Петолиние
Щафета (или петолиние) е наименованието на петте хоризонтални линии, върху които се пише музика. Музикалните ноти могат да бъдат поставени или на линия (т.е. с линия, минаваща през средата на нотната глава), или в пространство. Има четири вътрешни пространства, както и две външни пространства в горната или долната част. Колкото по-висока е височината на нотата, толкова по-високо ще се намира тя върху листа. Ако вземем белите ноти на клавиатурата: всяка нота (A, B, C, D и т.н.) е поставена по-високо върху петолинието (линия, интервал, линия, интервал и т.н.). Необходим е клиф, за да се покаже кои са тези ноти. Съществуват различни клифове, подходящи за високи, средни или ниски инструменти.
Този музикален пример показва началото на Симфония № 5 на Бетовен. Първите три ноти са на втория ред (като се брои отдолу). Те са Gs, защото в началото на нотния ред има висок ключ. Четвъртата нота е малко по-ниско: на най-долния ред, ред ми (заради ладовете в клавирната сигнатура това е ми бемол). Следващата нота е между другите две по височина (F). След трите фа идва ре в долното външно пространство.
Понякога композиторите са използвали петолиния с по-малко или повече от 5 реда, но петолинието започва да се използва като обичайно в западната музика през XIII век.
Когато нотите са твърде високи или ниски, за да бъдат нанесени на плочката, се използват разширителни линии. Те се наричат редове на легена.
Ако се свири едновременно на две или повече плочи, плочите се съединяват отляво със скоба, която се нарича скоба. Музиката за пиано например се пише на две плочки: една за дясната ръка и една за лявата.
Инструментите, които свирят само ритъм (например цимбалите), не се нуждаят от петолиние. Нотите могат да бъдат записани само на един ред. Ударите са кръстчета.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява персоналът?
О: Щафета или петолиние е наименованието на петте хоризонтални линии, върху които може да се пише музика.
В: Къде се поставят музикалните ноти?
О: Музикалните ноти могат да се поставят или на линия (т.е. с линия, минаваща през средата на нотната глава), или в пространство. Има четири вътрешни пространства, както и две външни пространства в горната или долната част.
Въпрос: Как височината на тона влияе върху мястото, където нотите се поставят върху плочата?
О: Колкото по-висока е височината на нотата, толкова по-високо ще бъде разположена тя върху плочата. Ако вземем за пример белите ноти на клавиатурата, всяка нота (A, B, C, D и т.н.) се поставя по-високо върху плочката (ред, интервал, ред, интервал и т.н.).
Въпрос: Какво е необходимо, за да се покаже кои са тези ноти?
О: За да се покаже кои са нотите, е необходим клиф. Съществуват различни клифове за високи, средни и ниски инструменти.
Въпрос: Кога петредовите нотни знаци стават обичайни в западната музика?
О: Петредовата палитра започва да се използва в западната музика през XIII век.
В: Какво се случва, когато нотите са твърде високи или ниски за стандартната петредова палитра?
О: Когато нотите са твърде високи или ниски, за да се поставят на стандартна петредова палитра, вместо тях се използват разширителни линии, наречени главни линии.
В: Как множеството интонации показват, че трябва да се свири на повече от един инструмент едновременно?
О: Ако трябва да се свири едновременно на две или повече интонации, те се съединяват със скоба, наречена скоба, от лявата им страна. Например музиката за пиано се записва на две плочи - по една за всяка ръка - и се съединява с такава скоба
