Музикална нота | малка част от звука, подобна на сричка в говоримия език

Музика

В някои западни страни, като Обединеното кралство, Германия и САЩ, нотите (в смисъл на височините на звука) са обозначени с букви от азбуката според височината им. От най-ниско звучащата до най-високо звучащата: Този модел се повтаря, така че след G ще дойде A. Това A е с октава по-високо от първото A.

Тъй като в западната музика са необходими 12 ноти, тези 7 ноти могат да имат модификатори (символи или думи, които ги променят). Двата основни модификатора са кардинални, които повишават височината на тона с половин стъпка, и ладови, които понижават височината на тона с половин стъпка. Символът за аршин е ♯ (като символа за хаш (американски: символ за число): #). Символът за плоскост е ♭ (като малък курсив b). За да се разформирова или разточи дадена нота, пред нея се изписва символът за естественост - ♮. Когато пишете с думи (като тази страница), символите се изписват след името на нотата, например: "B♭" означава си бемол, а "F♯" - fis. Когато обаче пишете в музикална нотация, знаците за плоскост, резки или естествени се изписват ПРЕДИ нотата. Начинът да запомните това е да си кажете: ако знакът идваше след нотата, щеше да е твърде късно и вече щяхте да сте я изсвирили, така че той трябва да е преди, за да знаете какво предстои.

Широките и малките тонове могат да се записват и в ключови сигнатури. Ключовата сигнатура се изписва в началото на произведението и се повтаря в началото на всеки ред. Той дава интонациите, които ще се използват редовно в произведението.

Други два модификатора са двойните сигнификати, които повишават нотата с цяла стъпка, и двойните ладове, които понижават нотата с цяла стъпка. Те се срещат много по-рядко от обикновените резки и равнини, но все пак могат да се видят в някои видове музика. Символът за двойна резка е ×, а за двойна плоска - ♭♭. Например E♭♭ е другото име на D. Това се нарича енхармоничен еквивалент. Друг енхармоничен еквивалент е C и B♯.

Други имена на бележки

В някои езици, като например романските езици (испански, португалски, френски, италиански и румънски), нотите се наричат Do, Re, Mi, Fa, Sol, La, Si (или Ti) вместо C, D, E, F, G, A, B. В Съединените щати този запис се нарича солфеж. Тези ноти са в центъра на песента в "Звукът на музиката".

Комплектите за барабани нямат ноти, а места върху ръкописа, където всеки ред означава всеки барабан, всеки символ означава всеки чимбак от комплекта - колко пъти да го ударите, с каква скорост и удари в такт обикновено се показват като 4/4 и се брои по 1 2 3 4 всеки такт.