Музикална нотация | начин за записване на музика, така че всеки да може да я свири
Музикалният запис или музикалната нотация е начин за записване на музика, така че всеки да може да я свири. В миналото са били използвани много системи за записване на музика. Днес повечето музиканти в западния свят записват нотите на петолиние: пет успоредни линии с четири разстояния между тях. Съществуват обаче и много други, някои от които се използват и днес в различни култури.
Записването на музиката дава възможност на композитора, който измисля (композира) музикално произведение, да съобщи на другите хора как трябва да звучи музиката. След това тази музика може да се свири или пее от всеки, който може да "чете музика". Ако музиката не е записана, хората могат да научат чуждата музика само като я слушат и се опитват да я копират. Това е традиционният начин за изучаване на народната музика.
Някои ранни начини за писане на музика
Клинопис
Най-ранният вид запис е бил написан на плочки с помощта на начин на писане, наречен клинопис. Намерена е музика от Нипур от около 2000 г. пр.н.е., която изглежда дава приблизителна представа за това как трябва да се свири. На една плочка от 1250 г. пр.н.е. има музикална нотация, която показва имената на струните на лира. Това са най-ранните записи на писмена музика, с които разполагаме.
Древна Гърция
Музикалната нотация от Древна Гърция показва нотите по-подробно от по-ранния клинопис. Той показва височината на тона (колко висока или ниска е нотата) и колко дълго трае тя. Понякога дава представа за хармонията. Използвана е поне от VI в. пр.н.е. до около IV в. от н.е.
Ранна европейска музикална нотация
Когато музиката в Европа започва да се записва, тя е предназначена за Римокатолическата църква. Монасите, които са я записвали, са използвали система от точки и щрихи, наречена неум. Те давали представа за височината или ниското ниво на нотите, но не показвали тяхната дължина. Възможно е те да са били използвани от хора, които вече са познавали музиката и просто са имали нужда да си припомнят кога да се издигат и спускат.
Постепенно хората осъзнават, че е необходимо да се намери система, която да показва точната височина на нотата. Първият петолиниев лист е бил само една хоризонтална линия. Постепенно тя се увеличила до четири реда. Гуидо д'Арецо, италиански бенедиктински монах, живял през XI век, разработил тази система, която скоро довела до познатия ни начин на писане на музика. През XVI в. всички използват петредовата петолиниева система. До края на XVII век навсякъде се използва система от тактове (мерки). Първоначално тактовите линии са били предназначени да показват кои ноти трябва да се свирят или пеят заедно. Постепенно се е развила познатата ни днес система, при която всеки такт е с еднаква продължителност и има определен брой удари (тактове) за всеки такт. До края на XVII в. тя се използва от повечето музиканти в европейската класическа музика.
Ранна европейска музикална нотация
Снимка на оригиналния камък в Делфи, съдържащ втория от двата химна към Аполон. Музикалната нотация е редът от случайни символи над основния, непрекъснат ред от гръцки букви.
Съвременната система за музикална нотация
Днес използваме петредов персонал. Височината на тона (височината или низината на нотата) се определя от мястото, където нотата е поставена на плочката. Пред някои от нотите може да има и резки или ниски стойности. Стойността на нотата (времето за нота) се определя от вида на нотата. Нотите се четат отляво надясно.
В предната част на нотния текст обикновено е поставен клиф. Той показва точно кои ноти трябва да се свирят. Нотите, които са много високи или ниски, могат да се поставят на допълнителни линии, наречени "ledger lines", над или под петолинието.
След клифа обикновено има клавирна сигнатура, която показва тоналността на произведението: тя показва кои черти и минори ще се използват редовно.
След ключовата сигнатура е времевата сигнатура. Таковете (тактовете) разделят произведението на редовни групи от удари, а времевите сигнатури показват тези групи.
Над музиката обикновено има дума или думи, които показват темпото (скоростта) На различни места в музиката ще има динамични знаци, които показват колко силно или слабо да се свири.
При вокалната музика думите се изписват под нотите.
Когато музиката се изпълнява от голяма група инструменти, например оркестър, тя се записва в партитура. Тя показва музиката, която се изпълнява от всички инструменти, така че под нея са написани много строфи. Диригентът трябва да разполага с партитура, но изпълнителите свирят от "партия", в която са записани само нотите, които свирят. Всички части, необходими за едно музикално произведение, се наричат "комплект части".
Ръкописен нотен текст от Й. С. Бах: начало на Прелюд от Сюита за лютня в сол минор BWV 995
Някои други системи
Инструменти като китарите често свирят по акордова таблица или просто по имената на акордите (C7, Em и т.н.), изписани под нотите или под думите на песента.
Системата, наречена солфеж, се използва от музикантите още от Ренесанса. Тя показва имената на нотите от дадена скала (до, ре, ми и т.н.).
Музиката за лютня през Ренесанса и барока се записва в система, наречена табулатура. Някои композитори от XX в. също са използвали табулатура.
Някои съвременни композитори, като Джон Кейдж, пишат музика, като правят рисунки, наречени графична нотация.
Музиката може да бъде написана и на Брайлов шрифт за слепи музиканти.
Днес компютрите често се използват за създаване на музика. Това е довело до появата на други форми на музикална нотация, които се използват в различни софтуерни системи. MIDI файловият формат съхранява информация за височината, продължителността, скоростта, силата на звука и т.н. на нотите и може да се използва за управление на MIDI инструмент.
Днес за някои незападни музикални произведения се използват други системи.
Свързани страници
- Ноти
- Stave (музика)
- Clef (музика)
- Гуидо д'Арецо
- Табулатура
| Музика | |||||
| История на музиката и |
| ||||
|
| ||||
|
| ||||
| Образование и обучение |
| ||||
| Производство |
| ||||
| Културни и |
| ||||
| По суверенни държави |
| ||||
| Списъци |
| ||||
| Свързани статии |
| ||||
| |||||
Въпроси и отговори
В: Какво представлява музикалната нотация?
О: Музикалната нотация е начин за записване на музика, така че всеки да може да я свири.
В: Колко реда има в петолинието, което се използва от повечето музиканти в западния свят?
О: Повечето музиканти в западния свят записват нотите на петолиние с пет успоредни линии и четири разстояния между тях.
В: Каква е целта на записването на нотите?
О: Записването на музиката дава възможност на композитора, който съчинява (композира) музикално произведение, да съобщи на другите хора как трябва да звучи музиката, така че след това да може да се свири или пее от всеки, който може да "чете музика".
Въпрос: Как традиционно се е изучавала народната музика?
О: Традиционно народната музика се е изучавала, като се е слушала и се е опитвала да я копира.
В: Има ли други системи, които се използват днес за записване на музика, освен петолинието, използвано от повечето музиканти в западния свят?
О: Да, има много други, някои от които се използват и днес в различни култури.
Въпрос: Необходимо ли е да се чете музикалната нотация, за да се свири или пее записано музикално произведение?
О: Да, четенето на музикална нотация е необходимо за свиренето или пеенето на записана музика.
