Тимпаните (понякога наричани „барабани от чайник”) са барабани, изградени около големи кухи купи, най-често от медни сплави, които им придават специфичен резонанс и форма. Отгоре тази кухина е покрита с опъната повърхност — „глава на барабан” — първоначално от пергамент или обработена кожа, а в съвременните инструменти най-често от синтетични материали (напр. Mylar). Думата timpani е италианска и е множественото число на timpano; в ежедневния английски език обаче по-често се използват формите „timps”, „kettle drums” или просто „timpani”. Музикантът, който свири на тимпани, се нарича тимпанист.

Строеж и разновидности

Основните части на тимпаните са:

  • Купа (кофа) — оформена металообразна основа, която определя тоналния характер и резонанса; класическият материал е мед, но се използват и алуминий, неръждаема стомана или синтетични материали;
  • Глава — опънатият мембранен материал върху рамка; кожа дава по-топъл, „органичен” звук, синтетиката — по-стабилна настройка и устойчивост на влага;
  • Рамка и напрежителен механизъм — обикновено педален механизъм (педална настройка) позволява бързо променяне на височината, има и винтови/пинни системи при по-старите или учебни модели;
  • Ринг и зрителни накрайници — частите, към които се прикрепва главата и които позволяват равномерно опъване;
  • Щендер/стойка — позволява регулиране на височината и наклона на барабана.

Настройка и механизми

Тимпаните са настроени на определени тонове и в оркестъра обикновено се използват сетове от 3 до 5 барабана, покриващи октава или повече по-широк обхват при необходимост. Точната настройка се постига чрез:

  • педален механизъм — най-разпространен в съвременните оркестрови тимпани; педалът променя напрежението на главата и съответно височината в реално време;
  • винтове/барабани — при по-стари инструменти и при някои моделни решения настройката става ръчно с ключ;
  • фино настроени винтове около обиколката — позволяват квадратурно / детайлно балансиране на звука.

Тимпанистът често носи тюнер (метър или електронен тюнер) и маркира позициите на педала за бързо връщане към зададени тонове по време на изпълнение.

Техника на свирене

Свиренето на тимпани изисква контрол над щиколките (малетите), позицията на удара и динамиката. Някои ключови техники:

  • Удар в центъра — дава по-ясен и по-нисък, „звучен” тон;
  • Удар близо до ръба — дава по-ярък, по-артикулиран звук;
  • Меко заглушаване (muffling) — с ръка или тампон за красива стопирана нота;
  • Ролиране — бързо редуване на удари с две малети за продължителен звук;
  • Използване на различни малети — меки, средни или твърди глави променят тембъра;
  • Промяна на височината в реално време — чрез педала се постигат глисандови ефекти и точно настройване между пасажи.

Роля в оркестъра и репертоар

Тимпаните имат централна ритмична и хармонична роля: подсилват динамични акценти, задават пулса и често подчертават хармонични промени чрез целенасочена настройка на определени тонове. Значими примери в репертоара са партитури на Бетовен, Брамс, Малер, Стравински и много модерни композитори, които използват тимпаните като солов или разширен цветен инструмент.

Поддръжка и транспорт

За правилна работа тимпаните се нуждаят от редовна проверка на главите, напрежителните механизми и педалите. При пренасяне е важно да се защитят главите и купите от удар; температурните и влажностните промени могат да променят настройката, затова при репетиции и концерти тимпанистът често настройва инструментите непосредствено преди изпълнение.

Кратка историческа бележка

Произходът на тимпаните води към военни и церемониални барабани („kettle drums”) в Близкия изток и Европа; през XIX век инструментът се развива в оркестрова форма с педален механизъм и по-голяма музикална роля, което го прави стандарт в симфоничната и оперната литература.

Тимпаните са сложен и много изразителен инструмент, който изисква техническа подготовка, добро слухово усещане и музикална чувствителност — затова ролята на тимпаниста често е решаваща за общото звучене на оркестъра.