Музикална нотация — определение, история и как да четем ноти

Музикална нотация: история, видове и практическо ръководство как да четете ноти — от петолинието до световните системи; бързо и ясно за начинаещи и напреднали.

Музикалният запис или музикалната нотация е начин за записване на музика, така че всеки да може да я свири. В миналото са били използвани много системи за записване на музика. Днес повечето музиканти в западния свят записват нотите на петолиние: пет успоредни линии с четири разстояния между тях. Съществуват обаче и много други, някои от които се използват и днес в различни култури. Музикалната нотация позволява на идеи за мелодия, хармония и ритъм да бъдат прецизно предадени от един изпълнител на друг, както и да се запази музика за поколения напред.

Защо е важна нотацията

Записването на музиката дава възможност на композитора, който измисля (композира) музикално произведение, да съобщи на другите хора как трябва да звучи музиката. След това тази музика може да се свири или пее от всеки, който може да "чете музика". Ако музиката не е записана, хората могат да научат чуждата музика само като я слушат и се опитват да я копират. Това е традиционният начин за изучаване на народната музика. Нотният запис също така улеснява съвместното свирене, аранжименти, обучение и аналитична работа върху музикални произведения.

Кратка историческа справка

• Ранни форми: В ранното християнско средновековие се развиват неумите — графични знаци над текста, които указват интонация, но не показват точни височини или ритми.
• Средновековна и ренесансова нотация: Появяват се системи с линии и ключове, които позволяват по-точно означаване на височини и ритми.
• Барок и класика: Стандартизира се петолинието и се оформят основните правила за записване на ритъм, динамика и артикулация.
• Модерна епоха: Развиват се клавирни партитури, оркестрови партитури, табулатури за инструменти, както и алтернативни системи (графична нотация, цифрови формати като MIDI).

Как се четат ноти — основни понятия

Петолиние и ключове

Петолинието е набор от пет успоредни хоризонтални линии. Позицията на нота върху линии и междинни полета показва височината (тона). За да се уточни коя линия/поле съответства на кой тон, се използват ключове:

• Ключ сол (G/тренбъл): обикновено използван за пиано, китара, цигулка, гласове в по-висок регистър.
• Ключ фа (F/бас): за по-ниски инструменти — бас, виолончело, лява ръка на пианото.
• Ключ до (C): среща се в алт и тенор ключове за виола и някои вокални партии.

За много високи или ниски тонове се използват добавъчни линии (ledger lines) извън петолинието.

Имена на звуците и обозначения

В западната система тоновете се именуват с ноти: до, ре, ми, фа, сол, ла, си (C–B). В партитурите често се използват и буквени имена на тоновете (A–G). Тонален ключ и строй (настройка) изброяват кои тонове са повишени или понижени чрез знаци за диез (#) и бемол (b) в ключов подпис.

Ритъм: длителности и паузи

• Основни длителности: цяло (цял тон), половина, четвъртина, осмина, шестнайсета и т.н. — всяка следваща едвойно по-къса.
• Пауза = мълчание, има съответстващи символи (цяла пауза, половин, четвъртова и т.н.).
• Такт и тактови размера: Например 4/4 (четири четвъртини), 3/4, 6/8 — указват как се групират ударите.

Тонален подпис и ключови тоналности

Ключовият подпис (key signature) се поставя след ключа в началото на петолинието и показва кои тонове са постоянно повишени или понижени (напр. 2 диеза = тоналност D мажор). Тоналността определя хармоничния контекст и "домашния" тон (тониката) на произведението.

Динамика и артикулация

Динамични знаци (p — piano, f — forte и техните вариации) указват сила на звучене. Артикулациите (стакато, легато, акценти, свързващи фрази — slur) дават инструкции за изпълнението и изразността.

Други видове нотация

• Таблатура (tablature): използва се често за китара и лютня — показва пръстови позиции, а не височини в абстрактна форма.
• Шифрова нотация: (напр. цифрена нотация) популярна в някои държави и за популярна музика.
• Неумни и други исторически системи: използвани преди стандартизацията в Европа.
• Графична нотация и съвременни техники: при авангардната музика се използват символи и диаграми за свободни интерпретации.
• Електронни и цифрови формати: MIDI, XML и музикални програми (напр. нотни редактори) позволяват съхранение и автоматизирано възпроизвеждане.

Практически съвети за научаване на четене на ноти

• Започнете с разпознаване на петолинието и ключовете; научете позициите на основните тонове по линиите и полетата.
• Упражнявайте ритъм чрез пляскане или метроном — научете стойности и паузи.
• Използвайте солфеж (до, ре, ми...) за развиване на интониране и слух.
• Четете прости мелодии и постепенно преминавайте към по-сложни партитури; упражнявайте sight-reading редовно.
• Запознаване с основните динамични и артикулационни знаци ще направи изпълненията по-изразителни.

Музикалната нотация е многообразна и непрекъснато се развива — от старите неуми до съвременните дигитални формати. В зависимост от жанра, инструмента и културната среда може да срещнете различни адаптации и системи, но основната цел остава една и съща: да предаде музикалната идея възможно най-точно и възпроизводимо.

Някои ранни начини за писане на музика

Клинопис

Най-ранният вид запис е бил написан на плочки с помощта на начин на писане, наречен клинопис. Намерена е музика от Нипур от около 2000 г. пр.н.е., която изглежда дава приблизителна представа за това как трябва да се свири. На една плочка от 1250 г. пр.н.е. има музикална нотация, която показва имената на струните на лира. Това са най-ранните записи на писмена музика, с които разполагаме.

Древна Гърция

Музикалната нотация от Древна Гърция показва нотите по-подробно от по-ранния клинопис. Той показва височината на тона (колко висока или ниска е нотата) и колко дълго трае тя. Понякога дава представа за хармонията. Използвана е поне от VI в. пр.н.е. до около IV в. от н.е.

Ранна европейска музикална нотация

Когато музиката в Европа започва да се записва, тя е предназначена за Римокатолическата църква. Монасите, които са я записвали, са използвали система от точки и щрихи, наречена неум. Те давали представа за височината или ниското ниво на нотите, но не показвали тяхната дължина. Възможно е те да са били използвани от хора, които вече са познавали музиката и просто са имали нужда да си припомнят кога да се издигат и спускат.

Постепенно хората осъзнават, че е необходимо да се намери система, която да показва точната височина на нотата. Първият петолиниев лист е бил само една хоризонтална линия. Постепенно тя се увеличила до четири реда. Гуидо д'Арецо, италиански бенедиктински монах, живял през XI век, разработил тази система, която скоро довела до познатия ни начин на писане на музика. През XVI в. всички използват петредовата петолиниева система. До края на XVII век навсякъде се използва система от тактове (мерки). Първоначално тактовите линии са били предназначени да показват кои ноти трябва да се свирят или пеят заедно. Постепенно се е развила познатата ни днес система, при която всеки такт е с еднаква продължителност и има определен брой удари (тактове) за всеки такт. До края на XVII в. тя се използва от повечето музиканти в европейската класическа музика.

 
Ранна европейска музикална нотация  


Снимка на оригиналния камък в Делфи, съдържащ втория от двата химна към Аполон. Музикалната нотация е редът от случайни символи над основния, непрекъснат ред от гръцки букви.  

Съвременната система за музикална нотация

Днес използваме петредов персонал. Височината на тона (височината или низината на нотата) се определя от мястото, където нотата е поставена на плочката. Пред някои от нотите може да има и резки или ниски стойности. Стойността на нотата (времето за нота) се определя от вида на нотата. Нотите се четат отляво надясно.

В предната част на нотния текст обикновено е поставен клиф. Той показва точно кои ноти трябва да се свирят. Нотите, които са много високи или ниски, могат да се поставят на допълнителни линии, наречени "ledger lines", над или под петолинието.

След клифа обикновено има клавирна сигнатура, която показва тоналността на произведението: тя показва кои черти и минори ще се използват редовно.

След ключовата сигнатура е времевата сигнатура. Таковете (тактовете) разделят произведението на редовни групи от удари, а времевите сигнатури показват тези групи.

Над музиката обикновено има дума или думи, които показват темпото (скоростта) На различни места в музиката ще има динамични знаци, които показват колко силно или слабо да се свири.

При вокалната музика думите се изписват под нотите.

Когато музиката се изпълнява от голяма група инструменти, например оркестър, тя се записва в партитура. Тя показва музиката, която се изпълнява от всички инструменти, така че под нея са написани много строфи. Диригентът трябва да разполага с партитура, но изпълнителите свирят от "партия", в която са записани само нотите, които свирят. Всички части, необходими за едно музикално произведение, се наричат "комплект части".

 
Ръкописен нотен текст от Й. С. Бах: начало на Прелюд от Сюита за лютня в сол минор BWV 995  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява музикалната нотация?

В: Колко реда има в петолинието, което се използва от повечето музиканти в западния свят?

В: Каква е целта на записването на нотите?

Въпрос: Как традиционно се е изучавала народната музика?

В: Има ли други системи, които се използват днес за записване на музика, освен петолинието, използвано от повечето музиканти в западния свят?

Въпрос: Необходимо ли е да се чете музикалната нотация, за да се свири или пее записано музикално произведение?

Търсене по буква