Тимпани (timpani) — оркестрови барабани: строеж, настройка и техника
Открий строежа, правилната настройка и професионални техники за тимпани — пълно ръководство за оркестрови барабани и тимпанисти.
Тимпаните (понякога наричани „барабани от чайник”) са барабани, изградени около големи кухи купи, най-често от медни сплави, които им придават специфичен резонанс и форма. Отгоре тази кухина е покрита с опъната повърхност — „глава на барабан” — първоначално от пергамент или обработена кожа, а в съвременните инструменти най-често от синтетични материали (напр. Mylar). Думата timpani е италианска и е множественото число на timpano; в ежедневния английски език обаче по-често се използват формите „timps”, „kettle drums” или просто „timpani”. Музикантът, който свири на тимпани, се нарича тимпанист.
Строеж и разновидности
Основните части на тимпаните са:
- Купа (кофа) — оформена металообразна основа, която определя тоналния характер и резонанса; класическият материал е мед, но се използват и алуминий, неръждаема стомана или синтетични материали;
- Глава — опънатият мембранен материал върху рамка; кожа дава по-топъл, „органичен” звук, синтетиката — по-стабилна настройка и устойчивост на влага;
- Рамка и напрежителен механизъм — обикновено педален механизъм (педална настройка) позволява бързо променяне на височината, има и винтови/пинни системи при по-старите или учебни модели;
- Ринг и зрителни накрайници — частите, към които се прикрепва главата и които позволяват равномерно опъване;
- Щендер/стойка — позволява регулиране на височината и наклона на барабана.
Настройка и механизми
Тимпаните са настроени на определени тонове и в оркестъра обикновено се използват сетове от 3 до 5 барабана, покриващи октава или повече по-широк обхват при необходимост. Точната настройка се постига чрез:
- педален механизъм — най-разпространен в съвременните оркестрови тимпани; педалът променя напрежението на главата и съответно височината в реално време;
- винтове/барабани — при по-стари инструменти и при някои моделни решения настройката става ръчно с ключ;
- фино настроени винтове около обиколката — позволяват квадратурно / детайлно балансиране на звука.
Тимпанистът често носи тюнер (метър или електронен тюнер) и маркира позициите на педала за бързо връщане към зададени тонове по време на изпълнение.
Техника на свирене
Свиренето на тимпани изисква контрол над щиколките (малетите), позицията на удара и динамиката. Някои ключови техники:
- Удар в центъра — дава по-ясен и по-нисък, „звучен” тон;
- Удар близо до ръба — дава по-ярък, по-артикулиран звук;
- Меко заглушаване (muffling) — с ръка или тампон за красива стопирана нота;
- Ролиране — бързо редуване на удари с две малети за продължителен звук;
- Използване на различни малети — меки, средни или твърди глави променят тембъра;
- Промяна на височината в реално време — чрез педала се постигат глисандови ефекти и точно настройване между пасажи.
Роля в оркестъра и репертоар
Тимпаните имат централна ритмична и хармонична роля: подсилват динамични акценти, задават пулса и често подчертават хармонични промени чрез целенасочена настройка на определени тонове. Значими примери в репертоара са партитури на Бетовен, Брамс, Малер, Стравински и много модерни композитори, които използват тимпаните като солов или разширен цветен инструмент.
Поддръжка и транспорт
За правилна работа тимпаните се нуждаят от редовна проверка на главите, напрежителните механизми и педалите. При пренасяне е важно да се защитят главите и купите от удар; температурните и влажностните промени могат да променят настройката, затова при репетиции и концерти тимпанистът често настройва инструментите непосредствено преди изпълнение.
Кратка историческа бележка
Произходът на тимпаните води към военни и церемониални барабани („kettle drums”) в Близкия изток и Европа; през XIX век инструментът се развива в оркестрова форма с педален механизъм и по-голяма музикална роля, което го прави стандарт в симфоничната и оперната литература.
Тимпаните са сложен и много изразителен инструмент, който изисква техническа подготовка, добро слухово усещане и музикална чувствителност — затова ролята на тимпаниста често е решаваща за общото звучене на оркестъра.
Разлика от други барабани
Тимпаните се различават от другите барабани, защото са настроени на определени музикални ноти. Тимпанистът често описва барабана като "гласен" (или негласен, според случая), когато е правилно настроен. За да се свири на него, се удря със специална палка за барабани или "тимпанов чук". Други барабани, които се използват в оркестрите и групите, издават звук, а не нота, и не са настроени. Обикновено един изпълнител седи с група от два, три или четири тимпана около себе си, поради което името тимпани е в множествено число.
Кратка история
Първоначално тимпаните са били използвани в официалните оркестри. Те все още могат да се видят в оркестрите на съвременните официални лица, като например в Домашната кавалерия на кралица Елизабет II в Обединеното кралство, в която "чайните барабани" (както ги наричат) се носят от големи барабанни коне (вж. снимката по-долу) През 1700 г. тимпаните стават популярни в оркестровата музика и могат да се чуят в музиката на Хендел, Бетовен и други композитори от XIX век, които пишат музика, която се нуждае от тимпани. В днешно време всички големи оркестри имат тимпани, а някои групи, които свирят популярна музика, също ги използват.
Различни начини за изработване на тимпани
Главата на барабана
Главата на барабан за тимпани, наричана още глава за тимпани, може да бъде изработена от две различни неща. Някои от тях са изработени от животинска кожа, например телешка или козя кожа. Други могат да бъдат изработени от дебела пластмаса. Тъй като пластмасовите глави трудно се чупят и не струват толкова, колкото главите от животинска кожа, те се използват по-често от главите от животинска кожа. Въпреки това много професионални играчи предпочитат кожени глави, защото смятат, че кожените глави издават по-добър звук при удар. Главата на барабана се опъва върху купата на тимпана и се придържа с винтове за настройване на тимпана.
Настройване на тимпани
Винтовете, които придържат и настройват главата на барабана, се наричат "опъващи пръти". За да се настрои тимпанът, всички пръти могат да бъдат затегнати или разхлабени. Тимпаните издават по-висок звук, ако обтягащите пръти се затегнат, и по-нисък звук, ако се разхлабят. Обикновено на тимпана има около седем обтегача.
Верига тимпани.
Основен тимпан за тимпани.
Машинни тимпани
Настройването на тимпана чрез самостоятелно завъртане на всеки прът за натягане може да бъде много трудно, затова някои производители на тимпани са измислили различни начини за по-бърза промяна на височината на барабана.
Верига тимпани
При верижния тимпан всички пръти за натягане са прикрепени към верига. Тази верига е свързана с лост и когато играчът движи лоста напред-назад, той затяга и разхлабва всички винтове едновременно, за да промени височината на звука на барабана.
Педални тимпани
Педалният тимпан е тимпан, който използва педал за промяна на височината на звука. Това е видът тимпани, който се използва най-често днес. Играчът може да натисне педала, за да накара тимпана да свири по-високи ноти, или да остави педала да се върне нагоре, за да свири по-ниски ноти. Съществуват три различни вида тимпани с педал:
- При системата с храпов съединител играчът трябва да дръпне назад лоста, наречен съединител, за да освободи педала. След като педалът е на желаното от играча място, той трябва отново да натисне съединителя напред с крака си, за да го застопори.
- Системата с балансирано действие използва пружина, която е прикрепена към педала и го държи на едно място, докато играчът не го премести. Тъй като педалът не се държи на едно място от съединител в системата с балансирано действие, някои хора я наричат плаващ педал, защото изглежда така, сякаш педалът не се държи от нищо и плава.
- При системата с фрикционен съединител педалът се задържа на едно място от съединител, а съединителят е прикрепен към стълб. Когато играчът освободи съединителя, стълбът се движи нагоре и надолу, когато педалът се натиска нагоре и надолу.
Педал на педален тимпан със система на тресчотка.
Палки за тимпани
На тимпани се свири със специален вид палки за барабани, наречени тимпанови чукчета. При свирене на барабана се използват по два чука едновременно. Двете части на палката се наричат дръжка и глава. Главата е частта на чукчето, която е оформена като кръг и е частта, която удря тимпаните, а дръжката е дървената част на чукчето, която се държи от тимпаниста. Главата на чукчето за тимпани може да бъде изработена от много неща, но обикновено се изработва от дървена сфера, която е покрита с филц или тънък плат. Дръжката на чукчето обикновено се изработва от дърво, например от хикория, череша или бамбук, но може да бъде изработена и от метал, например от алуминий. Някои чукове за тимпани нямат филцова глава, а имат само дървена такава. Тези чукове понякога се използват в класическата и бароковата музика.
В началото на XX век някои чукове са имали дръжки, изработени от китови кости, и глави от гъби.
Комплект палки за тимпани.
Техники
При тимпаните с педал играчът може да създава различни звукови ефекти с помощта на педалите. Изпълнението на глисандо на тимпани изисква превключване на педалите. Глисандо се генерира чрез натискане на педала по време на прешлена. Освен това е възможно да се свири глисандо при всяко ниво на увеличаване или намаляване на силата на звука. Например Александър Рахбари, изключителен иранско-австрийски композитор, използва ефекта глисандо, създаден чрез превключване на педалите на тимпаните, в началото на своето произведение Persian Mysticism Around G, където изпълнителят преминава от Bb нагоре до C и след това се търкаля надолу до G (вж. частта на тимпаните вдясно по-долу).
Свързани страници
- Барабан
- Pedal (музика)
Въпроси и отговори
В: Какво представляват тимпаните?
О: Тимпаните (понякога наричани чайници) са барабани, направени от големи купи, обикновено медни, оформени от занаятчии, които след като бъдат настроени, имат материал, подобен на кожа, опънат отгоре.
В: Как се нарича горната част на барабана тимпани?
О: Горната част на барабана тимпани се нарича "глава на барабана".
В: Откъде идва думата "тимпани"?
О: Думата "тимпани" идва от италиански език.
В: Има ли друга дума за тимпано на английски?
О: В неофициалния английски език тимпаното по-често се нарича барабан, тимпани или просто тимпани.
В: Кой свири на тимпани?
О: Някой, който свири на тимпани, се нарича "тимпанист".
В: Какъв вид материал традиционно се използва за главата на барабана тимпан?
О: Традиционно върху главата на барабана се използва пергамент или обработена кожа.
В: Съвременната технология използва ли различни материали за тази цел?
О Да, при съвременните барабани обикновено се използват синтетични материали.
обискирам