играч за пиколото.

Семейство Брас

Духовият оркестър има четири секции: тромпет, тромбон, валдхорна и туба. Някои от тях се предлагат в няколко размера. В статията за транспониране на инструменти е обяснено повече за това. Тромпетът може да има няколко леко различаващи се размера. Най-ниският вид е басов тромпет. Тромбонът може да бъде алтов, теноров, басов или контрабасов тромбон. Френският рог, както и другите медни духови инструменти, се е променял през годините. Съвременните рогове имат поне три клапана и обикновено са във F. Те често се намират на различно място от останалите медни духови инструменти. Тубата се предлага в различни размери и изпълнителят или диригентът трябва да реши коя да използва за свиреното произведение. Има големи, наречени контрабасови туби. Често се среща и малка туба, която се нарича евфониум или баритон.

Семейство ударни инструменти

В секцията за ударни инструменти има най-голямо разнообразие от инструменти. Тимпаните (или "барабаните") могат да се настройват на определени ноти. Те са най-разпространеният перкусионен инструмент. Композитори като Хайдн и Моцарт почти винаги са ги използвали, дори и с малките си оркестри. Това са най-често използваните ударни инструменти и се използват в почти всички произведения.

Останалата част от ударната секция може да включва настроени ударни инструменти като ксилофон. Ненастроените ударни инструменти могат да бъдат други видове барабани като бас барабан, барабанче и редица други: просто да назовем най-често срещаните. Основният изпълнител на ударни инструменти ще трябва да реши кой изпълнител на кой инструмент(и) ще свири. Перкусионистите трябва да работят добре заедно в екип, за да могат да покрият всички партии.

Оркестрово оформление. Съществуват различни начини за разполагане на инструментите. Много често дървените духови инструменти са в прави линии, а не в крива, както е на тази схема, а допълнителните дървени духови инструменти по-често се разполагат заедно с другите: пиколо с флейти и т.н.

История на оркестъра

Трудно е да се каже кога е изобретен оркестърът, тъй като инструментите са свирили заедно в продължение на много векове. Ако кажем, че оркестърът е група от струнни инструменти, в която няколко играчи свирят една и съща партия, и че може да има и духови инструменти (т.е. дървени и медни) или ударни инструменти, тогава началото на оркестрите е поставено през XVII век. През 1626 г. в Париж крал Луи XIII има оркестър от 24 цигулки (наречен "24 Violons du Roi"). По-късно през века английският крал Чарлз II иска да бъде като френския крал и затова също има струнен оркестър. Постепенно се добавят и други инструменти. По това време обикновено имало някой, който свири на клавесин (партията continuo). Често това е бил самият композитор, който е дирижирал от клавиатурата във важни моменти като началото и края на произведението.

Кларинетите се появяват в оркестъра в края на XVIII в., а тромбоните - в началото на XIX в. Оркестрите обаче все още са били доста малки. Саксофонът е изобретен в средата на XIX век, но въпреки че започват да го използват в оркестрите, скоро той се превръща в инструмент, който се използва в духовите оркестри, а по-късно и в джаз групите. Оперният композитор Рихард Вагнер направил оркестъра много по-голям, тъй като постоянно искал допълнителни инструменти. В операта си "Лоенгрин" той поискал бас кларинет, а за цикъла си от четири опери, наречен "Пръстенът на нибелунга", поискал точен брой играчи: 16 първи цигулки, 16 втори цигулки, 12 виоли, 12 виолончела, 8 контрабаса, 3 флейти и пиколо, 3 обоя и кор англе, 3 кларинета и бас кларинет, 3 фагота, 3 тромпета и бас тромпет, 3 тенорови тромбона и един контрабасов тромбон, 8 рога, като 4 от тях свирят на специално конструирана туба, бас туба, ударни инструменти и 6 арфи.

Не всички произведения, написани след това, се нуждаят от толкова голям оркестър, но концертните зали са станали по-големи и композиторите са свикнали с по-голямо разнообразие от звуци. По-късните композитори понякога добавят всякакви необичайни инструменти: ветропоказател, блокче шкурка, бутилки, пишеща машина, наковалня, железни вериги, кукувица, свирка на Суон и др. Нито един от тези инструменти не е нормален оркестров инструмент. Понякога в ударната секция се използва пиано, например Игор Стравински го използва в "Петрушка". Понякога се използват и гласове.

Оркестърът днес

Днес оркестрите обикновено се чуват в концертните зали. Свирят също така в оперни театри за опера и балет или на голям стадион за огромни концерти на открито. Оркестрите могат да записват в студия за създаване на компактдискове или за запис на музика за филми. Много от тях могат да бъдат чути лесно и евтино всяко лято в Лондон на BBC Proms.

Оперните театри обикновено имат свой собствен оркестър, например оркестрите на Метрополитън опера, Ла Скала или Кралската опера.

В много страни има възможности за деца в училищна възраст, които свирят добре на инструменти, да свирят в младежки оркестри в техните райони. Във Великобритания някои от най-добрите са избрани да свирят в Националния младежки оркестър на Великобритания. Сред другите световноизвестни младежки оркестри са Orquesta Sinfónica Simón Bolívar, Gustav Mahler Youth Orchestra, European Union Youth Orchestra и West-Eastern Divan Orchestra.

Vienna Mozart Orchestra е камерен оркестър (малък оркестър).