Нотна петолиния: петолиние в музикалната нотация — определение и примери

Нотна петолиния — ясно определение и практични примери в музикалната нотация: научете линии, интервали, ключове, разширителни линии и четене на ноти.

Нотна петолиния (или петолиние) е наименованието на петте хоризонтални линии, върху които се записва музика. Музикалните ноти могат да бъдат поставяни или върху линия (т.е. с линия, минаваща през средата на нотната глава), или в пространство между линиите. Петолинието има четири вътрешни пространства и по едно външно пространство над и под петолинията. Колкото по-висока е височината на нотата, толкова по‑високо се поставя тя върху петолинията. Ако си представим бялото клавиши на клавиатурата, всяка последователна нота (A, B, C, D и т.н.) заема следваща позиция: линия, пространство, линия, пространство и т.н. За да се покаже точно кои ноти съответстват на линиите и пространствата, е необходим клиф, за обозначаване на отправната точка. Съществуват различни клифове, подходящи за високи, средни или ниски инструменти (напр. ключ сол, ключ фа, ключ до).

На илюстрацията е показано началото на Симфония № 5 на Бетовен. Първите три ноти стоят на втората линия (броено отдолу). При наличието на висок ключ (ключ сол) тази позиция съответства на нота G (сол). Четвъртата нота е малко по‑ниска — на най‑долната линия, която в показаната тоналност (поради знаците в клавирната сигнатура) се изпълнява като ми бемол. Следваща е нота, разположена между тях по височина (F), а след трите фа идва ре, записано във външното долно пространство.

Клифове и означаване на височината

Клифовете (ключовете) определят коя нота заема коя линия или пространство. Най-често срещаните клифове са:

• ключ сол (G‑ключ) — удобен за високи гласове и инструменти;
• ключ фа (F‑ключ или басов ключ) — използва се за ниски инструменти;
• ключ до (C‑ключ) — в различни позиции (алто, тенор) за среден регистър.

Разширителни линии (ledger lines)

Когато нотите са твърде високи или твърде ниски, за да се поместят върху петолинията, се използват къси допълнителни линии, които продължават петолинията нагоре или надолу — това са т.нар. редове на легена. Те позволяват точното записване на височини извън основния обхват. Обикновено тези линии се рисуват само доколкото е необходимо и не се удължават без причина.

Множество петолинии и скоба

Ако се свири едновременно на две или повече петолинии, те се съединяват отляво със скоба, наричана скоба. Музиката за пиано, например, обикновено се пише на две петолинии — една за дясната ръка и една за лявата, свързани с голяма скоба, която показва, че двете системи се изпълняват от един изпълнител.

Перкусионни инструменти и едноредова нотация

Инструментите, които свирят предимно ритъм (например цимбалите), и нямат точно определени височини, често не използват петолиния. За тях се използва едноредова нотация или специални перкусионни ключове — ударите се отбелязват с различни символи (често кръстчета или други знаци), които указват вид на удара, място или динамика, а не конкретна музикална височина.

Понякога в миналото композиторите са използвали петолиния с по-малко или повече от пет линии, но стандартната петолиния се установява в западната музикална практика през XIII век и оттогава е основният начин за записване на нотна музика.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява персоналът?

В: Къде се поставят музикалните ноти?

Въпрос: Как височината на тона влияе върху мястото, където нотите се поставят върху плочата?

Въпрос: Какво е необходимо, за да се покаже кои са тези ноти?

Въпрос: Кога петредовите нотни знаци стават обичайни в западната музика?

В: Какво се случва, когато нотите са твърде високи или ниски за стандартната петредова палитра?

В: Как множеството интонации показват, че трябва да се свири на повече от един инструмент едновременно?

Търсене по буква