Тромбонът е месингов музикален инструмент с рог. Той е подобен на голям тромпет, с изключение на това, че играчът натиска и дърпа плъзгача, за да променя дължината на тръбата. Заедно с вибрациите от устните на свирещия, тромбонът може да свири широк диапазон от ноти. Той звучи по-дълбоко от тромпета и обикновено се смята за един от инструментите с басов ключ. Обикновено музиката се пише в басов ключ, но някои високи партии могат да бъдат написани в теноров ключ. Нормално тромбонът е концертно звучащ инструмент (т.е. свири както е записано), но в определени аранжименти или жанрове частите могат да бъдат пренаписани или транспонирани според нуждите на оркестъра или ансамбъла.

Човек, който свири на тромбон, се нарича тромбонист. Някои тромбони имат клапа, която увеличава диапазона на наличните ноти. Името тромбон идва от италианския език и означава голям тромпет. Тромбоните почти винаги се изработват от месинг, но могат да бъдат изработени и от пластмаса: "P-bone". Исторически предшественик е така нареченият сакбут (sackbut) — ранен вариант на тромбона от ренесансовата и бароковата епоха.

Строеж

Основните части на тромбона са:

  • Мундщук (mouthpiece) – оформя устната позиция и влияе силно върху тембъра и диапазона.
  • Водеща тръба (leadpipe) – свързва мундщука със слайда и определя първоначалния отклик.
  • Плъзгач (slide) – състои се от две външни и две вътрешни тръби; чрез издърпване и прибиране се променя ефективната дължина на тромбона и се получават различни настройки на височината.
  • Камбан (bell) – разширява се в края и оформя звука; размерът и формата на камбана влияят на проекцията и тъмнината на тембъра.
  • Тунинг слайд и клапани – някои модели имат допълнителна тръба с клапан (F-attachment или ротен клапан), която придава по-ниска позиция и допълнителни алтернативни позиционирания.
  • Воден клапан (water key) – служи за изпускане на кондензната вода от инструмента.

Материалите и покритията (месинг, сребърно- или лаково покритие) също променят звученето. Пластмасовите тромбони (P-bone) са по-леки и често се използват в училищни програми или за игра на открито.

Видове тромбони

  • Тенор тромбон – най-разпространеният вид; често има F-attachment (клапа), която позволява да се свири по-ниско.
  • Бас тромбон – с по-широка тръба и по-голяма камбана; изпълнява много ниски партии в оркестъра.
  • Алто тромбон – с по-малък размер и по-високо звучене; използва се рядко, главно в специални репертоари.
  • Пиколо тромбон – още по-висок, рядко срещан и използван за солови ефекти.
  • Валвен тромбон (valve trombone) – има клапани като на тромпета и работи по принцип на тромпетна система; среща се в някои оркестри и жарони.
  • Исторически сакбут – ранна форма на тромбона с по-малка камбана и по-различна строителна детайлност, използвана в ренесанса и барока.

Нотиране и диапазон

Музиката за тромбон обичайно се записва в басов ключ, а за по-високи партии композиторите и редакторите използват и теноров ключ. В оркестровия репертоар басовият и теноровият запис са най-чести. В някои жанрове и традиции (например британските brass bands) се използва ключ сол (тревъл), като в тези случаи партитурите обикновено са транспонирани според системата на ансамбъла.

Практическият диапазон зависи от типа тромбон и нивото на изпълнителя: за тенор тромбона обичайните работни ноти са от около E2 (E под първата линия на басовия ключ) нагоре до около B4–F5 за напреднали изпълнители, а с F-attachment и бас тромбон се постига значително по-нисък регистър. Изпълнителите с опит могат да разширят тези граници както надолу (педални тонове), така и нагоре (надзатворни тонове).

Техника на свирене

Основни елементи на техниката са:

  • Позиция и дишане – изправена или седяща позиция със стабилна грижа за дишането и подкрепата на въздуха от диафрагмата.
  • Ембушюр (устна постановка) – правилно позициониран мундщук и контрол на устните за стабилен тон и интонация.
  • Плъзгачна техника – плавно движение на плъзгача с прецизни междинни позиционирания; познаване на седем основни позиции и техните варианти е важно за точност и бързина.
  • Интонация – тромбонът изисква постоянно регулиране чрез позиция на плъзгача, форма на устните и използване на клапи (ако има) за точно съвпадение с други инструменти.
  • Артикулация – използване на език (та/да) за ясни начални тонове; legato постига се с контролирани въздушни експлозии и плавни промени на плъзгача.
  • Специални ефекти – глисандо (гладко приплъзване между тонове), педални тонове, мултифоника (възпроизвеждане на няколко тона едновременно при напреднали техники), използване на мюта за промяна на тембъра.

Поддръжка и аксесоари

Редовната грижа удължава живота и подобрява функциите на тромбона:

  • Смазване на плъзгача с подходящ слайд-крем и вода/полиран спрей за гладко движение.
  • Почистване на вътрешните тръби и мундщука; периодично къпане на инструмента и полиране на външните повърхности.
  • Проверка и смазване на клапани и ресивъри при модели с клапи.
  • Използване на качествени мундщуци според стила и предпочитанията на изпълнителя; съхранение в калъф при транспорт.

Тромбонът е много гъвкав инструмент — от солови изяви в класическа и джаз музика до водеща роля в оркестри, състави и духови формации. Неговият характерен плъзгач позволява уникални звукови ефекти и изразност, които го правят незаменим в много музикални жанрове.