Ремикс: определение, видове и процес на ремиксиране
Ремикс: какво е, основни видове (продуцентски, mashup) и процес на ремиксиране — техники, примери и практични съвети за създаване на въздействащи музикални ремикси.
При ремиксирането дадено лице (често звукозаписен инженер, продуцент на записи или продуцент на песни) взема вече позната композиция, разделя я на отделни елементи (вокали, барабани, бас, китара и т.н.) и променя музиката, инструменталния състав, аранжимента и понякога вокалите, за да създаде нова версия. Този процес се нарича ремиксиране — защото вместо да се смеси песента по оригиналния начин, ремиксаторът пренарежда, обработва и допълва частите, за да постигне различен звук, настроение или предназначение.
Какво е ремикс и защо се прави
Ремиксът е художествена и техническа интерпретация на вече съществуваща песен. Целите могат да бъдат различни:
- адаптиране за друг музикален жанр (например електронен ремикс на поп песен);
- създаване на вариант за клубно изпълнение или радио издаване;
- експериментална трансформация, която преосмисля емоционалния или тематичния заряд на оригинала;
- комерсиално разширяване на живота на песента и достигане до нова аудитория.
Видове ремикси
Има множество форми на ремиксирането; най-често срещаните включват:
- Producer remix — нова инструментална рамка, използваща вокала или части от оригинала.
- Mashup — съчетаване на две или повече съществуващи песни (обикновено вокал от едната и инструментал от другата) в нова композиция.
- Club/Extended mix — удължена версия, с повече инструментални пасажи, подходяща за диджей сетове.
- Radio edit — по-кратка, направена за ефирно време и цензура, когато е нужно.
- Dub и Instrumental — фокус върху инструменталните или ефектните елементи, често намалени или отсъстващи вокали.
- Bootleg/Unofficial remix — нерегламентирана версия, направена без официално позволение.
- VIP/Alternative edit — нова официална или полуофициална версия, създадена от същия артист/продуцент или от друг, с по-малки промени в структурата.
Процес на ремиксиране — стъпки и техники
Процесът обикновено включва следните етапи:
- Получаване на изходните материали — най-добре е да се работи със стемове (отделни записи за вокал, барабани, бас и т.н.) или multitrack сесия. Ако те не са налични, ремиксаторите използват acapella или инструментални версии, или екстракции чрез софтуер.
- Анализ и планиране — определяне на темпо, тоналност и ключови моменти, които да се запазят или променят.
- Техники за обработка — time-stretching, pitch-shifting, филтри, EQ, компресия, ефекти като реверберация и delay, семплиране и синтезиране на нови звуци.
- Аранжимент — пренареждане на куплети и припеви, добавяне на нови преходи, интрота и бриджове, структуриране за целева среда (радио, клуб, филм и т.н.).
- Миксиране и автоматизация — балансиране на нивата, панорамиране, автоматизация на параметри за динамика и движение в трака.
- Мастъринг — финална обработка за оптимално звучене при различни възпроизвеждащи системи.
Креативни подходи и интерпретации
Ремиксът може да промени не само звука, но и смисъла или емоционалната окраска на песента. Един ремикс може да подсили определен текстов мотив, да обърне перспективата (например чрез промяна на темпото, хармонията или добавяне на нови вокални слоеве) или да превърне интимна балада в танцово парче. Примери от практиката показват, че различни културни и музикални традиции могат да внесат нови значения в познати песни — артисти от различни региони често предлагат интерпретации, които отразяват техните стилове и слушателски навици (напр. африкански изпълнители като Tu-face Idibia, P-Square могат да дадат своя характерен прочит на познати мелодии).
Правни и етични въпроси
Ремиксирането често изисква разрешения:
- права върху звуковия запис и механични права;
- съгласие за използване на вокали, текстове или семпли от трети страни;
- ясно упоменаване на авторство и кредити при официално издаване.
Промяната на текста или посланието на песента е чувствителна зона — тя може да добави стойност и нова интерпретация, но и да противоречи на авторската воля или да доведе до недоразумения, затова е препоръчително да се търси разрешение от авторите и отговорните правообладатели.
Кратка историческа бележка
Ремикс културата има дълги корени — от ранните студийни експерименти и dub ремиксите в Ямайка до диско-ремиксите в САЩ и развитието на електронната и хип-хоп сцената. С навлизането на дигиталните работни станции (DAW) и лесно достъпните аудио инструменти, ремиксите станаха широко разпространено средство за творчество и обмен между артисти и публика.
Ремиксирането е и начин за продължаване на диалог между музиканти, култури и публики: чрез него една песен може да просъществува в много различни форми, да достигне нови слушатели и да развие допълнителни смислови пластове — стига да се прави с уважение към оригиналните автори и с ясна идея за художествената цел.
Производство
Продуцентското ремиксиране изисква повече музикални познания, отколкото машъпите, защото човек трябва да създаде собствена музика. Тази музика обикновено е в същата тоналност и има същия ритъм или мелодия като старата песен.
Много изпълнители на електронна музика (музика, създавана с компютри или други електронни инструменти) използват компютърен софтуер, за да създават нови музикални части, наречени "песни". Музикалните части съдържат ноти, които се подреждат с помощта на компютърна програма, наречена секвенсер. Действителните ноти се свирят от инструменти, обикновено синтезатори - вид електронен музикален инструмент, който издава звуци чрез промяна на формата на звукова вълна. Възможно е ремиксаторът да използва и комплект барабанни семпли - набор от звуци на фалшиви или истински барабани, записани за използване на компютър.
Изобразяване на
Когато ремиксаторът има подходяща последователност в секвенсера, той може да визуализира аудиочастта или песента. Рендерирането изисква секвенсерът да се свърже с музикалния инструмент, обикновено чрез компютърен софтуер или чрез езика за разговори между компютри, наречен MIDI, с действителна електронна клавиатура. Секвенсерът казва на инструмента коя нота да изсвири и след това инструментът я изсвирва. Секвенсерът записва тази нота в музикален файл на компютъра.
Mashups
Машъп е стил на ремиксиране, при който ремиксаторът взема две песни и ги смесва една с друга по интелигентен начин, за да създаде нова песен. Обикновено вокалът на песента, която искат да ремиксират, се съчетава с другите музикални части на по-стара песен.
Вместо да използва секвенсер и музикален инструмент, ремиксаторът може да използва грамофонни плочи или компютър с редактор на аудио последователности, например програмата ACID music. Той се нуждае и от аудиоредактор - компютърна програма, която позволява на някого да записва звуци в компютър, както и да ги съкращава на по-малки части.
Обикновено малко парче от старата песен се "изрязва" в аудиоредактор в цикъл - музикално парче, което при повторение няма никакви прескачания или музикални паузи. Този цикъл обикновено се нарича семпъл в света на ремиксирането. След това тази извадка се цикли (възпроизвежда се отново и отново) в последователност, за да се създаде нов звук. След това ремиксаторът смесва вокала на друга песен върху този цикъл.
Възможно е също така ремиксаторът в стил mashup да вземе цялата музикална част на една песен без вокала - наречена инструментал - и да вземе вокала от друга песен без частта без вокала - наречена акапела, и да ги събере, за да създаде една песен.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява ремиксирането?
О: Ремиксирането е, когато човек, обикновено звукозаписен инженер или звукозаписен продуцент, взема съществуваща песен и променя музиката, инструментите, оформлението и/или вокалите ѝ, за да създаде нова версия на същата песен.
В: Кои са двата най-разпространени вида ремиксиране?
О: Двата най-разпространени вида ремиксиране са продуцентско ремиксиране и mashups. При продуцентския ремикс се използват нови инструменти с вокала на старата песен, докато при машъпите се използват две стари песни, смесени заедно, за да се създаде нова песен.
Въпрос: Как ремиксирането включва редактиране на думи в музиката?
О: Ремиксаторите могат да редактират думите в музиката, за да популяризират повече просветление, получено от продължителното слушане и настройване на душата към музиката от широката публика. Това подсказва на музикантите да бъдат внимателни по отношение на думите си, тъй като те могат да бъдат също толкова важни, колкото и звукът, за създаването на завладяваща музика, която продължава много векове.
В: Какви възможности имат предстоящите ремиксатори?
О: Предстоящите ремиксатори имат възможност да използват събития от ежедневието, за да създадат ремиксирани версии на познати песни. Те могат също така да изследват различни стилове, тактики и идеологии, свързани с любовта, чрез работата си.
В: Защо е важно музикантите да внимават с формулировките си, когато създават музика?
О: За музикантите е важно да внимават с формулировките си, когато създават музика, защото текстовете са също толкова важни, колкото и звукът, за създаването на завладяваща музика, която продължава много векове.
обискирам