Тимпан | барабани, които са направени от големи чаши

Разлика от други барабани

Тимпаните се различават от другите барабани, защото са настроени на определени музикални ноти. Тимпанистът често описва барабана като "гласен" (или негласен, според случая), когато е правилно настроен. За да се свири на него, се удря със специална палка за барабани или "тимпанов чук". Други барабани, които се използват в оркестрите и групите, издават звук, а не нота, и не са настроени. Обикновено един изпълнител седи с група от два, три или четири тимпана около себе си, поради което името тимпани е в множествено число.

 

Кратка история

Първоначално тимпаните са били използвани в официалните оркестри. Те все още могат да се видят в оркестрите на съвременните официални лица, като например в Домашната кавалерия на кралица Елизабет II в Обединеното кралство, в която "чайните барабани" (както ги наричат) се носят от големи барабанни коне (вж. снимката по-долу) През 1700 г. тимпаните стават популярни в оркестровата музика и могат да се чуят в музиката на Хендел, Бетовен и други композитори от XIX век, които пишат музика, която се нуждае от тимпани. В днешно време всички големи оркестри имат тимпани, а някои групи, които свирят популярна музика, също ги използват.

 

Различни начини за изработване на тимпани

Главата на барабана

Главата на барабан за тимпани, наричана още глава за тимпани, може да бъде изработена от две различни неща. Някои от тях са изработени от животинска кожа, например телешка или козя кожа. Други могат да бъдат изработени от дебела пластмаса. Тъй като пластмасовите глави трудно се чупят и не струват толкова, колкото главите от животинска кожа, те се използват по-често от главите от животинска кожа. Въпреки това много професионални играчи предпочитат кожени глави, защото смятат, че кожените глави издават по-добър звук при удар. Главата на барабана се опъва върху купата на тимпана и се придържа с винтове за настройване на тимпана.

Настройване на тимпани

Винтовете, които придържат и настройват главата на барабана, се наричат "опъващи пръти". За да се настрои тимпанът, всички пръти могат да бъдат затегнати или разхлабени. Тимпаните издават по-висок звук, ако обтягащите пръти се затегнат, и по-нисък звук, ако се разхлабят. Обикновено на тимпана има около седем обтегача.

 
Верига тимпани.  


Основен тимпан за тимпани.  

Машинни тимпани

Настройването на тимпана чрез самостоятелно завъртане на всеки прът за натягане може да бъде много трудно, затова някои производители на тимпани са измислили различни начини за по-бърза промяна на височината на барабана.

Верига тимпани

При верижния тимпан всички пръти за натягане са прикрепени към верига. Тази верига е свързана с лост и когато играчът движи лоста напред-назад, той затяга и разхлабва всички винтове едновременно, за да промени височината на звука на барабана.

Педални тимпани

Педалният тимпан е тимпан, който използва педал за промяна на височината на звука. Това е видът тимпани, който се използва най-често днес. Играчът може да натисне педала, за да накара тимпана да свири по-високи ноти, или да остави педала да се върне нагоре, за да свири по-ниски ноти. Съществуват три различни вида тимпани с педал:

• При системата с храпов съединител играчът трябва да дръпне назад лоста, наречен съединител, за да освободи педала. След като педалът е на желаното от играча място, той трябва отново да натисне съединителя напред с крака си, за да го застопори.
• Системата с балансирано действие използва пружина, която е прикрепена към педала и го държи на едно място, докато играчът не го премести. Тъй като педалът не се държи на едно място от съединител в системата с балансирано действие, някои хора я наричат плаващ педал, защото изглежда така, сякаш педалът не се държи от нищо и плава.
• При системата с фрикционен съединител педалът се задържа на едно място от съединител, а съединителят е прикрепен към стълб. Когато играчът освободи съединителя, стълбът се движи нагоре и надолу, когато педалът се натиска нагоре и надолу.

 
Педал на педален тимпан със система на тресчотка.  

Палки за тимпани

На тимпани се свири със специален вид палки за барабани, наречени тимпанови чукчета. При свирене на барабана се използват по два чука едновременно. Двете части на палката се наричат дръжка и глава. Главата е частта на чукчето, която е оформена като кръг и е частта, която удря тимпаните, а дръжката е дървената част на чукчето, която се държи от тимпаниста. Главата на чукчето за тимпани може да бъде изработена от много неща, но обикновено се изработва от дървена сфера, която е покрита с филц или тънък плат. Дръжката на чукчето обикновено се изработва от дърво, например от хикория, череша или бамбук, но може да бъде изработена и от метал, например от алуминий. Някои чукове за тимпани нямат филцова глава, а имат само дървена такава. Тези чукове понякога се използват в класическата и бароковата музика.

В началото на XX век някои чукове са имали дръжки, изработени от китови кости, и глави от гъби.

 
Комплект палки за тимпани.  

Техники

При тимпаните с педал играчът може да създава различни звукови ефекти с помощта на педалите. Изпълнението на глисандо на тимпани изисква превключване на педалите. Глисандо се генерира чрез натискане на педала по време на прешлена. Освен това е възможно да се свири глисандо при всяко ниво на увеличаване или намаляване на силата на звука. Например Александър Рахбари, изключителен иранско-австрийски композитор, използва ефекта глисандо, създаден чрез превключване на педалите на тимпаните, в началото на своето произведение Persian Mysticism Around G, където изпълнителят преминава от Bb нагоре до C и след това се търкаля надолу до G (вж. частта на тимпаните вдясно по-долу).

 

Свързани страници

• Барабан
• Pedal (музика)